НСИ: Делът на жените с висше образование достига близо 30%, а на мъжете – 21,5%

Всеки четвърти (25,5%) у нас е бил висшист към септември миналата година, или общо 1,560 млн. души са били лицата с висше образование. В сравнение с предходното преброяване относителният дял на лицата с висше образование се увеличава с 5,9 процентни пункта. Увеличава се и разликата между завършилите висше образование по пол. Относителният дял на жените с висше образование достига 29,3%, а на мъжете – 21,5%. Това констатира Националният статистически институт в анализ за социално-икономическите характеристики на населението, направени след последното преброяване.

Образователна структура на населението

Наблюдението на най-високата завършена степен на образование започва от преброяването, проведено през 1934 година. За целия период до 2021 г. образователната структура на българите на седем и повече навършени години значително се подобрява, следвайки ясно изразена тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование и намаляване на броя на хората с основно и по-ниско образование.

Образователна структура на населението на 7 и повече навършени години по години на преброяванията
Източник: НСИ

В НСИ констатират значителни различия в образователната структура на лицата по местоживеене. Докато относителният дял на лицата с висше образование в градовете е 31,2%, то в селата е 10,2%, или три пъти по-малко.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на висшистите в област София (столица) – 43,6%, следвана от областите Варна (30,7%) и Пловдив (25,2%), а най-нисък е в областите Кърджали (14%), Търговище (15,5%) и Разград (15,7%).

Към 7 септември миналата година над 2,695 милиона лица са със завършена най-висока степен на средно образование. От тях 33,6% са завършили общообразователни (гимназиални) програми, а 66,4% - професионални програми, включващи придобиването на втора или трета степен на професионална квалификация, или еквивалентните в миналото техникуми и средни политехнически училища (СПТУ). Професионалното средно образование е по-разпространено при мъжете (57,2%) отколкото при жените (42,8%). Програми за професионално обучение след средно образование (IV степен професионална квалификация) са завършили 78,9 хиляди лица, а 103,8 хиляди лица са със завършен първи гимназиален етап на средното образование.

Продължава положителната тенденция на намаляване на лицата с ниско или без образование. Завършилите начално образование са 353,5 хиляди; започналите, но незавършили начално образование са 271,7 хиляди, а тези, които никога не са посещавали училище, са 41,6 хиляди.

В регионален аспект най-нисък е делът на лицата с начално и по-ниско образование в областите Габрово (7,4%), Перник (8%) и София (столица) (8,1%), а най-висок е в областите Сливен (20,4%), Кърджали (14,6%) и Силистра (14,3%).

Грамотност на населението

Грамотността се дефинира като умението да се чете и пише и е традиционен въпрос в преброяванията на населението. Докато през 1893 г. 80,1% от населението на 9 и повече навършени години е било неграмотно, то този дял спада до 1,3% през 2021 година. Спрямо 2001 г. намалението на дела на неграмотните е 0,4 процентни пункта.

Относителен дял на неграмотното население на 9 и повече навършени години по години на преброяванията
Източник: НСИ

Делът на неграмотното население е по-висок в селата (2,3%) отколкото в градовете (0,9%). Най-висок е относителният дял на неграмотните в областите Сливен (5%), Кърджали и Ямбол с по 2,6%, а най-нисък е в София (столица) - 0,4%.

Относителен дял на неграмотните лица на 9 и повече навършени години по области към 7 септември 2021 година
Източник: НСИ

Участие във формално образование

Към 7 септември 2021 г. 951,6 хил. лица, или 14,6% от населението на страната, са били записани във формалната образователна система за придобиване на образователна степен или степен на професионална квалификация. Извън участие в образователния процес са останали 24 913 деца в задължителната училищна възраст (7-15 години). 

Икономически характеристики на населението

В страната има над 2,953 милиона икономически активни лица на възраст 15 и повече навършени години, или 45,3% от населението на страната. От тях над 2,661 милиона са заети, а 292 645 са безработни.*

Икономически активно население по години на преброяванията
Източник: НСИ

Броят на икономически активните лица нараства до 1985 г., когато достига и най-високата си стойност – над 4,686 милиона души. През следващите години той намалява, за да достигне 2,953 милиона към 7 септември миналата година.

През наблюдавания период в страната има 2,835 млн. икономически активни лица на възраст между 15 и 64 навършени години. Относителна мярка за степента на участие на населението в пазара на труда е коефициентът за икономическа активност, изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15-64 навършени години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност e 69,7% (70,8% за мъжете и 68,5% за жените).

С най-висок коефициент на икономическа активност е област София – 78,6%, следвана от Габрово – 73,5%, и Перник – 72,1%. Най-нисък е този показател в областите Кърджали – 54,1%, Силистра – 60,6%, и Сливен – 61,1%.

Коефициент на икономическа активност по области през периода 31 август – 6 септември 2021 година
Източник: НСИ

Заетост

От общия брой икономически активни лица на възраст 15-64 години над 2,549 милиона са заети. Жените са 1,248 милиона, или 49%, а мъжете – 1,301 милиона, или 51%.

Коефициентът на заетост, изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението във възрастовата група 15-64 навършени години, е 62,6%. Коефициентът на заетост при мъжете е по-висок от този при жените, съответно 63,3% и 62%.

Разпределението по възрастови коефициенти на заетост показват, че участието в пазара на труда е най-ниско във възрастовата група 15-24 навършени години (26,4%). С повишаване на възрастта показателят се увеличава, като най-висока е стойността му при лицата на възраст 35-44 навършени години (74%). Коефициентът на заетост е по-нисък в селата, отколкото в градовете във всички възрастови групи.

В регионален аспект най-висок е коефициентът на заетост в областите София (столица) - 75%, Габрово - 68%, и Варна – 65,3%, а най-нисък е в областите Видин – 50,9%, Силистра – 49,6%, и Кърджали – 46,8%. Общо в 21 области този показател е по-нисък от средния за страната.

Продължава тенденцията на повишаване на образователния статус на заетите лица. През наблюдавания период с висше образование са 1,001 милиона души, или 39,3% от заетите. Образователният статус на заетите жени е по-висок в сравнение с този на заетите мъже. Делът на жените с висше образование от всички заети жени е 47,5%, съответно 31,4% при мъжете.

През наблюдавания период най-много лица са заети в икономическите дейности „преработваща промишленост“ - 474 хил. души, или 18,6%, „търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ - 418 хиляди, или 16,4%, и „държавно управление“ - 202 хил., или 7,9% от заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години.

Налице са различия по пол между заетите в отделните икономически дейности. Мъжете преобладават в икономически дейности като „строителство“, „добивна промишленост“ и „транспорт, складиране и пощи“, а жените преобладават в икономическите дейности „дейност на домакинствата като работодатели“, „образование“ и „хуманно здравеопазване и социална работа“.

Разпределението по професии показва, че най-много заети има в клас „специалисти“ (18,8%), следва клас „персонал, зает с услуги за населението и търговия“ (18,3%) и „професии, които не изискват специална квалификация“ (11,6%). И тук се наблюдават съществени различия по пол.

Разпределение на заетите лица на възраст 15-64 навършени години по икономически дейности и пол през периода 31 август – 6 септември 2021 година
Източник: НСИ

Безработни лица 

През наблюдавания период безработните лица на възраст 15-64 навършени години са 287 хиляди. Жените са 131 хиляди, или 45,6%, а мъжете 156 хиляди, или 54,4%.

Коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица към икономически активното население във възрастовата група 15-64 навършени години, е 10,1% общо за страната, съответно 10,7% за мъжете и 9,5% за жените.

Разпределението по възрастовите коефициенти на безработица показват, че най-висок е делът на безработните във възрастовата група 15-19 години (36,1%). С нарастване на възрастта стойността на показателя намалява. Коефициентът на безработица е по-нисък в градовете, отколкото в селата във всички възрастови групи.

Най-висок е делът на безработните със средно образование – 50,6% от всички безработни, следван от тези с основно (24,1%), висше (15,9%) и начално и по-ниско (9,4%). Най-висок е делът на безработните жени сред висшистите - 57%, а най нисък при лицата със средно образование (40,2%).

Коефициентът на безработица за лицата на възраст 15-64 години със завършено висше образование е 4,4%, като при мъжете е 4,6%, а при жените 4,2%. За лица с начално и по-ниско образование коефициентът на безработица е 43,6%, съответно 39,4% за мъжете и 47,7% за жените.

Коефициентът на безработица е най-нисък в областите София (столица) – 4,6%, Габрово – 7,4%, и Пловдив – 8,1%, а най-висок е във Видин – 20,1%, Силистра – 18,1%, и Търговище – 17,7%. В седем области този показател е по-нисък от средния за страната.

Коефициент на безработица по области през периода 31 август – 6 септември 2021
Източник: НСИ

Икономически неактивното българско население на възраст 15-64 години е 1,234 милиона души, или 30,3% от населението в тази възрастова група. От тях 307 хиляди са учащи, 313 хил. - пенсионери, 18 хиляди - лица, получаващи доходи от собственост, и 595 хил. са „други“.

Най-висок е делът на икономически неактивното население със средно образование – 53,8%. Следват лицата с основно (24,6%) и с висше образование (14,4%).

В регионален аспект Кърджали е областта с най-висок относителен дял на икономически неактивното население – 45,9%, следват Силистра – 39,4%, и Сливен – 38,9%. Най-нисък е делът на икономически неактивното население в София (столица) – 21,4%.

Извън пазара на труда и училище

През наблюдавания период незаетите и тези, които не участват в образование и обучение от населението на възраст 15-29 навършени години са 185 хиляди души, или 21,7% от населението на същата възраст. От общият брой незаети и неучащи 44,1% са на възраст 25-29 години, 37,5% на възраст 20-24 години и 18,4% на възраст 15-19 навършени години.

В НСИ отчитат, че преобладават лицата със завършено средно (48,2%) и основно образование (25,4%). Завършилите висше образование сред незаетите и тези, които не участват в образование и обучение са 14,3%.

* Всички данни за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването – 31 август – 6 септември 2021 година. Икономически активното население обхваща всички лица на 15 и повече навършени години, които са заети или безработни през наблюдавания период.