Сега не е моментът заетостта да бъде самоцелна

Какво е по-добре да използваме, за да върнем хората на работа - моркови или тояги, се пита колумнистката на Financial Times Сара О‘Конър.

През последните около 25 години много държави наблегнаха на второто. Реформите Hartz IV в Германия в средата на 2000-те години, които принуждаваха безработните да търсят работа и налагаха финансови санкции на хора, които отказаха предложения за работа, са може би най-известният пример. Въпреки че икономистите все още обсъждат техния ефект, безработицата спадна през следващото десетилетие и Германия се отърси от прозвището си „болният човек на Европа“.

Сега Германия иска да промени курса. През януари коалицията на канцлера Олаф Шолц от социалдемократи, зелени и либерални свободни демократи замени Hartz с „Bürgergeld“ или граждански доход, който обещава да бъде по-малко наказателен и по-подкрепящ безработните. „Вече не искаме да назначаваме получателите на обезщетения за безработица на която и да е работа възможно най-бързо“, обясняват от министерството на труда. „Фокусът сега е върху първоначалното и по-нататъшното обучение, което предлага дългосрочни перспективи за търсещите работа.“ Освен по-високите нива на обезщетения (вдигнати от 449 на 502 евро за един възрастен) и повечето професионално обучение, коалицията първоначално искаше да въведе шестмесечен „доверителен период“, през който търсещите работа не ги грозят санкции.

Има икономическа обосновка за промяната на курса, коментира Андрю Уот, икономист в Institut für Makroökonomie und Konjunkturforschung. При много висока безработица има голям стимул „просто да се намира работа на хората, но след като тя се понижи, необходимостта от принуждаване на хората да приемат каквато и да е работа намалява, а след това, от гледна точка на бизнеса и правителството, започвате да се интересуваме повече от въпроса „Работят ли хората на високопроизводителни работни места, които са добри за здравето им и на които могат да останат след 65 години?“

Режимът на строги санкции може да бъде контрапродуктивен спрямо тези цели. Както прегледът на 94 проучвания за ефективността на санкциите в редица държави заключава: „Въпреки че санкциите са склонни да увеличават заетостта в краткосрочен план, има доказателства за неблагоприятни въздействия върху качеството на работата, нейната стабилност, печалбите и доходите, и увеличено движение към незаетост или неактивност“.

В Германия програмата Hartz е обвинявана, че е помогнала за разширяването на нископлатената работа. В Обединеното кралство проучване, публикувано през февруари от Института за фискални изследвания, установи, че поредицата от реформи на обезщетенията през последните десетилетия са довели до по-висока заетост, но обикновено такава на непълно работно време, ниско платени работни места с малко напредък в кариерата. В резултат на това тези, които са започнали работа, обикновено са плащали по-малко данъци и все още са се нуждаели от обезщетения, за да допълнят доходите си. Например, след усилия между 2008 г. и 2012 г., за да се накарат повече самотни родители да работят, средните доходи на тези новоназначени бяха само 8 000 британски лири годишно.

Работодателите също не харесват особено системи, които ги принуждават да отхвърлят безброй кандидатствания за работа. „Спряхме да рекламираме в Jobcentre, защото имахме стотици молби от хора, които всъщност не се интересуват от работа в областта на грижите“, споделя един работодател от Обединеното кралство пред изследователи от Manchester Metropolitan University в наскоро публикувано проучване. „Те просто трябва да кандидатстват, за да покажат на своя съветник по заетостта, че се интересуват от работа.“

Подобно на Германия, Обединеното кралство няма проблем с безработицата, но страда от недостиг на работна ръка и умения. Всъщност ситуацията в Обединеното кралство е по-тревожна, тъй като нарастващ брой хора излизат напълно от пазара на труда поради дългосрочна болест или преждевременно пенсиониране. Правителството на консерваторите обяви някои „моркови“, които трябва да помогнат, най-вече чрез предлагане на повече часове безплатни грижи за децата на работещи родители. Освен това то планира да спре да подлага хората на тест дали са твърде болни, за да работят, позволявайки им да търсят работа без страх от загуба на обезщетения.

Но „тоягите“ все още не изчезват. Германските реформи бяха разводнени в последния момент, когато управляващата коалиция трябваше да направи компромис с консерваторите в горната камара. В резултат на това санкциите ще бъдат в сила от първия ден.

Германските санкции обаче далеч не са толкова наказателни, колкото тези в Обединеното кралство. Финансовият министър Джеръми Хънт каза при обявяването на бюджета си неотдавна, че „санкциите ще бъдат прилагани по-строго към тези, които не отговарят на стриктните изисквания за търсене на работа или избират да не приемат разумна оферта за работа“. В бъдеще е възможно болните и хората с увреждания също да бъдат изложени на риск от санкции.

Някои хора мечтаят за универсален базов доход, при който всеки получава пари от държавата без никакви условия. Но те може да чакат доста дълго за това. Дори когато макроикономиката е в точка, в която използването на тояга за подтикване на хората към работа вероятно причинява повече вреда, отколкото полза, тази политика се оказва изключително трудна за загърбване.