2022 г. не беше годината на работниците, едва ли и 2023 г. ще бъде

В началото на 2022 г. имаше много приказки за подновената сила на обикновените работници, пише асоциираната редакторка на Financial Times Сара О‘Конър. Недостигът на работна ръка след пандемията постави работодателите в трудност да наемат служители за всякакви длъжности, особено в хотели, ресторанти за бързо хранене, складове и други работни места, където заплащането и условията могат да бъдат лоши. Свободните работни места се е увеличиха в Австралия, Канада, Германия, Обединеното кралство, САЩ, Франция и много други страни.

Междувременно синдикатите бяха изчерпани откъм членове, но изглежда кипяха от нова енергия. В САЩ това настроение беше подсилено от избирането на Джо Байдън, който обеща да бъде „най-просиндикалния президент, когото някога сте виждали“. След четири десетилетия, в които капиталът доминираше над труда, люшна ли се махалото в другата посока?

Трудно е да се твърди, че 2022 г. е била добра за работниците. Недостигът на работна ръка продължи и растежът на заплатите се ускори силно в някои страни като САЩ и Обединеното кралство, но възнагражденията не компенсираха нарастващите цени. В резултат на това заплатите в световен мащаб намаляха в реално изражение през 2022 г. за първи път, откакто се водят такива данни, според Международната организация на труда (МОТ).

Делът на труда в глобалния доход също е намалял според изчисленията на МОТ, тъй като ръстът на производителността изпревари ръста на заплатите с най-голяма разлика от 1999 г. насам. В Обединеното кралство десетилетието на застой в ръста на заплатите преди пандемията сега се очаква да бъде последвано от най-стръмния спад в жизнения стандарт на домакинствата от шест десетилетия, според официалните прогнози. Централните банкери продължават да се тревожат, че инфлацията на заплатите излиза извън контрол. Но това не ми прилича на спирала заплати-цени. Прилича на голям удар за жизнения стандарт.

Защо работниците претърпяха толкова големи реални намаления на заплатите, въпреки че пазарът на труда е затегнат? Последният път, когато имаше сериозен изблик на инфлация - през 70-те години - работниците успяха да си осигурят достатъчно високо увеличение на заплатите, за да запазят жизнения си стандарт (това беше истинска спирала заплати-цени и тя завърши болезнено). В Обединеното кралство реалните заплати всъщност нарастваха с 2,9 процента средно на година през 70-те, според икономиста Данкън Уелдън. Като знак за продължаващия просперитет, притежаването на автомобили се увеличи от 45% през 1970 г. на 70% през 1980 г.

Пазарът на труда днес работи много по-различно. По-високите нива на глобализация, автоматизация и самостоятелна заетост промениха баланса на силите между работници и работодатели. Както направи и спадът в синдикалното членство, което е намаляло средно наполовина в страните от ОИСР след 1985 г. Обхватът на колективните договори, подписвани на национално, отраслово или фирмено ниво, е намалял с една трета.

Не само синдикатите са важни за заплатите във време на висока инфлация, a и структурата на възнагражденията. В САЩ, например, делът на работниците по колективни трудови договори, които са компенсирани за инфлацията чрез клаузи за „коригиране на разходите за живот“, се е повишил от около 25 процента през 60-те години до 60 процента в края на 70-те. До 90-те години обаче този дял спада до 20 процента, а през 1996 г. правителството спира да събира данни. В еврозоната само около 3 процента от служителите в частния сектор са със заплати, автоматично индексирани спрямо инфлацията, според анализ от 2021 г. на ЕЦБ.

И все пак, въпреки че работниците имаха трудности със следването на инфлацията през 2022 г. поради структурната си липса на преговорна сила, използваха ли синдикатите този момент, за да започнат ренесанс, който може да промени баланса между капитала и труда в бъдеще?

Мисля, че е твърде рано за извод. В САЩ работническото движение постигна напредък в сектори, където обикновено има трудности с привличането на членове, като клоновете на Starbucks. Но успешните усилия за синдикализиране на склад на Amazon в Ню Йорк се оказаха трудни за повтаряне. Джо Байдън пък разочарова работническите активисти, след като се намеси, за да предотврати железопътна стачка.

В Обединеното кралство синдикатите постигнаха двуцифрени ръстове на заплатите за някои много търсени работници като шофьори на камиони, но опитите им да подобрят заплащането на служителите в публичния сектор завършиха с повсеместни стачки. Правителството засега отказва да отстъпи.

Въпреки това изглежда, че настроението наистина се е променило през последните няколко бурни години. На повечето работници им е дошло до гушата и са готови да се обединят в исканията си за по-добри условия. Обществото изглежда по-склонно да ги подкрепи.

Големият въпрос е дали това ще оцелее в още по-тежка икономическа среда и по-слаб пазар на труда, които изглежда се задават. Ако 2022 г. в крайна сметка не беше годината на работниците, едва ли и 2023 г. ще бъде такава.