FAZ: България доказа, че може и без руски газ

Стана възможно да се избегнат фалити

Всъщност удължаването на тръбата на „Турски поток" до Сърбия (и оттам до Унгария) е още един елемент от руската стратегия за снабдяване на европейските пазари с газ, заобикаляйки Украйна. Според Петков това показва, че ангажиментът на Борисов към Запада никога не е струвал много. Но пък от друга страна, нали Борисов се погрижи българската държава да придобие 20-процентен дял в плаващия терминал за втечнен природен газ, който се изгражда край гръцкото крайбрежие близо до град Александруполис? Съоръжение, чрез което България ще може да купува газ от САЩ, Катар и други държави от 2024 г. нататък? 

„Това е вярно", признава Петков, но веднага уточнява: „Борисов винаги се е опитвал да е добре и с Русия, и със Запада, това беше неговата игра. Но продължението на „Турски поток" през България беше най-големият възможен геополитически подарък за Путин“, пояснява той. Запитан защо Европейската комисия е позволила на Борисов да действа по свой начин, Петков пояснява, че „цяла Европа беше сляпа по този въпрос“. Поглеждайки назад, политикът, чиято разклатена четирипартийна коалиция се разпадна още през август 2022 г., смята освобождаването на страната си от хватката на „Газпром" за един от най-важните успехи на краткия си мандат. „Гордея се с нас. След като „Газпром" развали действащия договор с нас, успяхме да намалим зависимостта си до нула за една нощ. Поехме голям риск, но спечелихме“.  

Вярно е, че победата не беше толкова категорична. Цените на енергията в България също се повишиха значително, а топлофикациите в столицата София, които и преди бяха субсидирани, сега са още по-губещи отпреди, съобщи Деница Златева, генерален директор на държавната компания "Булгаргаз", която отговаря за доставките на газ в страната. Българските медии наскоро съобщиха, че софийските топлофикации вече са натрупали задължения в размер на 1 млрд. лева. Златева, която приема журналиста в централата на компанията, говори за „няколкостотин милиона лева". Топлофикациите в София са най-големите потребители на газ в страната, но от години работят на загуба и държавата трябва да компенсира загубите. „С повишаването на цените на горивата това е тежест и за цялото общество", казва Златева и призовава за решение. Тя казва също, че държавата трябва да определи какво означава енергийна бедност, като се имат предвид текущите субсидии. „Това е отворен въпрос за България". 

Но все пак - досега в България не са допуснати големи фалити на предприятия поради повишените разходи за енергия. „Но това, което забелязахме тази година, е значително намаленото потребление. Имаше месеци, в които то беше рекордно ниско“. Тогава много компании намалиха производството или преминаха към други енергийни източници. Фабриките за торове си взеха двумесечна „организационна ваканция", тъй като продукцията им вече не можеше да се продаде при нарастващите цени на газа. 

„Да се разчита на Русия е лудост"

Златева коригира донякъде данните на бившия премиер - не 95%, а 89% от потребявания в България газ е идвал от Русия до април, като преди това останалата част е била добита от други източници. Отказът на България от „Газпром“ не прави това по-малко впечатляващо. Златева обяснява как страната възнамерява да се подсигури допълнително. Провежда се търг за разширяване на българското газохранилище в Чирен. Капацитетът на съоръжението за съхранение трябва да бъде удвоен до 2025 г. Тогава то ще може да поеме една четвърт от годишното търсене на България. По-високите запаси трябва да увеличат свободата на действие при преговорите с потенциални доставчици.

От януари 2024 г., когато е планирано да заработи терминалът за втечнен природен газ край Александруполис, една трета от нуждите на България ще могат да бъдат покривани и от доставки, регазифицирани там и подавани към българската мрежа чрез междусистемната връзка. България си е осигурила фиксирани квоти за доставка за десет години. „Това ни дава висока степен на сигурност при осигуряването на доставките на газ", уточнява Златева. В бъдеще една трета от търсенето на България ще се покрива от Азербайджан, една трета - от Александруполис и една трета - от индивидуални покупки на пазара.  В покрайнините на Бургас се намира "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Нефтопреработващият комбинат е сред водещите производители на течни горива, нефтохимикали и полимери в Централна и Югоизточна Европа. БГНЕС/ПЕТКО НАЛБАНТОВ

Успехите се разглеждат в перспектива от факта, че до април зависимостта на България от руския газ беше много висока, но в същото време делът на този ресурс в енергийния микс на България беше нисък. България потребява само 3,2 милиарда кубически метра газ годишно - в Германия става дума за около 90 милиарда. Много по-трудно е да се намали зависимостта от Русия по отношение на петрола и ядрената енергия. АЕЦ „Козлодуй" на река Дунав, която е построена по времето на комунизма със съветска технология и покрива една трета от потреблението на електроенергия в България, доскоро зависеше изцяло от руско ядрено гориво. Само преди няколко седмици беше подписан договор с американската компания Westinghouse Electric Company, която в бъдеще ще замени част от руските доставки. Другата част ще бъде поета от френската компания Framatome. 

С петрола обаче е по-трудно. Най-голямата рафинерия в страната, „Нефтохим" в черноморския пристанищен град Бургас, все още принадлежи на руската група „Лукойл", която в миналото е снабдявала оттам не само България, но и целия регион. Това е най-голямата рафинерия на Балканите. Но и там има планове за изместване на Русия. Ще има ли някога път обратно към България за руските доставчици? Премиерът Петков отрича това. Той казва, че е важно страната му да се отърве от руското влияние навсякъде, също и чрез разширяване на алтернативните източници на енергия, защото: „Да се разчита на Русия е лудост", казва той. Е, ако Путин искаше да даде чрез България пример на другите кандидат-непокорници, то той се провали напълно, заключава Мартенс.