Към 2030 г. в ЕС може да има соларни мощности с капацитет 1 TW

Войната в Украйна доведе до ускорение на изграждането на зелени мощности в страните от ЕС, сочат данните на вятърните и соларните асоциации в общността, анализирани от екологичната организация Ember. През 2022 година присъединените нови зелени мощности са рекорден брой  - 41,4 гигавата соларни панели и 16,1 гигавата  вятърни турбини.

На базата на данните за развитието на сектора от Ember изчисляват, че при това положение целите в RePowerEU по отношение на соларната индустрия ще бъдат изпълнени 4 години предсрочно, но за вятърната енергия нещата  не са толкова позитивни.

Разчетите на ЕК за "Готови за 55", тоест за намаляване на емисиите въглероден диоксид с 55% до 2030 година, предполагат изграждането на 479 гигавата слънчеви централи до 2030 година. Те трябва да произвеждат по около 436 тераватчаса електроенергия годишно, или 14% от енергийния микс на общността към 2030 година.

Но според прогнозите на Ember тази цел ще бъде постигната до 2026 година, а според най-вероятното развитие на ситуацията капацитетът на соларните централи може да достигне 920 гигавата към 2030 година. Към края на 2022 година по данни на соларната индустрия в ЕС в общността има изградени почти 209 гигавата соларни мощности.

При вятърните централи обаче плановете едва ли ще бъдат реализирани - плановете са към 2030 година да има общо 438 гигавата вятърни мощности, които да произвеждат 1079 тераватчаса електроенергия, или 34% от общия енергиен микс. Прогнозата на Ember обаче сочи, че това няма да бъде постигнато.

Според прогнозата на организацията към 2030 година ще има изградени 317 гигавата вятърни мощности на сушата и 61 гигавата офшорни турбини, което е съществено разминаване с плановете на комисията. В момента офшорните вятърни турбини са с капацитет от 16 гигавата, а по план трябва да достигнат 111 гигавата до 2030 година.  Общият капацитет на всички вятърни турбини в Европа (ЕС и Великобритания) е 255 гигавата към момента.

Причините за това разминаване са няколко и сред тях са забавените и сложни процедури за одобрение на новите проекти, липса на инвестиции за електроенергийната мрежа (особено за офшорните централи), прекъсването на веригите за доставки и т.н.

Като цяло липсата на инвестиции в мрежите се сочи като едно от големите предизвикателства пред зеления преход на ЕС. Политиката на Брюксел досега се съсредоточаваше към насърчаване на изграждането на нови възобновяеми мощности, но те имат нужда от балансиране и цялостна промяна в модела на енергийните мрежи.