Старата инфраструктура застрашава бъдещето на европейската енергетика

Тъй като търсенето на енергия в Европа продължава да расте, преносната инфраструктура в региона има остра нужда от модернизация. Отдавна има опасения, че инвестициите в европейската мрежа изостават от инвестициите във възобновяема енергия и следователно забавят внедряването на последната. Неотдавнашни оценки обаче показаха колко силно необходима е модернизацията на мрежата, ако регионът се надява да постигне своите климатични цели в края на десетилетието, пише Oilprice.

Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) зелени проекти за най-малко 1500 GW са спрени или забавени поради липсата на налични връзки към мрежата. В Европейския съюз (ЕС) 11 от 26 държави базират решенията си за инвестиции в мрежата на планове, които предполагат по-ниски нива на вятърни и слънчеви мощности в края на десетилетието от тези, очертани в националните цели. Това означава, че може да няма достатъчно мрежови капацитет за свързване на нови вятърни и слънчеви проекти, докато правителствата и частните компании инвестират в разширяването на европейския капацитет за възобновяема енергия. По отношение на слънчевата енергия може да има разминаване с около 205 GW, което е почти еквивалентно на общия инсталиран соларен капацитет на ЕС от 263 GW към момента.

Няколко европейски държави сега са изправени пред високите разходи, свързани с управлението на пренаситената мрежова система. Например през 2023 г. Испания е похарчила повече за управление на преносната мрежа, отколкото е инвестирала в проекти за подобряване на инфраструктурата. Въпреки това има известен оптимизъм, тъй като през ноември 2023 г. Европейската комисия (ЕК) създаде план за действие за ускоряване на разширяването на електрическите мрежи. ЕК вече беше създала подкрепяща правна рамка за разгръщането на електрическите мрежи в цяла Европа.

Очаква се между 2023 г. и 2030 г. потреблението на електроенергия в ЕС да нарасне с около 60%. В доклада се посочва, че 40 на сто от разпределителните мрежи в ЕС са на възраст над 40 години и с трансграничния преносен капацитет, който трябва да се удвои до 2030 г., ще са необходими инвестиции от 633 млрд. долара за надграждане на мрежата в региона.

Заместник-председателят на ЕК Марош Шефович, който следи за изпълнението на Зелената сделка, посочва, че мрежите са гръбнакът на европейската енергийна система. „Нашият план за действие ще осигури по-добра подкрепа за планиране, развитие и експлоатация на инфраструктурата, централни стъпки за свързване на нарастващите възобновяеми енергийни източници в Европа с крайните потребители, които се нуждаят от тях – от домакинства до производители на водород. Чрез съгласувани усилия можем да разработим по-ефективна, по-интелигентна и по-интегрирана енергийна инфраструктура, като по този начин гарантираме, че доставяме чистата енергия, от която се нуждаем, за да реализираме зеления преход“.

Въпреки това Европа е изправена пред нарастващ натиск да надстрои своята мрежа с ускорени темпове, за да постигне климатичните цели до 2030 г. и да отговори на нарастващото търсене на енергия в региона. Тъй като компаниите в цяла Европа инвестират в разширяването на капацитета за възобновяема енергия, много от тях призовават за по-бързи и по-големи проекти за преносна инфраструктура.

Главният изпълнителен директор на шведската компания за енергийни услуги Vattenfall, Анна Борг, казва, че Европа се нуждае както от повече капацитет за пренос, така и от оптимизация на цените и производството на по-чиста електроенергия. „Както от гледна точка на независимостта, така и от гледна точка на сигурността, тъй като също и в геополитическия контекст, има нужда да бъдем по-самостоятелни в Европа като цяло“.

Базираната в Брюксел асоциация Eurelectric заяви по-рано този месец, че Европа трябва да модернизира остарялата си електрическа мрежа и да удвои инвестициите в тази инфраструктура до 70,5 млрд. долара през 2025 г., за да свърже нови проекти за зелена енергия и да отговори на нарастващото търсене на енергия.

„Преразглеждаме енергийната сигурност поради големите промени в геополитическия пейзаж“, посочва генералният секретар на Eurelectric Кристиан Руби.

Той подчерта, че макар Европа отдавна да се е възползвала от евтината вносна енергия, регионът трябва да „преработи [своите] енергийни политики и да се подготви да се конкурира в един по-безмилостен свят... Трябва да преосмислим енергийната сигурност и да се съсредоточим върху това да не бъдем твърде зависими от никого“. 

Съществува ясна необходимост от модернизиране на преносната мрежа на Европа, тъй като регионът увеличава своя капацитет за възобновяема енергия в отговор на нарастващото търсене. Голяма част от мрежовата система в региона е остаряла и зле подготвена за притока на зелена енергия, която се очаква да бъде свързана през следващите 10 години. Въпреки това, тъй като няколко държави участват в дискусията, това прави всяко надграждане на системата сложно за реализиране. Въпреки че ЕК направи няколко крачки в опростяването на правната рамка за модернизация на мрежата и въвеждането на план за действие, трябва да се положат по-големи усилия за бързо развитие на преносната инфраструктура на ЕС, за да се помогне на региона да постигне целите си по отношение на климата.