Бумът при соларните панели продължава, на ход са батериите

2025 година бе поредното доказателство, че в политиката и икономиката няма нищо сигурно – както у нас, така и по света. Investor.bg обобщава най-важното от изминалите 12 месеца в годишната си секция „Икономиката през 2025“.

В средата на юни 2025 година производството на соларните централи в България за първи път изпревари потреблението - в рамките на два часа, но това потвърждава продължаващия бум на индустрията, започнал още от 2023 година. Към края на годината инсталираният соларен капацитет доближава 5000 мегавата, или пет ядрени реактора, сочат разчетите на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Според оценки на организацията Solar Power Europe България и Румъния са два от най-добре представящите се пазари за соларна енергия през изминаващата година.

Възобновяемите енергийни източници у нас ще имат дял от около 30% в енергийния микс за 2025 година, прогнозираха още от оператора на електропреносната мрежа. У нас фокусът на инвеститорите все още е насочен към соларите панели въпреки някои негативни асоциации със сектора, а не толкова върху вятърните турбини и в досегашната администрация в Министерството на енергетиката отчитат факта, че подобни проекти не се възприемат от хората и не стимулират развитието им. Засега и в Европа, и в България проекти, свързани с водород, остават на ниво тестове на научно ниво.

В Европа има и леко отстъпление по отношение на соларните панели  - инсталираните нови мощности са 65,1 гигавата, което е намаление от 0,7% спрямо 2024 година. За първи път от 2016 година има спад, сочи годишният доклад на Solar Power Europe. От организацията признават, че има леко отпускане, защото е достигната междината цел от 400 гигавата соларни панели до средата на десетилетието, но също така отбелязват ефектът от отрицателните цени, които намаляват печалбите в сектора. Това вече поставя под съмнение дали ще бъде достигната целта за 2030 година от 750 гигавата инсталирани фотоволтаични мощности. 

В слънчеви дни панелите у нас покриват над 50% от потреблението

В слънчевите дни соларните панели покриват между 50% и 80% от потреблението в Европа. За България този дял също е над 50%. Едно от предизвикателствата обаче е какво се случва, след като слънцето се скрие и как тази енергия, която е в повече в слънчевите часове, да бъде пренесена към моментите с пик на потреблението.

Част от отговора е промяната в навиците на потребителите - бойлерите, пералните и батериите на електромобилите или другите устройства вече трябва да бъдат включвани не на нощната тарифа, а в ранния следобед. Това не е невъзможно благодарение на динамични тарифи и стимули за преместване на потреблението спрямо новите пикове на енергийното производство. Но дори и няколко облаци, или лятна буря, която трудно може да бъде прогнозирана, може да предизвика дисбаланс и проблеми за мрежата.

В енергийната система търсенето и предлагането трябва да бъде равно във всяка секунда, защото иначе се губи честотата и се увеличава рискът за срив. По тази причина и възобновяемите енергийни източници се смятат за предизвикателство и са трудни за балансиране.

С батерии обаче тези мощности могат да станат лесни за управление от диспечерите на системата и да помагат, а не да пречат на системата, обясняват експертите. Показателно е например, че след срива на енергийната система в Испания през пролетта първи бяха отново на линия именно зелените мощности. И амбицията на Министерството на енергетиката у нас е до края на 2026 година в страната да бъдат инсталирани батерии с капацитет за съхранение на до 10 гигаватчаса електроенергия.

Страната получи 1,2 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост за реализацията на проектите за батерии. С мобилизиране на още 120 млн. евро  ще бъдат построени още 5 гигаватчаса батерийни мощности, сочат сметките на институцията. Какво ще се случи с тези планове след оставката на правителството обаче не е съвсем ясно, въпреки че интензивното изграждане на такива мощности е предвидено в Десетгодишния план за развитие на ЕСО.

В него е записано, че заявленията за нови батерии през 2026 година са за 4,5 гигватачаса, което означава, че инвестиционен интерес не липсва и България може да се възползва от ситуацията. 

Първите стъпки вече са направени, включително и парк с батерии с капацитет за съхранение на 500 мегаватчаса край Ловеч. Това е най-голямото батерийно съоръжение в ЕС. По данни на ЕСО към края на 2025 година инсталираните батерии у нас са с капацитет за съхранение на около 1300 мегаватчаса и могат да съхранят електроенергия, покриваща до 1,5% от потреблението. От тази година на сайта на оператора вече може да се проследи в реално време и работата на батериите, защото заедно с ПАВЕЦ "Чаира", чието възстановяване продължава и през 2025 година, те вече са облекчение при балансирането на системата.

През 2025 година се обявиха и планове за още четири ПАВЕЦ, за които България кандидатства за европейско финансиране.

Бумът на батериите ще продължи може би с по-бавен темп, защото и цените на съоръженията продължават да падат. Прогнози на Bloomberg сочат, че през 2026 година заради проблеми с митата и доставките на суровини цените на батериите ще намалеят само с 3,5%. Въпреки проблемите в Китай има свръхпроизводство, което натиска цените, през тази година батериите са поевтинели с 8%.

Батериите и трансграничната свързаност са в основата на намаляването на цените на електроенергията, коментира в края на ноември бившият вече директор на ЕСО Ангелин Цачев. Няколко дни по-късно стана ясно, че той напуска поста си "по лични причини", а мястото му заема Кирил Георгиев, който доскоро беше председател на Надзорния съвет на "Булгартрансгаз".

Цачев беше начело на ЕСО от лятото на 2021 година.

Неговата констатация за проблемите при трансграничната свързаност се коментира от години и най-накрая срещна подкрепа и от Европейската комисия (ЕК). В началото на декември беше предложен план за ускорена модернизация на енергийните мрежи, чиято средна възраст е над 40 години, и вече е неадекватна за състоянието на сектора и зелените енергийни източници. Без модернизация към 2040 година 310 тераватчаса зелена енергия годишно ще остане непроизведена. Това е почти половината от потреблението на европейците през 2023 година, по данни на Соларна академия "България". 

Скъпият ток отново отложи либерализацията

Опасенията за високите цени на електроенергията доведоха до ново отлагане на пълната либерализация на електроенергийния пазар и този път без ясен срок. Регулираният сегмент за домакинствата остава, но има нов механизъм за функциониране - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) вече не определя производствени квоти, а таван на цената. Търговците купуват електроенергията от пазара и получават компенсации за времето, когато цената на борсата надхвърля тавана.

Регулаторът обмисля експеримент, в който да участват няколко домакинства, които да излязат на свободния пазар. Проследявайки случващото се с тях, КЕВР ще може да предложи по-ефективна защита за останалите домакинства, разказа пред медии новият председател на КЕВР Пламен Младеновски. Той пое поста от дългогодишния председател Иван Иванов в края на март. 

Още при изслушването пред Народното събрание Младеновски сигнализира, че е склонен да се съгласи с отлагането на либерализацията, която се точи вече повече от 10 години, защото цените са станали много динамични, а пазарите - трудни за прогнозиране. Той обаче допълни още, че самата либерализация ще стане не със закони, а когато потребителите са готови за това. 

Неизползваният потенциал на покривите

В последните няколко години в Европа бумът на соларните инсталации е свързан основно с поставяните върху покривите панели. Това беше един от начините европейските домакинства да избегнат ефектите от енергийната криза след началото на войната в Украйна. Правителствата предлагаха стимули за покупката и поставянето и работеха за премахване на бюрокрацията за тези малки инсталации. През 2025 година стимулите започнаха да намаляват, което всъщност забави и бума при соларната индустрия.

В България при покривните инсталации бум така и не се състоя, но експерти отдавна настояват, че той трябва да се случи. Една от причините е, че токът се произвежда максимално близко до потреблението, тоест загубите са малки, а инвестицията се изплаща в рамките на няколко години, дори и без подкрепа от държавата. Тези инсталации не би трябвало да товарят и мрежата, защото в основата си трябва да бъдат за собствени нужди. България има голям потенциал за поставянето на соларни панели - всъщност парадоксално, но лидери по производство на електроенергия от фотоволтаици в Европа са Нидерландия и Германия, което се дължи основно на инсталациите върху домовете.

2026 година ще бъде година на предизвикателства и вероятно - за сериозни промени в много сектори в Европа и енергетиката ще бъде един от тях. Континентът вече разглежда различни начини за своята енергийна независимост - от укрепване на енергийната системи и свързаността на мрежите до подновяване на лицензи за проучвания и добив на изкопаеми горива. Целта е намаляването на вноса на енергоресурси, който е не само скъп, но и прави страните от Европейския съюз зависими от преки конкуренти - например САЩ. Това ще постави редица изисквания пред страните от общността, защото е ясно, че те вече няма как да бъдат пасивни и развиваща се по инерция, а ще трябва сами да търси вариантите за своето развитие и независимост във всеки един сектор, включително и енергетиката.