Още 250 млн. евро и дългът на "Топлофикация София" ще надхвърли активите ѝ

Към края на 2025 г. дълговете, които е натрупала "Топлофикация София" към Българския енергиен холдинг (БЕХ) и "Булгаргаз", надхвърлят 1,2 млрд. евро. След още 250 млн. евро дълговете ще надхвърлят активите на дружеството и то ще се окаже в технически фалит. Това коментира Борислав Колев, един от авторите на доклада "От дългове към модернизация: Как възобновяемата енергия може да стабилизира Българския енергиен холдинг и "Топлофикация София", изготвен от "Грийнпийс - България".

"Ако не бъдат взети мерки, скоро няма да има какво да се спасява", посочи той.

Дружеството има дългове основно за природен газ и "завлича" и "Булгаргаз", който служебният енергиен министър Трайчо Трайков определи като във "фактически фалит". Според него дружеството се поддържа, само защото е страна по договора с Азербайджан за доставка на тръбен газ.

На пръв поглед ситуацията в БЕХ е стабилна, но има сигнали, че и там може да има проблеми, допълни съавторът на доклада Петко Ковачев. Той припомни, че идеята за създаването на холдинга е да има стабилна компания, която да осигури заемното финансиране на "Енергийния шлем" на президента Георги Първанов - "Южен поток", АЕЦ "Белене" и петролопровода "Бургас - Александруполис". И трите проекта са прекратени, но БЕХ има пет облигационни емисии, някои от които са теглени за реализацията им. Прави впечатление, че лихвите по последните заеми, теглени от БЕХ, вече растат, а рейтинговите агенции определят като рисков фактор проекта за строеж на двата нови блока в АЕЦ "Козлодуй", допълни още Ковачев.

Според него причината за това състояние и на трите дружества е, че те не са икономически субекти, а дейността им е ръководена от политиката. БЕХ например предава почти изцяло приходите от дивиденти на държавата, а след това получава от държавата средства за проекти (например за новите блокове в АЕЦ "Козлодуй").

Има алтернативи за "Топлофикация София", които могат да я стабилизират, и това не е свързано с изграждането на още когенеративни мощности, категорични са от "Грийнпийс" - България. Сред тях са зелените облигации или суапови сделки "дълг срещу трансформация". Според експертите има и технически решения, които ще са от полза за намаляване и на разходите, и на емисиите. В София близо до мрежата на дружеството например има много източници на отпадна топлина като "Софиямед" и други, които буквално изхвърлят в атмосферата ненужна топлина.

Вариант за дружеството е поставянето на термопомпи, които работят с ток, но са много ефективни, както и използването на биогаз или геотермална енергия. В бизнес плана на "Топлофикация София" дори са предвидили и някои алтернативни пилотни проекти, оценките за които сочат, че са обосновани и с икономическа логика. За тях са били предвидени средства в инвестиционната програма, но след това са насочени към ремонта в кв. "Дружба" преди няколко месеца, уточниха още от "Грийнпийс" - България.

Представители на EVN Топлофикация в Пловдив обърнаха внимание по време на дискусията, че не навсякъде в страната в близост до топлофикациите има източници на отпадна енергия, а по отношение на термопомпите дружествата по-скоро отнемат от натиска върху енергийната мрежа, а не оказват такъв. От дружеството отбелязаха още, че най-добре може да бъде оценена ролята на топлофикациите в студен зимен ден без вятър и слънце.

Как се справят в други европейски държави?

Потенциалът на геотермалната енергия съществува обаче почти при всяко топлофикационно дружество в България, каза Георги Стефанов, член на УС на Българската асоциация за геотермална енергия (БАГЕ). Той посочи, че геотермалната енергия е базова, с нисък въглероден отпечатък и едновременно може да се използва и за отопление, и за охлаждане.

Тя е местен енергоизточник и не зависи нито от вноса на произведени в Китай компоненти, нито на природен газ от САЩ или от Русия. Затова и в Европа в последните години има бум на геотермалната енергия. Технологиите се развиват много бързо и вече се използва само топлината - водата реално е само неин преносител, коментира Стефанов.

В Полша геотермалната енергия е помогнала и на процеса за отказ от въглища - оказва се, че миньорите възприемат добре концепцията за енергоресурс, добиван "под земята" и в момента във въглищните региони на страната се развиват проекти за геотермални централи.

Един от проектите се развива в гр. Познан и благодарение на него градът ще се откаже изцяло от въглищата през 2030 г. Инвестицията е за 300 млн. евро и предвижда изграждането на топлофикационни мощности с капацитет от 214 мегавата.

В Дания развиват и термални акумулатори, разказа Николай Боцов от консултантската компания Plan Energy. Те са евтини, лесно се изграждат и са ефективни - освобождават съхранената топлинна енергия, когато е необходима в системата. Тези акумулатори се изграждат съвместно с термопомпи, защото работата само през зимата на тези съоръжения излиза прекалено скъпа, поясни още експертът.

В Дания има изградени и множество соларни централи, но не само за производството на електроенергия, а и на топла вода, като всяка от тях също е с "термос" за съхранене на топлинната енергия.

Предизвикателството за геотермалната енергия всъщност е не технологиите, а финансирането, посочи още Георги Стефанов. Морган Хеxли от CEE Bankwatch посочи, че средства могат да бъдат получени от кохезионните програми, Фонда за справедлив преход, както и други европейски програми.

България беше включила проекти и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които отпаднаха.