Природата има нужда от пари

Природата е най-експлоатираният недоплатен „работник“ в историята, така че дошло ли е времето да поправим това? Изглежда, да, пише за Financial Times Паула Диперна, съветник на екологоичната организация CDP.

„Природата се нуждае от пари“, каза президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва на Амазонската среща в началото на август. Време е, обяви той, светът да „създаде механизъм за справедливо възнаграждение на екологичните услуги, които нашите гори му предоставят“.

В това твърдение няма нищо ново. Чух подобно предизвикателство, пише авторката, на забележителната Среща за Земята през 1992 г., когато една бразилска жена попита: „Ако Северът толкова много го е грижа за тропическите гори, защо не ги наемат от нас?“

Природата наистина се нуждае от пари и повече защита, но никога не сме посрещали тази нужда, съобразно стойността на постоянния „труд“, който тя извършва - като задържане на вода и филтриране, запазване на почвата чрез дървета и растения, опрашване, напояване, естетическо и духовно подобряване и, разбира се, улавяне на въглерод.

Сега трябва да се откажем от конвенционалния подход към стойността и да създадем системи, които разглеждат природата като икономически незаменима.

Икономистът Партха Дасгупта пише: „Възгледът, че биосферата е мозайка от самовъзстановяващи се активи, обхваща и нейната роля като поглъщател на замърсяване. Нанесените щети трябва да се интерпретират като амортизация.“ От това следва, че тази амортизация трябва да бъде спряна. Това беше същността на призива, отправен на Амазонската среща, за избягване на „точка, от която няма връщане назад“ за тропическите гори.

Но как? За щастие се появиха нови финансови инструменти, които ни помагат да инвестираме в стойността на икономически измеримите ползи, които природата предоставя. Обещаващ потенциален механизъм е „облигацията за устойчивост на горите“ (FRB), приложена първо относно езерото Тахо, Калифорния, емитирана с капитал от публични и частни инвеститори.

Набраните средства се използват за дейности по подобряване защитата на горите, които повишават устойчивостта им срещу пожари. Облигацията се изплаща от различни бенефициенти на устойчиви гори, които извличат количествено измерими ползи с течение на времето. Първата FRB беше капитализирана през 2018 г. от фондации и частни инвеститори с номинална стойност от 4 милиона долара. Днес има втора облигация за 25 милиона долара, плюс фонд за иновации от допълнителни 25 милиона долара и оформящо се портфолио от по-малки горски проекти.

Друг подход е директното компенсиране, при което на държави, богати на биоразнообразие или потенциал за поглъщане на въглерод, ще им бъде платено, за да се откажат от определени форми на експлоатация, включително изкопаеми горива, въз основа може би на средна годишна цена на тон въглерод на задължителните въглеродни пазари.

Такова директно плащане към държавите би ги компенсирало за техния принос към бъдещата глобална климатична стабилност, възстановявайки баланса в отношенията кредитор-заемател. В крайна сметка, ако светът не може да се справи с изменението на климата без екосистемните услуги, предоставяни от определени страни, коя нация е длъжник и коя кредитор?

Защо например не създадем консорциум със специална цел от големи частни банки и международни финансови институции, които да наблюдават и прехвърлят средства за „плащане на услуги“ към централните банки и местните институции на съответните страни? След това държавите биха могли да заделят тези плащания (без дълг) не само за подобрена защита на околната среда, но и за разширени мрежи за социална сигурност и подкрепа за хора, които може да загубят препитанието си. В сравнение с огромните социално-икономически разходи за справяне с климатичните промени и влошаването на околната среда по други причини, такава система на плащане би била изгодна сделка.

Миа Мотли, министър-председателка на Барбадос и архитект на Бриджтаунската инициатива, призоваваща за преразглеждане на международното финансиране, посочи концепцията „Плащане за природа“, когато обясняваше защо нейната страна продължава да участва в експлоатацията на природен газ. На Седмицата на климата през септември в Ню Йорк тя каза: „Бих се радвала някой да ми плаща, за да не добивам природен газ от земята или океана. В противен случай, как мога да финансирам пътя си към нетна нула и да гарантирам, че страната ми има достъп до надеждни доставки на енергия?“

Ежедневните събития ни предупреждават, че нашата „кредитна линия“ с природата е на изчерпване - задушаваща жега, изгаряща суша и мощни наводнения и горски пожари по целия свят. Обречени ли сме само да описваме тези явления, когато има пари, за да ги държим под контрол?

Както каза Лула: „Майката природа се нуждае от пари, защото индустриалното развитие я унищожи през последните 200 години.“ Трилиони долари по света търсят приложения и цели. Посоката на тази вълна до голяма степен ще определи здравето на нашата планета. Световната икономика вече се субсидира директно от природата, така че защо да не субсидираме природата на свой ред?