ЕС убеди света да избере ВЕИ, но може ли да направи същото със собствените си членове?

На последната конференция на ООН, посветена на климата, 130 държави се подписаха под споразумение за утрояване на капацитета на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и удвояване на мерките за енергийна ефективност до 2030 годиа. Един от основните двигатели на това споразумение е Европейският съюз, пише екологичната организация Ember.

Анализаторите обаче се питат дали Брюксел ще успее да накара собствените си членове да изпълнят ангажиментите си към климата. След руската военна инвазия в Украйна ЕС изготви своя план RePowerEU, който залага на зелена енергия и енергийна ефективнст, за да бъде намалено потреблението на природен газ (и зависимостта на ЕС от вноса му от Русия).

През тази година ЕС завиши целите си за зелената енергия и очакванията са, че делът ѝ в енергийния микс към 2030 година трябва да достигне 42,5%, спрямо 32%, заложени през 2018 година. Намаляването на потреблението на енергия чрез мерки за енергийна ефективност трябва да бъде в рамките на 11,7%.

Зелените амбиции на ЕС означават увеличаване на капацитета за производство на електроенергия от вятъра до 500 гигавата, спрямо 205 гигавата през 2022 г., и от соларни панели до 750 гигавата, спрямо 207 гигавата през 2022 г.

Това са твърде сериозни промени за кратко време за енергийната система на ЕС, но заедно с намаляването на потреблението на енергия целта е постижима. Според оценките това ще означава, че 72% от потребяваната енергия в ЕС към 2030 г. ще е от възобновяеми енергийни източници.

Изпълнението на тази задача ще зависи от много фактори, като например развитието на сектора досега и достъпа до финансиране. В същото време е нужно ЕС да "изнася" технологии и познания, както и да финансира зелената трансформация за развиващия се свят.

Първият тест на зелените амбиции се съдържа в подготвените от страните от ЕС проекти за новите Национални планове "Енергия и климат". 24 държави внесоха своите предложения в Брюксел и според оценките на Ember все още малко не достига на общността да изпълни заложените цели.

Енергийният сектор почти се приближава най-много до очакванията, макар че не му достига капацитет от 50 гигавата вятърни и 80 гигавата соларни мощности.

За останалите сектори липсват подробности за зелената трансформация, а намаляването на емисиите от сградите и от транспорта изглежда неадекватно. Еколозите оценяват и като недостатъчни мерките за енергийна ефективност.

Има и добри новини от тези проекти за планове - седем държави планират нулеви емисии или изцяло възобновяеми енергийни източници на енергия към 2035 г.

Според Ember причината за разминаванията в целите е липсата на амбиции в предходните европейски правителства, които не са оценили ползите от зелената енергия. През последните четири години обаче страните от ЕС увеличиха своите цели за вятърна енергия с 40% и на соларна енергия със 70% до 2030 г.

Вече има активизиране на сектора - зелената енергия записа рекорди през 2023 година, като 13 държави вероятно ще постигнат целите за соларната индустрия с три години по-рано - през 2027 г. Вятърните паркове пък започват да получават политическа подкрепа, за да наваксат изоставането.

Ако не успее да се справи със собствените си цели, ЕС в най-добрия случай ще се окаже догонващ, вместо лидер, а в най-лошия - ще накара останалите държави да се отдръпнат от зелената енергия.