На последната конференция на ООН, посветена на климата, 130 държави се подписаха под споразумение за утрояване на капацитета на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и удвояване на мерките за енергийна ефективност до 2030 годиа. Един от основните двигатели на това споразумение е Европейският съюз, пише екологичната организация Ember.
Анализаторите обаче се питат дали Брюксел ще успее да накара собствените си членове да изпълнят ангажиментите си към климата. След руската военна инвазия в Украйна ЕС изготви своя план RePowerEU, който залага на зелена енергия и енергийна ефективнст, за да бъде намалено потреблението на природен газ (и зависимостта на ЕС от вноса му от Русия).
През тази година ЕС завиши целите си за зелената енергия и очакванията са, че делът ѝ в енергийния микс към 2030 година трябва да достигне 42,5%, спрямо 32%, заложени през 2018 година. Намаляването на потреблението на енергия чрез мерки за енергийна ефективност трябва да бъде в рамките на 11,7%.
Зелените амбиции на ЕС означават увеличаване на капацитета за производство на електроенергия от вятъра до 500 гигавата, спрямо 205 гигавата през 2022 г., и от соларни панели до 750 гигавата, спрямо 207 гигавата през 2022 г.
Това са твърде сериозни промени за кратко време за енергийната система на ЕС, но заедно с намаляването на потреблението на енергия целта е постижима. Според оценките това ще означава, че 72% от потребяваната енергия в ЕС към 2030 г. ще е от възобновяеми енергийни източници.
Изпълнението на тази задача ще зависи от много фактори, като например развитието на сектора досега и достъпа до финансиране. В същото време е нужно ЕС да "изнася" технологии и познания, както и да финансира зелената трансформация за развиващия се свят.
Първият тест на зелените амбиции се съдържа в подготвените от страните от ЕС проекти за новите Национални планове "Енергия и климат". 24 държави внесоха своите предложения в Брюксел и според оценките на Ember все още малко не достига на общността да изпълни заложените цели.
Енергийният сектор почти се приближава най-много до очакванията, макар че не му достига капацитет от 50 гигавата вятърни и 80 гигавата соларни мощности.
За останалите сектори липсват подробности за зелената трансформация, а намаляването на емисиите от сградите и от транспорта изглежда неадекватно. Еколозите оценяват и като недостатъчни мерките за енергийна ефективност.
Има и добри новини от тези проекти за планове - седем държави планират нулеви емисии или изцяло възобновяеми енергийни източници на енергия към 2035 г.
Според Ember причината за разминаванията в целите е липсата на амбиции в предходните европейски правителства, които не са оценили ползите от зелената енергия. През последните четири години обаче страните от ЕС увеличиха своите цели за вятърна енергия с 40% и на соларна енергия със 70% до 2030 г.
Вече има активизиране на сектора - зелената енергия записа рекорди през 2023 година, като 13 държави вероятно ще постигнат целите за соларната индустрия с три години по-рано - през 2027 г. Вятърните паркове пък започват да получават политическа подкрепа, за да наваксат изоставането.
Ако не успее да се справи със собствените си цели, ЕС в най-добрия случай ще се окаже догонващ, вместо лидер, а в най-лошия - ще накара останалите държави да се отдръпнат от зелената енергия.
преди 8 месеца *ЕС убеди света да избере ВЕИ, но може ли да направи същото със собствените си членове?*, *130 държави се подписаха под споразумение за утрояване на капацитета на (ВЕИ)* - Първо, от тези 130 държави, 100 ще утроят наличния си 1 ветрогенератор и 100-тина МВт фотоволтаици. Колкото до членовете на ЕССР, повечето гледат на живо агонията на Германия и си правят изводи, като Франция, която заяви за решението си да построи 14 нови АЕЦ. Такива като Портокалия може и на ВЕИ да поминат. отговор Сигнализирай за неуместен коментар