Заетите в туризма у нас са намалели с 20% през последните 5 години

Заетите в сектора на туризма в България са намалели с близо 20% през последните 5 години, докато в същото време броят на местата за настаняване нараства с над 10% за същия период. Това означава, че все по-малко работници обслужват повече обекти. Това посочи Веселин Данев, председател на Българската хотелска асоциация, по време на кръгла маса на тема "Кадровият недостиг в туризма: Хора, решения, бъдеще", предава БТА.

За периода 2019-2024 година броят на заетите в сектора "Хотелиерство и ресторантьорство" у нас е намалял от 182,6 хил. души до 147,5 хил. души, което представлява спад от 19,2% за периода. За същия период броят на местата за настаняване е нараснал с 10,5%, а реализираните нощувки са се увеличили с 1,8 на сто. Най-висок ръст на местата за настаняване и реализираните нощувки се наблюдава при хотелите с категория 4 и 5 звезди - ръст от 18,4% на местата и 14,6% на реализираните нощувки.

Най-изразен е спадът на заетостта при служителите до 34-годишна възраст, където заетостта е намаляла с 35,5% за периода“, посочи той, позовавайки се на данните на Националния статистически институт.

По отношение на разходите за труд той посочи, че ръстът на брутната заплата в сектора "Хотелиерство и ресторантьорство" достига близо 95% за последните 5 години, изпреварвайки средния ръст на възнагражденията в България, който достига 83% за периода 2019 - 2024 година.

Средната брутна месечна заплата общо за сектора "Хотелиерство и ресторантьорство" през 2024 година е достигала 1472 лева. В обществения туристически сектор средният размер на възнаграждението е бил 1730 лева, докато в частния туристически сектор средната заплата е възлизала на 1461 лева.

Делът на сивата икономика в хотелиерството и ресторантьорството е твърде висок, стана известно от презентацията, тъй като средната заплата в частния сектор e около 30 процента по-ниска от реалната за индустрията, което води до допълнителни трудности на пазара на труда за изрядните данъкоплатци.

Поради недостига на работна ръка секторът на туризма гледа към привличане на работници от трети страни. Според изнесените данни в периода юли-август на миналата година чуждестранните служители в една от веригите хотели, която работи у нас, е достигал 35,2 на сто от всички сезонни работници. За сравнение, през 2019 година в същата верига делът е бил 22,3 на сто.

Разходите за труд за чуждестранните сезонни работници са по-ниски спрямо разходите за местен сезонен персонал. Според данните на веригата хотели средният размер на брутното месечно възнаграждение за местен сезонен персонал е бил 1684 лева за 2024 г., докато при чуждестранните сезонни работници средното ниво е достигало 1447 лева.

Данев посочи, че наемането на чуждестранен персонал позволява на хотелиерите да запазят структурата на бизнес операциите си. Той изтъкна, че у нас липсва механизъм, които да облекчава работодателите при наемане на чуждестранни служители от гледна точка на дължимите осигуровки и данъци, като даде пример, че страни като Германия прилагат подобни облекчения.

Трудовата миграция е краткосрочно решение на проблемите с недостига на работна ръка, тъй като дългосрочните решения изискват десетилетия, за да може един кадър да се отгледа и обучи, за да стане част от пазара на труда, каза Мария Минчева, заместник-председател и член на Управителния съвет на Българската стопанска камара (БСК). По думите на Минчева кризата с недостига на работна ръка у нас се наблюдава не само в сектора на туризма, но и в секторите на услугите и производството. Конкретно за туризма, проблемът с липсата на персонал се е обострил след ковид пандемията, тъй като бяха затворени много бизнеси. 

От БСК имат предложения как процесът с вноса на работна ръка от чужбина може да бъде съкратен и улеснен. Едно от решенията е създаването на институционална електронна система, която да отчита и измерва потребностите на всички работодатели у нас. В нея бизнесът може да подава информация като брой на необходимите служители и изискваното ниво на квалификация.

Според нея процесът трябва да е дигитализиран, тъй като България има добър капацитет в информационните технологии. По думите ѝ трябва да се помисли и за програма за популяризиране на трудовия пазар и условията за работа в България. БСК предлага да има институционални мерки, които да регулират целия процес по идентифициране и привличане на чуждестранни работници у нас.

Дуалното обучение е възможност за работодателите, това е резерв за нас, извън резерва на работници от трети страни, който може да бъде използван в сектора на туризма. Това отбеляза заместник-министърът на туризма Ирена Георгиева в рамките на форума.

Георгиева коментира, че усещането за недостиг на кадри, за добра подготовка, за компетентности и умения се наблюдава навсякъде. Тя цитира данни на Световния съвет за пътувания и туризъм, според които през 2023 г. в туризма и свързаните с него отрасли у нас се е формирал БВП на стойност повече от 12 млрд. лева или 6,9%, а общият брой работни места в сектора е бил 283 000. За сравнение, през 2019 г. приносът в БВП е 9,9% и 316 300 заети в сектора, като Георгиева посочи, че това е ясна статистическа констатация за намаляването на ролята на туризма в създаването на БВП и за състоянието на кадрите в този отрасъл у нас.

Заместник-министърът добави, че разликата се обяснява с щетите от пандемията, военните конфликти в Украйна и Близкия Изток. "Основните проблеми, с които се сблъскваме, са огромен недостиг на кадри, характерен не само за туристическата индустрия, изтичане на квалифицирани специалисти в други сектори в конкурентни дестинации, особено след пандемията, незадоволителен за младите хора престиж на професиите в сферата на туризма и несигурни условия на труд, които ги демотивират да останат в бранша“, посочи Георгиева.

Тя представи и данни от системата на висшето и средното професионално образование, които потвърждават това. Според тях в 14 висши училища в страната са се обучавали 2143 студенти по специалности в туризма при капацитет на тези висши училища, определен от Националната агенция за образование и акредитация - 9340. От тях 89% са български граждани, но само 25% от завършилите висше образование се реализират на пазара на труда по специалността, която са изучавали.

Подобно е и положението със системата за средното професионално образование и обучение.