Румъния и Украйна в спор около делтата на Дунав

Малък канал в устието на река Дунав се превърна в геополитическа точка на възпламеняване между Украйна и Румъния, предизвиквайки опасения за намеса на Русия и намаляване на подкрепата в Букурещ за разкъсваната от войната съседка, пише Financial Times.

Спорът избухна, когато миналия месец Киев заяви, че е драгирал канала Бистре – украински воден път, дълъг около 10 км, свързващ Черно море с ръкава на Дунав Чилия, който образува естествена граница между двете страни.

Увеличаването на плавателната дълбочина на Бистре от 3,9 м на 6,5 м бе „първото от [обявяването на] независимостта“ от Съветския съюз през 1989 г., заяви украинското министерство на инфраструктурата, добавяйки: „Продължаваме да развиваме клъстера на дунавските пристанища“.

Разширяването на корабните канали по делтата на Дунав е жизнено важно за плановете на Киев да разработи алтернативни маршрути за износ, след като Русия блокира черноморските пристанища на Украйна след старта на мащабната си инвазия преди година. Макар че подкрепената от ООН зърнена сделка за преотварянето на три пристанища миналата година се превърна в спасителен пояс за ударената от войната икономика на Украйна и увеличи световните доставки на храна, Киев е решен да си подсигури жизнеспособни маршрути, които предлагат повече защита от руската агресия.

Киев твърди, че правенето на канала по-дълбок е част от по-ранната спонсорирана от ЕС програма Solidarity Lanes, за да се улесни търговията на Украйна с блока. Съобщението обаче предизвика ответна реакция в Румъния, където официални лица твърдят, че драгирането заплашва делтата на Дунав – световно защитен природен резерват, известен със своето биоразнообразие и изобилие от птици.

Румънското външно министерство привика украинския посланик и поиска съседната страна да спре „всички дейности по драгиране“, ако целта е нещо повече от редовно поддържане на водния път. Букурещ поиска още да извърши собствени измервания на ръкава Чилия и канала Бистре.

Докато спорът заплашва да навреди на двустранните отношения, посолството на Украйна поиска от румънците „да не участват в руската пропаганда“, която цели да подкопае подкрепата им за Киев, докато войната продължава.

Украинското посолство в Букурещ бързо се опита да поясни, че работата е от „оперативен характер“, за да се премахне тиня, намалила дълбочината на водния път. Темата обаче силно се политизира в Румъния – страна члена на ЕС и НАТО, която силно подкрепя Украйна от началото на инвазията.

Румънският президент Клаус Йоханис осъди „подстрекателските изказвания“ и призова съгражданите му първо да позволят на експертите да установят „какво наистина се случва там“.

„Не мисля, че е подходящо да атакуваме украинците въз основа на несигурни данни“, заяви Йоханис по време на среща с американския президент Джо Байдън и други регионални лидери във Варшава миналия месец. „Няма нужда да бъдат смъмрени, имат нужда от подкрепа“.

Карта на региона със спорния участък. Източник: FT

Украйна одобри искането на Румъния да извърши собствени хидрографски измервания на канала Бистре и ръкава Чилия, за да изясни „противоречивата информация“, заяви румънското транспортно министерство. Измерванията ще започнат от 15 март.

За Габриел Паун, президент на румънската екологична група Agent Green, публичният дискурс досега е наситен с „твърде много политика и твърде малко наука“.

„Знам, че Румъния и Украйна трябва да постигнат консенсус, преди да се започне каквато и да е работа в който и да е край на делтата“, казва той. „Консенсусът трябва да даде приоритет на опазването на екосистемите пред икономическите печалби“.

Адина Валеан, румънски политик, която е еврокомисар по транспорта, заяви, че комисията е поискала от двете страни да покажат „пълна прозрачност“ и да разрешат различията си.

Противно на изявлението на Украйна, тя каза, че каналът Бистре не е част от програмата Solidarity Lanes, която включва няколко дунавски пристанища в двете държави и е позволила износа на 51 млн. тона стоки от Украйна от старта на програмата през май до началото на февруари.

„Дунавският коридор е много важен“, заявява Валеан пред FT, добавяйки, че ще бъдат предоставени повече средства за Румъния, за да подобри навигацията и да увеличи обема на износа през собствения си канал Сулина, който минава покрай друг клон на делтата на Дунав и е главният воден път за товарни кораби, свързващи Черно море.

Адриан Станица, изследовател в Националния институт за морска геология в Букурещ, посочва, че би било скъпо за Киев да развие и поддържа маршрута Бистре-Чилия. Той добавя обаче, че редовните работи по поддръжката имат незначително въздействие върху биосферата.

Тъй като на карта са заложени двустранните отношения, той допълва, че в Румъния дискурсът по въпроса е бил „отровен“ от фалшиви новини и вероятно подхранван от трета страна, без да назовава конкретно Русия.