Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще започне дигитализация на всички договори и данни в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), съобщи регионалният заместник-министър Николай Найденов на форуми, посветени на световния ден на Географските информационни системи, организиран от Есри България и ГИС Алианс.
Това е необходимо не само, за да се направи инвентаризация на всичко – пътища, мостове, предпазни съоръжения, вертикална маркировка и др., но и за да се улесни ръководството при вземането на решения. „А най-важното е да се изразходват прозрачно публичните средства“, отбеляза Найденов, цитиран от пресцентъра на МРРБ.
Той обясни, че на тази инвентаризация на данните ще стъпи Стратегията за развитие на пътната инфраструктура до 2030 г. и програмата за нейното изпълнение.
„По този начин ще постигнем не само прозрачност на публичните средства, които ще се разходват, но и ще има много по-голям контрол“, категоричен бе заместник-министърът. Именно за прозрачното разходване на публичните средства, според Найденов, е необходимо въвеждането на строителното информационно моделиране, зад което стоят географските информационни технологии.
Трябва да се инвестира в процеси по подобряване на съществуващите пространствени данни в системата на РРБ, включително да се създадат важни за държавата слоеве: единен адресен регистър, хидрография, дигитални двойници на пътната и жп инфраструктура, детайлни цифрови модели на важни територии, каквито са крайбрежните Дунавски и Черноморски зони, слой с границите на населените места, определени по реда на ЗУТ.
Найденов съобщи, че се работи по въвеждането на геопортал и единен регистър на всички документи, свързани с устройственото планиране, както и на информационна система за инвестиционно проектиране на база на географските информационни технологии.
„Липсата на регистър на всички актове, които се издават от администрациите във връзка с устройството на територията, води до многото скандални строежи, които често пъти виждаме“, обясни заместник-министърът. Найденов допълни, че ако този регистър е публичен, ние ще знаем още в допускането за изработка на Подробните устройствени планове, кой, какво, къде и как ще строи. Тогава и гражданският сектор, и административният, ще могат да упражняват контрол.
„С използването на ГИС технологията изключително лесно и сигурно ще можем да се информираме какви са ресурсите на държавата, какво има в момента и какво предстои да се направи“, категоричен беше Найденов.
Най-важното в сферата на ГИС остават специалистите и потребителите. Има нужда от допълнителни, общи усилия между администрацията, бизнеса, научната и академична общност за поддържане на такава общност в здрава, конкурента среда. Това може да се случи с ритмична и непрекъсната реализация на нови проекти, натрупване и система за споделяне на пространствени данни.


Коледната трапеза ни струва два пъти по-скъпо от миналата година
Пускат с вертолет провизии за екипажа на блокирания танкер край Ахтопол
SENSHI 29: Зрелищни нокаути, драматични обрати и силни български победи във Варна
Тийнейджърка скочи от блок в Пловдив
Танкерът "Кайрос" остава блокиран край Ахтопол трети ден
Нобеловият лауреат за мир може да получи награда си лично, но рискува много
JPMorgan: Европа има „реален проблем”
Лидерите на Франция, Германия и Великобритания се срещат със Зеленски в понеделник
В Испания и Италия банките са двигател на дълго чакан възход на акциите
Може да видим връщане под 4000 долара за тройунция при златото
Десетте ветерана на европейските пазари
Кои китайски марки ще изчезнат от Eвропа?
Kia показа дизайна на бъдещето си
Toyota се завръща във Ф1
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Гуцанов: Социалните разходи и придобивки за хората се запазват
Защо аутизмът не трябва да се третира като самостоятелно състояние?
Букурещ гласува в кметската надпревара
САЩ: Гърция е ключов стълб в стратегията на Тръмп