Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще започне дигитализация на всички договори и данни в Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), съобщи регионалният заместник-министър Николай Найденов на форуми, посветени на световния ден на Географските информационни системи, организиран от Есри България и ГИС Алианс.
Това е необходимо не само, за да се направи инвентаризация на всичко – пътища, мостове, предпазни съоръжения, вертикална маркировка и др., но и за да се улесни ръководството при вземането на решения. „А най-важното е да се изразходват прозрачно публичните средства“, отбеляза Найденов, цитиран от пресцентъра на МРРБ.
Той обясни, че на тази инвентаризация на данните ще стъпи Стратегията за развитие на пътната инфраструктура до 2030 г. и програмата за нейното изпълнение.
„По този начин ще постигнем не само прозрачност на публичните средства, които ще се разходват, но и ще има много по-голям контрол“, категоричен бе заместник-министърът. Именно за прозрачното разходване на публичните средства, според Найденов, е необходимо въвеждането на строителното информационно моделиране, зад което стоят географските информационни технологии.
Трябва да се инвестира в процеси по подобряване на съществуващите пространствени данни в системата на РРБ, включително да се създадат важни за държавата слоеве: единен адресен регистър, хидрография, дигитални двойници на пътната и жп инфраструктура, детайлни цифрови модели на важни територии, каквито са крайбрежните Дунавски и Черноморски зони, слой с границите на населените места, определени по реда на ЗУТ.
Найденов съобщи, че се работи по въвеждането на геопортал и единен регистър на всички документи, свързани с устройственото планиране, както и на информационна система за инвестиционно проектиране на база на географските информационни технологии.
„Липсата на регистър на всички актове, които се издават от администрациите във връзка с устройството на територията, води до многото скандални строежи, които често пъти виждаме“, обясни заместник-министърът. Найденов допълни, че ако този регистър е публичен, ние ще знаем още в допускането за изработка на Подробните устройствени планове, кой, какво, къде и как ще строи. Тогава и гражданският сектор, и административният, ще могат да упражняват контрол.
„С използването на ГИС технологията изключително лесно и сигурно ще можем да се информираме какви са ресурсите на държавата, какво има в момента и какво предстои да се направи“, категоричен беше Найденов.
Най-важното в сферата на ГИС остават специалистите и потребителите. Има нужда от допълнителни, общи усилия между администрацията, бизнеса, научната и академична общност за поддържане на такава общност в здрава, конкурента среда. Това може да се случи с ритмична и непрекъсната реализация на нови проекти, натрупване и система за споделяне на пространствени данни.


Румъния е скандализирана от изявленията на Радев: "Този от България какви ги говори"
Други Жители на Шабла със страх: Ударът се чу в града!
България и образованието в Европа: регионалните неравенства, които определят бъдещето
Преподаватели внесоха подписка в МС срещу идеята за един учебник по БЕЛ, история и география
Колко пари трябват за комфортен живот в България?
Атомните часовници - милиметровата точност в основата на GPS
Американските потребители са все по-недоволни от състоянието на икономиката
Ерата след Орбан разтърсва унгарската индустрия за автомобилни батерии
Световните емисии на облигации чупят рекорди заради бума на AI
Изоставено Bentley от 1928 може да донесе милиони
Защо прибиращите се фарове се превърнаха в забранен елемент
Volkswagen Group отчете огромни загуби
Спасяването ДВГ е на път да остави хиляди без работа
Електрически дронове вече следят за превишена скорост
Цветовете лак за нокти, подходящи за Хелоуин
Как да се маскират зодиите за Хелоуин?
Германия се готви за война с Русия: Как елитните командоси променят подготовката си