ЕК предлага да се изгради високоскоростна железопътна линия между София и Атина

Европейската комисия (ЕК) представи предложение за разгръщане на високоскоростни железопътни линии в рамките на Европейския съюз (ЕС) до 2040 г., сред които попада трасето между София и Атина. Предвижда се тази линия да осигурява пътуване от 6 часа, вместо 13 часа и 40 минути, както е днес, става ясно от публикация на сайта на ЕК.

Новият план за високоскоростния железопътен транспорт определя стъпките, необходими за създаване на по-бърза, по-оперативно съвместима и по-добре свързана европейска мрежа до 2040 г. Той има за цел да съкрати времето за пътуване и да направи железопътния транспорт по-привлекателна алтернатива на пътуванията по въздух на къси разстояния, като по този начин увеличи броя на пътниците и стимулира регионалните икономики и туризма, изтъква ЕК.

Надграждайки Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), планът предвижда свързване на основни възли чрез влакови композиции, развиващи скорости от 200 км/ч и повече. Пътниците ще могат да пътуват от Берлин до Копенхаген за 4 часа вместо сегашните седем. Новите трансгранични връзки ще позволят и по-бързи и опростени пътувания, като например Париж–Лисабон през Мадрид, и подобрена свързаност между столиците на прибалтийските страни.

Останалите предвидени в плана високоскоростни отсечки са линиите Будапеща-Букурещ, Берлин-Копехаген, Берлин-Виена-Прага, Париж-Мадрид-Лисабон, Мюнхен-Рим, както и тези между прибалтийските държави. Целта е при развитието на линиите да се достигат скорости на движение от поне 200 км/ч.

Предложението на ЕК включва също подобряване на възможностите за покупка на билети и за продажба на машини и вагони втора употреба.

Ключовите инвестиционни мерки, целящи мобилизирането на поне 2,9 млрд. евро чрез инструментите на ЕС до 2027 г., включват: най-малко 2 млрд. евро за устойчиви алтернативни горива по програмата InvestEU; 300 млн. евро чрез Европейската водородна банка за подкрепа на горива на водородна основа за авиацията и корабоплаването; 446 млн. евро за проекти за синтетично авиационно гориво и морско гориво по Фонда за иновации; 133,5 млн. евро за изследвания и иновации, свързани с горивата, по програмата „Хоризонт Европа“.

В допълнение към тези мерки ЕК, заедно с държавите членки на ЕС, се готви да започне пилотен проект eSAF Early Movers Coalition до края на 2025 г. с цел мобилизиране на поне 500 млн. евро за проекти за синтетично авиационно гориво.

Железопътният транспорт като част от по-широкия екологичен тласък

Държавите членки на ЕС постигнаха предварително споразумение за намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. в сравнение с нивата от 1990 г. - ход, който засилва лидерските позиции на блока в екологията преди срещата по въпросите за климата на ООН, известна като COP30.

Пробивът беше постигнат след повече от 15 часа преговори между министрите на околната среда на ЕС, започнали във вторник сутринта в Брюксел, изтъкат запознати с темата източници.

„Вярваме, че имаме основата за политическа сделка“, посочва говорител на Дания, която председателстваше срещата като ротационен председател на Съвета на ЕС, цитиран от Bloomberg. „Очакваме официално да сключим сделка, когато възобновим работата си след няколко часа“, добавя той.

Споразумението проправя пътя за ЕС да представи пред ООН актуализиран ангажимент за климата съгласно Парижкото споразумение, както и за окончателните преговори относно темпа и дълбочината на прехода, който ще се отрази на цялата европейска икономика.

Ключов елемент от споразумението на ЕС по време на преговорите във вторник беше стремежът за увеличаване на използването на международни екологични кредити, генерирани по член 6 от Парижкото споразумение. Лимитът ще бъде увеличен до 5% от базовите емисии на блока от 1990 г., в сравнение с първоначално предложените 3%.

Използването на кредитите ще започне с петгодишна пилотна фаза през 2031 г., пет години по-рано от исканото от ЕК.

Дания си осигури подкрепа с квалифицирано мнозинство за междинната цел, след като предложи повече гъвкавост за държавите членки.

ЕС вече има две обвързващи цели: постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. и намаление на емисиите с 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Но широкият консенсус относно действията в областта на климата, който преобладаваше преди пет години, се разпадна, отстъпвайки място на търговския протекционизъм и политиките, които дават приоритет на намаляването на разходите за енергия.

Споразумението от вторник ще бъде базова позиция на държавите членки за следващия етап от законодателния процес: разговори с Европейския парламент и Европейската комисия относно окончателния вид на целта.