IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Как Путин предизвиква Запада и защо може и да успее?

Руският президент използва слабостта на Запада, за да представи Русия като велика сила, а това застрашава мира и световната икономика

08:15 | 24.01.22 г. 43
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	<em>Снимка: SPUTNIK MANDATORY CREDIT</em></p>

Снимка: SPUTNIK MANDATORY CREDIT

Вътрешните мотиви за външната политика на Русия

Людмила Ивановна с мъка успява да стигне до поликлиниката. 77-годишната жена ходи с бастун в снега и черния лед. Тя се нуждае от рехабилитация след скъпа операция на тазобедрената става.

Но шансовете да го получи са малки - и затова тя се обявява против здравната система, ограниченията заради коронавируса и антисоциалната политика на президента Путин като цяло. „Единственото нещо, по което съм съгласна с него, е външната политика", казва тя. Тя приветства връщането на Крим, както и подкрепата за сепаратистите в Донбас.

През 2014 г. анексирането на Крим предизвика националистическа еуфория в Русия. Рейтингът на Путин в социологическите проучвания се покачи до рекордни стойности. Междувременно годините на слаб икономически растеж, намаляването на реалните доходи и непопулярната пенсионна реформа разочароваха много руснаци. 

Вярно е, че благодарение на драстичното покачване на цените на суровините БВП официално нарасна с 4,4% през миналата година, а с това и валутните резерви - до рекордните 630 млрд. долара. Но повечето анализатори предвиждат много по-слаб растеж за 2022 г. Наталия Орлова, главен икономист в „Алфа Банк“, очаква само 1,5%. Инфлацията рязко се повиши, изтичането на капитали от Русия се ускори до 72 млрд. долара - за което допринесоха „геополитическите рискове“, както обичат да се изразяват икономистите, т.е. заплахите за санкции от страна на Запада.

Въпреки това преобладаващото мнозинство от над 80% от руснаците все още подкрепя анексирането на Крим. Курсът на външнополитическа конфронтация с Украйна и колективния Запад също се одобряват като цяло. Таблица Таблица

Самият Путин все по-често оправдава своите действия, позовавайки се на историята. Още през 2014 г. той въведе термина "Нова Русия" за югоизточните украински територии по черноморското крайбрежие.

Неотдавна той сравни претенциите на Русия към Крим с вековните гранични спорове между САЩ и южните им съседи: „Кой притежаваше Калифорния и кой - Тексас? Това е забравено, но за Крим се напомня постоянно“, подигра се той на пресконференция в Кремъл.

След това се зае с това, което смята за изкуствена държавна конструкция на Украйна. „Кой я е създал? Ленин, Владимир Илич, когато основава Съветския съюз през 1922 г.", твърди Путин. Още през лятото той написа статия, в която заяви, че руснаците, беларусите и украинците са един народ и че триединството е неестествено.

Примерът на държавния глава е последван и от други водещи политици. Пьотр Толстой, депутат в Думата и ръководител на парламентарната група на Русия в  Съвета на Европа, наскоро призова Русия да бъде върната в границите на Руската империя. А няколко дни по-късно, след кризата в Казахстан, съпартиецът на Толстой Бийсултан Чамзаев предложи на казахите референдум за присъединяване към Русия.

Списъкът на новите руски зони на влияние е дълъг

Светлана Андреева стои в руините на своя магазин Dolce Vita в казахстанския мегаполис Алмати. Всички витрини са счупени, по пода лежи натрошено стъкло, а черните стени свидетелстват за пожар. „Откраднаха всичко, всичко изчезна“, казва жената, която притежава два магазина за бижута. Един от тях вече беше затворен заради пандемията. Другият, в търговския център City Center, е опустошен и разграбен.

Около разрушения търговски център по улиците се разчистват изгорели камиони. Останки от размириците през първата седмица на януари в Казахстан.

С помощта на руски войски президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев потушава протестите, разразили се заради удвояването на цените на бензина. Резултатът е 255 убити, над 5000 арестувани и свален диктатор. Нурсултан Назарбаев, който през 1991 г. извоюва независимостта на Казахстан и само допреди няколко месеца ръководеше съдбата на страната, трябваше да се оттегли. Токаев поема управлението. С помощта на Русия. И в интерес на Русия.

Защото Назарбаев беше обвързал страната си с Китай. „През последните 15 години Китай все повече успява да насочи износа на нефт и газ от Казахстан към себе си", отбелязва Владимир Милов, някогашен заместник-министър на енергетиката по времето на Путин, а сега опозиционер, който е избягал в чужбина.

Китайски компании като CNPC успяха да придобият големи части от енергийния сектор на Казахстан, включително дялове, които преди това бяха собственост на руската петролна компания „Лукойл“. А сега с подкрепата на Токаев Казахстан отново трябва да бъде по-тясно свързан с Русия.

Свалянето на Назарбаев е удобно за Путин и поради факта, че 82-годишният основател на казахстанската държава твърдо настояваше за националния суверенитет на страната си, докато Путин нарича северната част на Казахстан „руска заселническа зона“.

Руската военна операция в Казахстан е само последната от поредица екстериториални операции. Началото бе поставено през 2008 г. в Грузия, когато Москва изпрати танкове през кавказки тунел, за да защити руските граждани в провинция Южна Осетия. Днес Южна Осетия, както и грузинската черноморска провинция Абхазия, са самопровъзгласили се републики, признати само от Русия. През 2014 г. последва нападението срещу Украйна.

През следващата година Путин подкрепи сирийския диктатор Башар Асад с военновъздушните си сили в борбата срещу бунтовниците, без да се съобразява с жертвите сред цивилното население. Асад остана на власт, а Путин надделя в Сирия - срещу САЩ, Турция, член на НАТО, и богатите държави от Персийския залив, които бяха инвестирали стотици милиони в опозиционни милиции, за да свалят Асад. Военноморската база на Москва в Тартус, Сирия, в Средиземно море, бе защитена. 

Но преди всичко Путин показа, че ще се противопостави твърдо на съмнителни управници. Това му донесе покана за посещение в Либия, където Русия застана на страната на генерал Хафтар, който искаше да вземе властта в северноафриканската петролна държава.

Тук за първи път Русия изигра различна карта: вместо официалните руски военни са изпратени наемните войски на „Вагнер Груп", собственост на Евгений Пригожин. Пригожин някога е бил готвач в любимия ресторант на Путин в родния му град Санкт Петербург.

Днес фирмите на Пригожин печелят държавни поръчки за доставка на храна за руските войски или за детски градини и училища в цялата страна. САЩ санкционираха Пригожин за това, че според твърденията той безмилостно е наводнявал социалните медии със своята интернет „армия от тролове“ и се е намесвал манипулативно в изборите в САЩ през 2017 г. - с платени интернет потребители, които са публикували коментари в социалните медии под фалшиви имена и са разпространявали фалшиви новини.

Наемниците на Вагнер не само продължават да се бият в Либия, където руски корпорации като „Газпром“ и „Роснефт“ преследват интереси в областта на нефта и газа. Те също така подкрепят диктаторите в много африкански държави с военни съветници и помощ срещу опозиционни фигури. Неотдавна войници на „Вагнер“ бяха забелязани в Мали, където Бундесверът се бори с терористите заедно с френски части, а Русия подкрепя военната хунта.

Последна актуализация: 03:36 | 14.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Свят виж още

Коментари

23
rate up comment 2 rate down comment 3
kmilchev
преди 2 години
During the war the USSR provided an unknown number of shipments of rare minerals to the US Treasury as a form of cashless repayment of Lend-Lease. This was agreed upon before the signing of the first protocol on October 1, 1941, and extension of credit.A total of $50.1 billion (equivalent to $575 billion in 2019) worth of supplies was shipped, or 17% of the total war expenditures of the U.S.[2] In all, $31.4 billion went to the United Kingdom, $11.3 billion to the Soviet Union, $3.2 billion to France, $1.6 billion to China, and the remaining $2.6 billion to the other Allies. Reverse Lend-Lease policies comprised services such as rent on air bases that went to the U.S., and totaled $7.8 billion; of this, $6.8 billion came from the British and the Commonwealth.Wikipedia
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
22
rate up comment 2 rate down comment 5
Gocho
преди 2 години
А щатите като са толкова "мощни "що така нещо не могат да се справят с тия "слабаци" руснаците ,дето си имат само 2% а те разполагат с всичко останало Не се връзва нещо
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
21
rate up comment 2 rate down comment 2
Gocho
преди 2 години
Нещо хич не личи това Виж щатите се справят много добре по тоя въпрос Вчера в Брюксел и Париж си пролича пак в Испания също
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
20
rate up comment 8 rate down comment 0
Стоян Петров
преди 2 години
Толкова ли не ти идва на акъла, че при предоставени 11.3 млрд долара а търсени за връщане от американците под 1 млрд, *** може наистина да са се разплатили до копейка? Даже и с диаманти. И те се бият в гърдите. Ако искаш дай ми 11 000 лева, а аз ще ти върна дължимите 1 000. Става нали.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 7 rate down comment 1
Стоян Петров
преди 2 години
Оказва се, че руснаците, французите и китайците общо са платили 1 млрд долара(сам сметни колко са дължали). Америка не е била заинтересована да си търси парите : "Текстовете на Заем-наем предвиждат, че след края на войната, в случай че американската страна е заинтересована, запазената техника и оборудване трябва да бъдат върнати на САЩ.[3]Общата стойност на доставките по Заем-наем възлиза на около 50,1 милиарда тогавашни долара [4], от които 31,4 на Великобритания, 11,3 в Съветския съюз, 3,2 получава Франция и 1,6 Китай. Обратно са върнати общо 7,8 млрд. долара, от които 6,8 от Великобритания[5]."
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 0 rate down comment 7
kmilchev
преди 2 години
Сега проверих твоите думи - руснаците са си изплатили всичко от Lend Lease - последното плащане е било през 2006 година.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 2 rate down comment 3
kmilchev
преди 2 години
Жуков също е признал, че американската помощ е била критична особено 42-43. Експлозиви, високооктаново гориво за самолети, товарни влакове и всеизвестните джипове. Храна също, имало е огромен недостиг на храна.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 0 rate down comment 7
valentino29
преди 2 години
Американците са ги публикували,гордост ,алтруизъм.!?Епруветка!?
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 0 rate down comment 7
valentino29
преди 2 години
Покажи документи,за какви 11 млрд.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 7 rate down comment 0
Dr. Vatnikov
преди 2 години
Хаха, тая "история" от сподвижниците на Костя Копейкин ли си я чувал?! Нищо вярно няма в нея, а тия, дето са я писали сега ви говорят, че кирилицата е дошла от македонските земи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още