Пътят на Молдова към Европа минава през разбиване на постсъветския олигархичен модел

Подкрепяният от Русия молдовски олигарх Илан Шор се превърна във водеща фигура в кампанията на Москва за дестабилизиране на Молдова, коментира последните събития в постсъветската република израелското издание The Times of Israel. Изправен пред обвинения, а от този месец и пред задочна присъда за това, че през 2014 г. е откраднал 1 млрд. щатски долара от молдовската банкова система (около 15% от БВП на страната), той се укрива в Израел.

Оттам опозиционният лидер, който все още е член на молдовския парламент, отхвърля обвиненията като политически мотивирани, организира редовни протести в родината си и разпространява дезинформация, която според критиците има за цел да подкопае усилията на Молдова да се сближи с Европейския съюз и да се отдалечи от Русия. През юни миналата година Молдова, която многократно е осъждала войната на Русия срещу Украйна, получи статут на кандидат за членство в Европейския съюз, заедно с Украйна. (Предишното правителство се срина през февруари под тежестта на икономическия и политическия стрес, подсилен от руската инвазия). Нещо повече, Европейския парламент прие миналата седмица резолюция, с която поиска започване на преговори за присъединяване на Молдова към Европейския съюз до края на 2023 г., след като бъдат изпълнени деветте препоръки, отправени от Европейската комисия, предаде молдовската новинарска агенция МОЛДПРЕС.

Независимо дали е беглец от правосъдието или обект на политическо отмъщение, присъствието на проруския олигарх често става неудобно за Държавата Израел, която през последните години е все по-склонна да екстрадира свои граждани, обвинени в чужбина, продължава анализа си Times of Israel. Шор е израелски гражданин, но въпреки това срещу него бяха наложени санкции от Съединените щати през октомври и от Обединеното кралство през декември. Израелското външно министерство отказа да коментира каквито и да било въпроси, свързани с дейността на Шор, като официалните лица заявиха, че това е правен въпрос.

"Не искаме територията на други държави да бъде използвана като плацдарм за хибридни атаки срещу нас и за опити за пренасяне на насилие тук", заяви един от високопоставените служители в Кишинев, на въпрос как се чувства по отношение на присъствието на Шор в Израел.

Този месец съдът в Кишинев осъди Шор на 15 години затвор за участието му в така наречената „кражба на века“ през 2014 г. и постанови конфискация на 290 млн. долара от активите му. Шор твърди, че присъдата е "отмъщение за протестното движение" и обещава, че тя ще бъде "отменена в деня след смяната на режима".

Преди неотдавнашната присъда Нику Попеску, министър на външните работи на Молдова,  заяви от офиса си в центъра на Кишинев, че Молдова е установила наличие на "ясна координация между Шор и Русия в съвместните им опити за дестабилизиране на Молдова".

"Истината е, че Шор се опитва да пренесе насилието на улицата", добави Попеску. "Той действа от израелска територия и това е проблематично. Тази ситуация, свързана с Шор, е фактор, който е проблематичен за нашата страна, за нейната стабилност и за стабилността на региона. Мащабът на опитите за дестабилизация на Молдова чрез насилствени средства напоследък нарасна и това е нещо, което е от голямо значение."

На 19 април руският посланик в Кишинев Олег Васнецов беше извикан в Министерството на външните работи, предаде Radio Free Europe. Причината е правителствено заседание, на което министър-председателят Дорин Речан поиска от властите да обмислят отнемането на пропуските за достъп до летището на двама служители на руското посолство и обявяването на единия от тях за персона нон грата.

Говорителят на молдовското правителство Даниел Вода заяви, че двамата служители на посолството са се държали "неподходящо" на летището в Кишинев, след като Молдова забрани влизането на руска делегация, водена от лидера на Татарстан Рустам Минниханов. Делегацията кацна в Кишинев на 17 април, за да засили подкрепата си за промосковския лидер на полуавтономния регион Гагаузия на изборите на 30 април. Молдова обвини Русия, че се опитва да дестабилизира страната, което Москва отрича.

"Премиерът подчерта, че не се толерира неподходящо поведение от страна на чуждестранни официални лица по отношение на нашите власти", каза Вода, без да опише поведението или да обясни защо е експулсиран само единият от двамата.

Васнецов заяви, че не е получил отговори на въпроса защо служителят на посолството е изгонен и защо е забранено влизането на Минниханов.

"Смятаме тези действия за неприятелски стъпки спрямо нашата страна", каза той пред репортери.

След като забрани влизането на делегацията, водена от Минниханов, молдовските власти казаха на руските политици да не се месят във вътрешните работи на страната.

Вчера, по информация на Ройтерс, руското министерство на външните работи обяви, че гони молдовски дипломат като реципрочна мярка на експулсирането на руския дипломат от Кишинев.

Външнополитическото ведомство заяви, че е извикало молдовския посланик, за да бъде уведомен за обявяването на конкретния дипломат за персона нон грата, както и за да бъде му бъде връчена протестна нота за "неприятелските стъпки срещу Русия и редовните антируски изявления" от страна на Кишинев.

Миналият петък Молдова изрази загриженост, след като руски войници, разположени в сепаратисткия регион Приднестровие и участващи в мироопазващата мисия в буферната зона между Молдова и региона, предприеха военни маневри, без да поискат съгласието на Кишинев, информира специализираното издание Balkans Insight.

Молдовската делегация в Обединената контролна комисия (ОКК), която управлява зоната за сигурност и се състои от представители на Молдова, Русия и сепаратисткия режим от Тираспол (центърът на самообявилата се Приднестровска република), заяви, че маневрите са нарушили режима на зоната за сигурност.

Молдова призова Русия да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да влошат напрежението в региона, и да спазва споразуменията относно мироопазващата операция.

Молдовският портал zonadesecuritate.md пише, че руският контингент е обяснил действията си с това, че е трябвало да провери техниката.

Сайтът Bloomberg.com на медийната компания Bloomberg припомня поредицата от кибератаки срещи Република Молдова от началото на войната на Русия срещу Украйна. Докато руските войски са се подготвяли за нахлуването си в Украйна в началото на миналата година, компютърните системи, които съседна Молдова е използвала за управление на операциите си по сигурността по 760-километровата си граница с Украйна, са били атакувани. Несъобщената досега атака, която можеше да наруши способността на Молдова да се справи с потока от украински бежанци и зърно, беше последвана от поредица от подобни посегателства.

С напредването на войната проруските акаунти в социалните медии разпространиха неверни твърдения, целящи да дискредитират молдовското правителство, а троловете бомбардираха молдовските власти с хиляди фалшиви бомбени заплахи.

През август хакери проникнаха в имейл сървърите, използвани от кабинета на молдовския президент; през ноември хакери публикуваха и хиляди частни съобщения, за които твърдяха, че са откраднати от Ана Ревенко, министър на вътрешните работи на Молдова, и Сергиу Литвиненко, който тогава изпълняваше длъжността министър на правосъдието.

Молдовски служители твърдят, че кампанията на кибератаки и дезинформация продължава, докато войната се проточва. Те я описват като целенасочен опит да се подкопае, или дори да се замени правителство, което е приятелски настроено към Запада в страна, намираща се в непосредствена близост до зоната на военните действия. Кибервойната, съчетана с икономическите щети, причинени от войната, има потенциал да доведе до дълбока дестабилизация.

"Те искат да сплашат населението, за да създадат постоянно чувство на паника, на страх", казва Ревенко. "Това е изпитание, на което никога не сме били подлагани от времето на нашата независимост."

Руските хакери изненадващо нямат успех в самата Украйна, където много експерти прогнозираха, че режимът на Путин ще използва кибератаки, за да дестабилизира правителството или да извади от строя комуналните услуги. Експертите обясняват способността на Украйна да защитава компютърните си системи отчасти с помощта на американските технологични компании, включително “Гугъл” (Google) и “Майкрософт“ (Microsoft). В Молдова, Русия и свързаните с нея хакерски групи, изглежда, се справят с относително слабата защита на страната. "Русия вече дори не се грижи да прикрива атаките, а просто атакува брутално по всякакъв начин", казва Густав Гресел, старши сътрудник по политиките в Европейския съвет за външна политика.

Преди антиправителствения протест в центъра на Кишинев на 12 март, на който бяха арестувани 54 души, молдовската полиция съобщи, че е задържала седем души, на които са били обещани до 10 000 долара за всеки, за да предизвикат насилие по време на протестите. Местните медии съобщиха, че партията "Шор", която Илан Шор създаде през 2015 г., е подкупвала хора, за да присъстват на протестите, и ги е докарвала с автобуси от градове в цяла Молдова.

Илан Шор е роден в Израел в семейството на молдовски евреи, които се преместват в Израел в края на 70-те години на миналия век, а през 1990 г. се връщат в Кишинев, информира Times of Israel. Той наследява от баща си успешна верига от молдовски безмитни магазини и изгражда мрежа от предприятия в цялата страна. Влиза в политиката през 2015 г. - ход, който широко се разглежда като опит да се предпази от правните последици от банковия скандал, а през 2019 г. бяга в Израел.

Данни на разузнаването както в Молдова, така и в Съединените щати, установиха, че Русия се е стремяла да използва подобни протести като платформа за сваляне на молдовското правителство. Шор редовно се обръща към протестите във видеоклипове от Израел.

"Мая, ти наистина си Хитлер! Независимо дали ти харесва или не, аз ще се погрижа моят народ да живее добре", е казал той по адрес на проевропейския президент на Молдова Мая Санду в едно от тези обръщения. Наскоро тя призова за свикване на Национална асамблея „Европейска Молдова“, която ще се проведе на 21 май в центъра на Кишинев. Целта на мероприятието е да се изрази решителността на страната за интегрирането ѝ в европейските политически и икономически структури, независимо от хибридната война срещу нея.

Украински и западни официални лица твърдят, че Шор има връзки с руската Федерална служба за сигурност (ФСС), която е насочвала пари към Молдова като част от опитите си да подкрепят проруските гласове, съобщава „Вашингтон пост“. Твърди се, че Шор, който е женен за руска попзвезда, е известен на ФСС като "Младия" (той е на 36 години).

"Молдова е изправена пред хибридни заплахи", заяви Попеску. "Отнасяме се много сериозно към сигурността си и нашите институции правят всичко възможно, за да запазят мира и спокойствието, но е напълно неприемливо хора като Шор да се опитват да внасят насилие по улиците на Молдова".

Кишинев е подала искане за екстрадиция до израелските власти за ролята на Илан Шор в банковия скандал, но не е получила отговор, според високопоставени служители в молдовското външно министерство. Някои служители в Кишинев твърдят, че Израел може би е изчаквал приключването на процеса по обжалване на Шор и че сега може да има движение след задочното му осъждане. Понастоящем Шор е разследван като заподозрян и по редица други дела, свързани с дейността му по време на скандала с банковите измами и след него.

"Той действа от израелска територия и това е проблематично", казва Попеску. "Нашите институции се отнасят и ще се отнасят много сериозно към сигурността на нашите граждани и знаейки колко внимателен е Израел към собствената си сигурност, съм сигурен, че Израел може да прояви разбиране."

"Шор е най-важният политически съюзник на Русия в Молдова", заяви Валериу Паша, директор на молдовския мозъчен тръст Watchdog.MD. "Партията на Шор работи като класическа организирана престъпна група и изглежда, че той е готов да участва в някои от трудните сценарии за руското влияние в Молдова."

"Той е получил почти пълен контрол над свързаните с Русия медии, които излъчват в Молдова", допълва Паша. Шор е собственик на редица телевизионни канали, а канали като руския „Първи канал“ (Первий канал), се ретранслират в Молдова, където румънският е държавен език, а руският се говори от руснаци, украинци и други етнически малцинства. Паша заяви, че Шор играе "решаваща роля" в разпространението на проруския наратив за войната срещу Украйна и молдовското правителство.

Длъжностни лица в Кишинев заявиха, че се опасяват, че Шор може да избяга в Русия, ако Апелативният съд на Молдова потвърди присъдата му от седем години и половина затвор. "Бихме искали да го видим екстрадиран сега", каза Вероника Драгалин, главен антикорупционен прокурор на Молдова, "защото не искаме това да се случи".

Драгалин отхвърля твърденията на Шор и неговите съюзници, че делото срещу него е политически мотивирано.

"Тази тактика да се опитваш да твърдиш, че си политически преследван, е нещо, което се случва доста често в такива ситуации в Молдова", каза Драгалин. Изправянето на Шор пред съда в Молдова "би имало значителен ефект по отношение на възпирането на престъпността", като подчертае, че има последствия за "богатите и силните", когато нарушават закона, каза тя.

Някои от около 15 000-те молдовски евреи, които през последната година са ангажирани с наплива на еврейски бежанци от Украйна, се притесняват, че нарастващият гняв срещу Шор, който има редица близки еврейски сътрудници в страната, може да се отрази на общността. Но Шор е известен и с това, че не е особено близък до еврейската общност в Молдова, припомня Times of Israel.

Американският генерал в оставка Дейвид Петреъс, който командваше американските сили в Ирак и Афганистан и беше директор на ЦРУ в периода 2011-2012 г., предупреди миналият вторник, че Молдова представлява уязвима цел.

"Една уязвима и нестабилна Молдова може да бъде следващата цел на Кремъл. Или също така може да бъде просто поредното отвличане на вниманието", каза той в интервю за радио "Свободна Европа".

/БТА/