Трима учени от американски университети спечелиха Нобеловата награда за физика за 2025 г. за работата си в областта на квантовата механика, съобщава Euronews.
Победителите са Джон Кларк – физик, роден във Великобритания и почетен професор в Калифорнийския университет – Бъркли; Мишел Х. Деворе от Франция, който в момента е почетен професор по приложна физика в Университета Йейл; и Джон М. Мартинис, американец и почетен професор в Калифорнийския университет – Санта Барбара.
Квантовата механика е науката за поведението на материята и светлината на атомно и субатомно ниво и се използва за захранване на всичко – от смартфони и компютри до лазери и скенери за магнитно-резонансна томография.
Кларк, Деворе и Мартинис спечелиха наградата за „откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига“, посочва Кралската шведска академия на науките.
Триото проведе експерименти през 80-те години, които показаха как свойствата на квантовата механика могат да бъдат осезаеми, използвайки електрическа система, изградена от свръхпроводими материали.
Екипът успя да контролира и проучи какво се случва, когато през системата преминава ток, показвайки, че той може да „тунелира от едно състояние в друго, сякаш преминава през стена“, посочват от академията.
Системата също така абсорбираше и излъчваше енергия в дози с конкретни дози в съответствие с очакванията на квантовата механика.
„Чудесно е да можем да отпразнуваме начина, по който вековната квантова механика непрекъснато ни предлага нови изненади“, заяви Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.
„Тя е и изключително полезна, тъй като квантовата механика е в основата на цялата цифрова технология“, добави Ериксон.
Кларк разговаря с журналисти по телефона по време на обявяването в Швеция. Той заяви, че е „напълно шокиран“ от наградата и че не е очаквал, че работата му един ден ще доведе до Нобелова награда.
Миналогодишната награда за физика беше присъдена на физика Джон Хопфийлд и компютърния учен Джефри Хинтън, който се счита за един от бащите на изкуствения интелект (AI).
Техните открития през 80-те години на миналия век направиха възможно машинното обучение с изкуствени невронни мрежи и проправиха пътя за съвременните пробиви в AI.


Румънският премиер осъди остро инцидента с потопения кораб край Констанца
19 млади военни лекари положиха началото на офицерския си път
От Дунав се заканиха на Спартак (Варна)
Студент спечели международно отличие с проекта си "Островът. Нова визия за Варна"
DARA е специален гост на детската "Евровизия" в Малта
В най-скоро време може да има платени реклами при AI търсенията в интернет
Заплахите за унищожение отново трябва да станат табу
Угодничеството пред Путин няма да донесе мир на Украйна
Президентът на Blackstone отхвърля опасенията за AI балон заради силното търсене
Британският бюджет трябва да подкрепи натрупания импулс в икономиката
Volvo готви масови съкращения на служители
Brabus направи екстремен пикап с 900 конски сили
Още една китайска марка стъпи в България
Renault продава исторически завод за двигатели
Защо изчезнаха чистачките на фаровете
Тенденции при маникюрите за Хелоуин
Признание: Шарън Стоун отдавна не е правила секс
Украйна иска да премести митническите проверки в ЕС, за да предпази камионите от руски дронове
Сестрата на Матю Пери разкри, че той е искал брак и деца
Кайли Дженър иска брак, Тимъти Шаламе не е готов
преди 1 година Като картинка от стенвестника на ТНТМ от едното време. Само муцуните са геронтоизгледни.:):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар