Трима учени от американски университети спечелиха Нобеловата награда за физика за 2025 г. за работата си в областта на квантовата механика, съобщава Euronews.
Победителите са Джон Кларк – физик, роден във Великобритания и почетен професор в Калифорнийския университет – Бъркли; Мишел Х. Деворе от Франция, който в момента е почетен професор по приложна физика в Университета Йейл; и Джон М. Мартинис, американец и почетен професор в Калифорнийския университет – Санта Барбара.
Квантовата механика е науката за поведението на материята и светлината на атомно и субатомно ниво и се използва за захранване на всичко – от смартфони и компютри до лазери и скенери за магнитно-резонансна томография.
Кларк, Деворе и Мартинис спечелиха наградата за „откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига“, посочва Кралската шведска академия на науките.
Триото проведе експерименти през 80-те години, които показаха как свойствата на квантовата механика могат да бъдат осезаеми, използвайки електрическа система, изградена от свръхпроводими материали.
Екипът успя да контролира и проучи какво се случва, когато през системата преминава ток, показвайки, че той може да „тунелира от едно състояние в друго, сякаш преминава през стена“, посочват от академията.
Системата също така абсорбираше и излъчваше енергия в дози с конкретни дози в съответствие с очакванията на квантовата механика.
„Чудесно е да можем да отпразнуваме начина, по който вековната квантова механика непрекъснато ни предлага нови изненади“, заяви Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.
„Тя е и изключително полезна, тъй като квантовата механика е в основата на цялата цифрова технология“, добави Ериксон.
Кларк разговаря с журналисти по телефона по време на обявяването в Швеция. Той заяви, че е „напълно шокиран“ от наградата и че не е очаквал, че работата му един ден ще доведе до Нобелова награда.
Миналогодишната награда за физика беше присъдена на физика Джон Хопфийлд и компютърния учен Джефри Хинтън, който се счита за един от бащите на изкуствения интелект (AI).
Техните открития през 80-те години на миналия век направиха възможно машинното обучение с изкуствени невронни мрежи и проправиха пътя за съвременните пробиви в AI.


НАП откри нарушения при 1/3 от търговските обекти, проверени в Созопол
KWU SENSHI Световната купа за аматьори 2026 стартира днес с квалификационните двубои
37 души пострадаха във "войната" по пътищата у нас за денонощие
Скоро във Варна ще заработи втори линеен ускорител
Затварят важна транспортна връзка във Варна
Европа слага край на фалшивите еко опаковки
Ядрената енергетика ще нарасне с 44% до 2036 г., водена от Китай
Иран иска такси за Ормузкия проток: Как работят другите водни пътища
Идеята на Алтман да подари на САЩ 5% дял от OpenAI е троянски кон
Гимбъл: В САЩ сме много добри в асимилацията на мигранти
Toyota не вижда смисъл в PHEV пикапи
Ще продължи ли Джеймс Бонд да кара Astin Martin?
Stellantis възражда легендарна марка, за да не я загуби
Бутоните се завръщат: Китай променя правилата, а Audi - интериора
Rolls-Royce показа седан за тези, които не търсят само скъпа кола
В Гърция глобиха българи за предизвикване на пожар по невнимание
Наградите "Еми" 2026: "Пит" с 25 номинации, "Хитринки" с 24
Радев: Наследихме плячкосана хазна, тази година няма повече помощ за Украйна
Задържаха турски шофьор на камион, опитал да подкупи полицаи
Михаела Маринова показа годеника си
преди 8 месеца Като картинка от стенвестника на ТНТМ от едното време. Само муцуните са геронтоизгледни.:):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар