Трима учени от американски университети спечелиха Нобеловата награда за физика за 2025 г. за работата си в областта на квантовата механика, съобщава Euronews.
Победителите са Джон Кларк – физик, роден във Великобритания и почетен професор в Калифорнийския университет – Бъркли; Мишел Х. Деворе от Франция, който в момента е почетен професор по приложна физика в Университета Йейл; и Джон М. Мартинис, американец и почетен професор в Калифорнийския университет – Санта Барбара.
Квантовата механика е науката за поведението на материята и светлината на атомно и субатомно ниво и се използва за захранване на всичко – от смартфони и компютри до лазери и скенери за магнитно-резонансна томография.
Кларк, Деворе и Мартинис спечелиха наградата за „откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига“, посочва Кралската шведска академия на науките.
Триото проведе експерименти през 80-те години, които показаха как свойствата на квантовата механика могат да бъдат осезаеми, използвайки електрическа система, изградена от свръхпроводими материали.
Екипът успя да контролира и проучи какво се случва, когато през системата преминава ток, показвайки, че той може да „тунелира от едно състояние в друго, сякаш преминава през стена“, посочват от академията.
Системата също така абсорбираше и излъчваше енергия в дози с конкретни дози в съответствие с очакванията на квантовата механика.
„Чудесно е да можем да отпразнуваме начина, по който вековната квантова механика непрекъснато ни предлага нови изненади“, заяви Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.
„Тя е и изключително полезна, тъй като квантовата механика е в основата на цялата цифрова технология“, добави Ериксон.
Кларк разговаря с журналисти по телефона по време на обявяването в Швеция. Той заяви, че е „напълно шокиран“ от наградата и че не е очаквал, че работата му един ден ще доведе до Нобелова награда.
Миналогодишната награда за физика беше присъдена на физика Джон Хопфийлд и компютърния учен Джефри Хинтън, който се счита за един от бащите на изкуствения интелект (AI).
Техните открития през 80-те години на миналия век направиха възможно машинното обучение с изкуствени невронни мрежи и проправиха пътя за съвременните пробиви в AI.


Радев развъртя метлата: Смениха и шефовете на БЕХ
Шествие затваря основен варненски булевард днес
Започва записване за начално обучение по тенис на корт за деца във Варна
10 титли за България на 39-о европейско първенство по карате киокушин във Варна
Спекула с черешите: Търговци ги купуват за 1,5 евро килото и ги продават за 10 евро
Резултатите на Chanel се оказват по-устойчиви от тези на LVMH
Светът строи повече въглищни централи въпреки спада в потреблението
Икономическата активност в еврозоната се свива най-бързо от 2,5 години
JPMorgan: Има огромно търсене на AI
StanChart ще смени с AI 15 хиляди души
Дилърите притискат Mercedes за бейби G-Class с ДВГ
Toyota не може да реши проблема с V6 двигателите си
Най-бързият сериен пикап в света вдига 100 км/ч за 3,4 секунди
Ръчните скорости изчезват от пазара по-бързо от дизелите
Китайските коли са кошмар за японците в Европа
Рюте предупреди Путин за "опустошителни последици", ако използва ядрени оръжия срещу Киев
Трима в болница и четирима задържани след скандал между съседи, прераснал в сбиване
„Компас Инвест“ представя нова серия капиталово защитени продукти с Goldman Sachs с 12.8% годишен купон в USD и 7.8% в EUR
Министърът на енергетиката Ива Петрова смени ръководството на БЕХ
Българската делегация пристигна в Рим
преди 7 месеца Като картинка от стенвестника на ТНТМ от едното време. Само муцуните са геронтоизгледни.:):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар