Трима учени от американски университети спечелиха Нобеловата награда за физика за 2025 г. за работата си в областта на квантовата механика, съобщава Euronews.
Победителите са Джон Кларк – физик, роден във Великобритания и почетен професор в Калифорнийския университет – Бъркли; Мишел Х. Деворе от Франция, който в момента е почетен професор по приложна физика в Университета Йейл; и Джон М. Мартинис, американец и почетен професор в Калифорнийския университет – Санта Барбара.
Квантовата механика е науката за поведението на материята и светлината на атомно и субатомно ниво и се използва за захранване на всичко – от смартфони и компютри до лазери и скенери за магнитно-резонансна томография.
Кларк, Деворе и Мартинис спечелиха наградата за „откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига“, посочва Кралската шведска академия на науките.
Триото проведе експерименти през 80-те години, които показаха как свойствата на квантовата механика могат да бъдат осезаеми, използвайки електрическа система, изградена от свръхпроводими материали.
Екипът успя да контролира и проучи какво се случва, когато през системата преминава ток, показвайки, че той може да „тунелира от едно състояние в друго, сякаш преминава през стена“, посочват от академията.
Системата също така абсорбираше и излъчваше енергия в дози с конкретни дози в съответствие с очакванията на квантовата механика.
„Чудесно е да можем да отпразнуваме начина, по който вековната квантова механика непрекъснато ни предлага нови изненади“, заяви Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.
„Тя е и изключително полезна, тъй като квантовата механика е в основата на цялата цифрова технология“, добави Ериксон.
Кларк разговаря с журналисти по телефона по време на обявяването в Швеция. Той заяви, че е „напълно шокиран“ от наградата и че не е очаквал, че работата му един ден ще доведе до Нобелова награда.
Миналогодишната награда за физика беше присъдена на физика Джон Хопфийлд и компютърния учен Джефри Хинтън, който се счита за един от бащите на изкуствения интелект (AI).
Техните открития през 80-те години на миналия век направиха възможно машинното обучение с изкуствени невронни мрежи и проправиха пътя за съвременните пробиви в AI.


Бизнесът е съгласен да има още два неработни дни около Нова година
Полицията във Варна с голям удар по контрабандните цигари
КНСБ отбелязва незначително изменение в цените на продуктите в малката потребителска кошница
След София най-високи са заплатите във Варна: Взимате ли над средното възнаграждение?
Мирчев с въпроси към Борисов за укриването на Цветан Василев
Тръмп одобри разширяване на приемните грижи
Превръща ли се Белгия в първата „наркодържава“ в Европа?
Бастиан от Delta: Колкото по-евтино е, по-малко хората го оценяват
Бастиан от Delta очаква нормализиране на трафика до дни
Финалите в Торино: Наградният фонд съответства на мащаба на събитието
Най-екстремното Bentley получи 666 конски сили
10 автомобила, които губят най-малко от стойността си
Легендарни марки страдат все повече на собствена територия
Най-мощният Golf GTI беше оценен на 54 700 евро
Защо колите нов внос от Европа гният
Желязков: Целта е след 21 ноември рафинерията да продължи дейност
Мъчителите на животни Габриела и Красимир вече са в затвора
Храна, алкохол, жилище: За какво най-често харчим пари?
преди 1 месец Като картинка от стенвестника на ТНТМ от едното време. Само муцуните са геронтоизгледни.:):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар