Трима учени от американски университети спечелиха Нобеловата награда за физика за 2025 г. за работата си в областта на квантовата механика, съобщава Euronews.
Победителите са Джон Кларк – физик, роден във Великобритания и почетен професор в Калифорнийския университет – Бъркли; Мишел Х. Деворе от Франция, който в момента е почетен професор по приложна физика в Университета Йейл; и Джон М. Мартинис, американец и почетен професор в Калифорнийския университет – Санта Барбара.
Квантовата механика е науката за поведението на материята и светлината на атомно и субатомно ниво и се използва за захранване на всичко – от смартфони и компютри до лазери и скенери за магнитно-резонансна томография.
Кларк, Деворе и Мартинис спечелиха наградата за „откриването на макроскопичното квантово-механично тунелиране и квантуване на енергия в електрическа верига“, посочва Кралската шведска академия на науките.
Триото проведе експерименти през 80-те години, които показаха как свойствата на квантовата механика могат да бъдат осезаеми, използвайки електрическа система, изградена от свръхпроводими материали.
Екипът успя да контролира и проучи какво се случва, когато през системата преминава ток, показвайки, че той може да „тунелира от едно състояние в друго, сякаш преминава през стена“, посочват от академията.
Системата също така абсорбираше и излъчваше енергия в дози с конкретни дози в съответствие с очакванията на квантовата механика.
„Чудесно е да можем да отпразнуваме начина, по който вековната квантова механика непрекъснато ни предлага нови изненади“, заяви Оле Ериксон, председател на Нобеловия комитет по физика.
„Тя е и изключително полезна, тъй като квантовата механика е в основата на цялата цифрова технология“, добави Ериксон.
Кларк разговаря с журналисти по телефона по време на обявяването в Швеция. Той заяви, че е „напълно шокиран“ от наградата и че не е очаквал, че работата му един ден ще доведе до Нобелова награда.
Миналогодишната награда за физика беше присъдена на физика Джон Хопфийлд и компютърния учен Джефри Хинтън, който се счита за един от бащите на изкуствения интелект (AI).
Техните открития през 80-те години на миналия век направиха възможно машинното обучение с изкуствени невронни мрежи и проправиха пътя за съвременните пробиви в AI.


Бивши началници на ДАНС разкриват дейността на КУБ и Невзоров пред депутатите
Хороскоп за 10 юли 2026
Виц на деня - 9 юли
Мачовете по ТВ днес (9 юли)
Един човек загина, 144 пожара са потушени през изминалото денонощие
Иран иска такси за Ормузкия проток: Как работят другите водни пътища
Идеята на Алтман да подари на САЩ 5% дял от OpenAI е троянски кон
Гимбъл: В САЩ сме много добри в асимилацията на мигранти
Гимбъл очаква имиграцията да се върне на основното ниво до 2029
Сипихималани от Temasek за геополитическия риск
Ще продължи ли Джеймс Бонд да кара Astin Martin?
Stellantis възражда легендарна марка, за да не я загуби
Бутоните се завръщат: Китай променя правилата, а Audi - интериора
Rolls-Royce показа седан за тези, които не търсят само скъпа кола
Производителите откриха тайно оръжие за улавяне на сетивата
Над 450 камери на Околовръстното в София все още снимат само за тестове
Отбелязваме 176 години от рождението на Иван Вазов
23-годишно проучване: бездимните алтернативи изместиха цигарите в Швеция
Почина поетесата Надежда Захариева
преди 8 месеца Като картинка от стенвестника на ТНТМ от едното време. Само муцуните са геронтоизгледни.:):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар