Д. Тодоров: Инфлацията може да се вдигне между 0,5% и 1% при цена на петрола над 100 долара

При цена на петрола над 100 долара за барел за период от един до два месеца, може да се очаква повишение на инфлацията между 0,5% и 1% в по-големите икономики. Тази прогноза направи Деан Тодоров, директор за България в iBanFirst, в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че затварянето на Ормузкият проток не е само енергиен риск. „През него преминават ключови потоци на торове, нефтохимикали и индустриални суровини – 35-45% от световното производство на амоняк и карбамид, чиято цена вече се е повишила с около 20-25%“, отбеляза Тодоров.

Той очаква ефектът от подобно сътресение да излезе извън петрола и бързо да се прехвърли към хранителната индустрия и други сектори. По думите на му за разлика от предишната енергийна криза от 2022 г., свързана с началото на войната в Украйна, сега днешният риск е по-широк – включва не само енергия, но и индустриални вериги, торове, химикали и суровини. „Това може да направи ефекта по-широкоразпространен в икономиката, дори да бъде по-малко интензивен в енергиен план“, добави директорът за България в компанията за международни разплащания.

Според него, ако преди четири години ситуацията в развитите икономики беше прегряла със силно търсене и разхлабена парична политика, сега растежът и пазарът на труда се охлаждат, а лихвите са по-високи.

Тодоров очаква, че за момента големите централни банки ще изчакат и няма да бързат да променят лихвите. „Ключовото е, че рискът вече не е само в енергията – има потенциал за по-широко пренасяне към индустриалните цени и веригите на доставки, което може да направи инфлацията по-устойчива и по-трудна за контрол“, преценява той. И добави, че вероятно Европейската централна банка ще е внимателна, тъй като еврозоната е силно чувствителна както към енергийни, така и към индустриални шокове, а растежът остава слаб. Тодоров предположи, че на следващите заседания не се очакват промени на лихвените проценти, а всяко решение ще е свързано с продължителността на конфликта.

Що се отнася до ефектите за България експертът смята, че повишението на енергийните цени ще дойдат по три основни канала – енергия, транспорт и инфлационни очаквания. В комбинация с поскъпването на торовете това ще увеличи производствените разходи и ще окаже натиск върху крайните цени.

Деан Тодоров напомни, че страната ни е силно зависима от икономическата обстановка в Европа и забавяне в Германия или еврозоната неизбежно ще ѝ се отрази. „Това не е сценарий за криза, а по-скоро за по-предпазлива икономическа среда. Въпреки това има възможности и за спад на потреблението, което е основен двигател на икономиката у нас, поради страховете от стагфлация – висока инфлация и забавен растеж“, предупреди той. Според него това е особено опасно, защото води до „комбинация от висока инфлация и висока безработица, подкопава икономическия растеж и удря пряко средната класа“, като в такава среда всички губят – както бизнесът, така и домакинствата.

Какви ще са реакциите на Федералния резерв? Какъв ще бъде подходът на новия председател на Фед в настоящата обстановка? Възможна ли е рецесия в САЩ и какви са икономическите и политическите рискове за страната от продължителен конфликт?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.