Кои са европейските страни с най-зелено отопление и охлаждане на сградите си?

Нашествието на Русия в Украйна продължава да подчертава значението на енергийната сигурност. Възобновяемата енергия играе ключова роля в укрепването на сигурността и диверсифицирането на източниците на енергия, пише Euronews.

Делът на възобновяемата енергия расте в цяла Европа, но е съмнително, че някои страни, включително най-големите икономики, ще изпълнят целите на Европейския съюз (ЕС) до 2030 г.

Увеличаването на възобновяемите източници, използвани за отопление и охлаждане на сгради, е особено важно, тъй като потреблението от сградите съставлява близо половината от общото енергийно потребление на ЕС, по данни на Евростат.

И така – колко от енергията за отопление и охлаждане в Европа идва от възобновяеми източници и кои страни са водещи в това отношение?

През 2023 г. делът на възобновяемата енергия в отоплението и охлаждането е достигнал 26,2% в ЕС, отразявайки до голяма степен дела на възобновяемата енергия в общото енергийно потребление на блока.

Но този дял варира значително в Европа – от едва 8% в Ирландия до 84% в Исландия. В България той е 35%. Сред страните членки на ЕС Швеция и Естония отчитат най-високи дялове от по 67%.

Защо някои страни използват повече възобновяеми енергийни източници от други?

Възобновяемите източници включват слънчева, вятърна и геотермална енергия, биогорива, възобновяемата част от отпадъците и топлината, уловена от термопомпите.

Редица фактори обясняват различията в използването на възобновяема енергия за отопление и охлаждане, казва проф. Павел Оклон от Краковския технологичен университет в Полша.

Сред тях са климатичните условия, наличието на ресурси и състоянието на енергийната инфраструктура. Страните със съществуващи системи с изкопаеми горива са изправени пред по-трудни преходи. Подкрепящите политики, инвестициите и градските площи също оказват влияние върху напредъка.

Според експерти от Института за европейска енергийна и климатична политика (IEECP) топлофикационните дружества са друг ключов фактор.

Страните с висок дял на отопление от топлофикационни дружества обикновено имат по-безпроблемен път към декарбонизиране на отоплителните си системи. „По-лесно е да замениш един газов котел, котел на биомаса или отопление от отпадъци с термопомпа, отколкото да замениш хиляди отделни котли с термопомпи“, обясняват те.

Скандинавските страни, с изключение на Норвегия, и балтийските страни са начело в Европа в използването на възобновяема енергия за отопление и охлаждане. Всички отчитат дял от 54% или повече, над два пъти повече от средното равнище в ЕС от 26%.

Рана Адиб, изпълнителен директор на REN21, глобална мрежа от правителства, експерти в промишлеността и представители на академичните среди, обяснява, че тези страни обикновено имат развити топлофикационни системи, много от които до голяма степен използват източници на възобновяема енергия като геотермална енергия, отопление от отпадъци или по-противоречивата биомаса.

За сметка на това Норвегия има значително по-малък дял от 34%. Но според експертите от IEECP данните на Евростат за Норвегия може да са неточни.

„Токът от възобновяема енергия, използван при термопомпите, не се отчита в дела за отопление и охлаждане, за да се избегне двойно отчитане“, отбелязват от Евростат.

Експертите отбелязват, че над 90% от електрическата енергия в Норвегия идват от водноелектрически централи и вятърна енергия. „Доминиращият източник на отопление в Норвегия е електроенергията“, допълват те.

Големи западноевропейски икономики изостават

Редица западноевропейски страни, включително четирите най-големи икономики в ЕС, покават значително по-ниско внедряване на възобновяемата енергия в отоплението и охлаждането.

От тях само Франция (дял от 30%) е малко над средното ниво в ЕС, а останалите са под него. В Италия делът на възобновяемите източници е 22%, в Испания е 21%, в Германия е 17%, в Белгия е 11%, а в Нидерландия е 10%, следвана от Ирландия с 8%.

По данни на Statista възобновяемата енергия е съставлявала само 7,5% от отоплението и охлаждането във Великобритания през 2018 г.

Адиб отбелязва, че петролът остава обичаен в отоплението в селските райони в Ирландия поради слабите политики и минимални топлофикационни услуги. „Изследвания показаха, че 54%-57% от общото търсене на отопление в Ирландия може да бъде задоволено чрез топлофикационните мрежи, но прилагането му остава ограничено“, допълва тя.

Нидерландия отдавна разчита на природния газ и едва неотдавна започна големи усилия за елиминиране на газовите котли, казва Адиб.

„Белгия също разчита много на газа и страда от бавното обновление на сградите и фрагментираните регионални политики, които спъват координираните действия в областта на енергетиката“, допълва тя.

Адиб отдавна ниския дял на възобновяемите енергийни източници в Германия, Франция, Италия и Испания на широкоразпространената зависимост от индивидуални газови котли. Експертите от IEECP отбелязват също, че отоплението на ток се насърчава във Франция поради изобилието от ядрена енергия.

Австрия с дял от 39,4% представлява водещ пример сред страните от Централна Европа по използване на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане. „Това силно представяне е резултат от добре установена традиция в използването на биомаса, в индивидуални отоплителни системи и в рамките на широките топлофикационни мрежи“, коментират експертите от IEECP.

Повечето страни кандидатки за членство в ЕС съобщават за по-висок дял в употребата на възобновяема енергия за отопление и охлаждане спрямо средното в ЕС с изключение на Албания (23%), която е малко под него. Черна гора, например, е достигнала внушителните 67%.

Достатъчен ли е напредъкът на Европа в отоплението с енергия от възобновяеми източници?

През последните две десетилетия Европа постигна значителен напредък в увеличението на дела на възобновяемата енергия в отоплението и охлаждането, той е нараснал от около 11,7% през 2004 г. на около 26,2% до 2023 г., най-високото ниво до момента. Но достатъчен ли е напредъкът? Според експертите не.

„Макар че този растеж си заслужава да се отбележи, той остава недостатъчен“, коментира Оклон.

Посочвайки необвързващата цел на ЕС за 49% дял на възобновяемите енергийни източници в отоплението и охлаждането на сгради до 2030 г., Адиб допълва: „Този темп, който достига средно около един процентен пункт на всеки две години, е твърде бавен, за да отговори на целите на ЕС в областта на климата и енергията“.

Експертите от IEECP изтъкват значителните разлики в напредъка на страните. „Много страни в момента не са напът да изпълнят тези задължения“, считат те.

Какви политики могат да помогнат на европейските страни да наваксат изоставането?

Проф. Оклон препоръчва увеличение на инвестициите в научни изследвания за засилване на ефективността на системите с възобновяема енергия, включително фотоволтаични панели, колектори за събиране на слънчева енергия, термопомпи и системи за съхранение на енергия.

Адиб казва, че има редица ключови бариери пред напредъка, включително липса на силен фокус на политиките в сектора, повсеместното използване на газови котли, бавното развитие на инфраструктурата, съвместима с възобновяемата енергия, и непоследователните и неуместни стимули.

За ускоряване на използването на възобновяема енергия тя препоръчва целенасочени политики, съседоточени върху три ключови технологии – електрическите термопомпи, декарбонизирането на топлофикационните мрежи и слънчеви термални системи – на покрива и в голям мащаб.

ЕС все още ли ограничава руския газ?

Енергийната стратегия на ЕС се основава на три ключови стълба – спестяване на енергия, производство на чиста енергия и диверсификация на доставките. Това включва намаляване на зависимостта от Русия.

За целта делът на тръбния газ от Русия във вноса на ЕС намаля значително – от нас 40% през 2021 г. на около 8% през 2023 г. след нашествието в Украйна в началото на 2022 г.

При комбиниране на тръбния газ и втечнения природен газ Русия е съставлявала под 15% от общия внос на газ от ЕС, сочат данни на Европейската комисия. Но този дял нарасна до 18,9% през 2024 г.