Колко заделят правителствата в Европа за социални жилища и помощи за наемите?

Проблемите на жилищния пазар в Европа се задълбочават. През декември 2025 г. Европейската комисия обяви първия в историята си План за достъпни жилища, пише Euronews.

Инициативата има за цел да отговори на едно от най-неотложните притеснения на гражданите – достъпа до достъпни, устойчиви и качествени жилища.

Повечето европейски страни вече предоставят жилищни помощи като част от системите си за социална защита. Но нивата на подкрепа варират значително, като отразяват различните национални политики.

Кои страни предоставят най-високите жилищни помощи и колко харчат европейските правителства на човек за жилищна подкрепа?

Данните включват държавни намеси, които имат за цел да помогнат на домакинствата да покрият жилищните си разходи, включително подкрепа за наемите и социалните жилища и помощи за собственици или наематели.

По данни на Евростат жилищата са съставлявали 1,35% от общите разходи за социална защита в ЕС през 2024 г. Това се равнява на 66,5 млрд. евро, или 0,37% от БВП на Европейския съюз, и 148 евро на човек от населението.

Жилищните помощи на човек варират значително в Европа. Те са почти нула в България и достигат 755 евро в Ирландия сред 31 обхванати страни. Финландия е на второ място с 484 евро, следвана от Великобритания с 406 евро. Но данните за Великобритания са от 2018 г. и може да не са напълно сравними с по-новите. Но това все пак означава, че Великобритания е сред страните, които предоставят на-високи жилищни помощи.

Дания (375 евро), Исландия (335 евро), Германия (328 евро) и Швейцария (327 евро) също осигуряват жилищни помощти над 300 евро на човек. Нидерландия (271 евро), Франция (234 евро) и Швеция (200 евро) допълват топ десет.

Разходите варират между 100 и 199 евро в три страни – Кипър (185 евро), Люксембург (130 евро) и Белгия (110 евро). Всички останали страни с налични данни са заделили под сто евро на човек.

Сред петте най-големи икономики в Европа Италия (13 евро) и Испания (36 евро) заделят значително по-малко от другите европейски страни.

Наемите варират значително в Европа. В някои страни те са много по-високи, отколкото в други.

Когато жилищните помощи на човек бъдат коригирани въз основа на стандарт за покупателна способност (PPS), цифрите се променят, но общата класация до голяма степен остава сходна.

Ирландия (535 PPS) отново е на първо място, следвана от Финландия (380) и Великобритания (331) въз основа на данни от 2018 г.

В номинални изражения Германия заделя най-голямата сума за жилищни помощи с 27,4 млрд. евро, като съставлява над две пети от общата сума в ЕС. Франция е на второ място с 16,1 млрд. евро, около една четвърт от общата сума.

Сред 31 страни Великобритания е на второ място с 27 млрд. евро, въпреки че тази цифра се основава на данни от 2018 г. Според британското правителство жилищните помощи се очаква да достигнат 37,8 млрд. паунда (43,3 млрд. евро) през финансовата 2025-2026 г.

Разходите за жилищни помощи са над 4 млрд. евро и в Нидерландия и Ирландия, а в Италия те са под 1 млрд. евро.

Общо 1,37% от БВП на ЕС е бил заделен за социална защита, свързана с жилищата. Сред страните членки на съюза този дял варира от почти нула в България и Хърватия до 0,99% във Финландия. Във Великобритания цифрата за 2018 г. е най-високата на ниво от 1,11%.

Ирландия (0,72%), Германия (0,63%), Дания (0,57%), Франция (0,55%) и Кипър (0,52%) също заделят повече от 0,5% от БВП за жилищни помощи.

Евростат отбелязва, че жилищните политики са широко разпространени в страните членки и тяхната цел често надхвърля тази на социалната защита.

„Те може да са насочени към насърчаване на строителната промишленост, собствеността на жилища, спестяванията и т. н. Тези по-широки мерки не влизат в обхвата на данните за социалната защита“, коментира статистическата служба.

Първият в историята жилищен план на ЕС

Европейският план за достъпни жилища, който беше представен неотдавна, е съсредоточен върху „увеличаването на предлагането на жилища, генерирането на инвестиции и задействането на реформи, отговор на краткосрочните наеми в области с жилищен пазар под натиск и подкрепа за най-засегнатите хора“.

„Успехът на плана ще бъде определен от способността на местно ниво да се отговори на тези нужди. Достъпността трябва да бъде наша цел, а най-достъпните жилища са общинските и социални жилища“, коментира Марко Коради, президент на Housing Europe.

През последните десет години между 2015 г. и третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в ЕС са нараснали с 64%, а наемите – с 21%, по данни на Евростат.

В някои страни цялата заплата не е достатъчна, за да покрие наема на едностайно жилище в центъра на града. В много други наемите заемат значителен дял от средната нетна заплата.