Близо 19 млрд. евро са нужни за обновяване на сградите у нас до 2035 г.

България трябва да обнови 79 млн. кв. м жилищни сгради до 2035 г. и около 19,6 млн. кв. м нежилищни – училища, детски градини, болници, социални, културни, административни сгради до 2033 г. За целта до 2035 г. ще са нужни инвестиции в размер на 11 млрд. евро за жилищния сектор и около 8 млрд. евро за нежилищните сгради. Това съобщи служебният министър на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов на пресконференция, на която беше представен Националния план за сградно обновяване до 2050 г.

В края на декември предварителна версия на плана беше изпратена за одобрение в Брюксел и до края на тази година предстои финализирането му след отразяване на бележките на Европейската комисия. Планът е стратегически документ за постоянно обновяване на жилищните и нежилищните сгради и за намаляване на енергийното потребление в тях, посочи Найденов.

Служебният регионален министър очерта и мерките за постигане на заложените в плана цели - изпълнение на текущите програми в очаквания обем и преход от кампанийност към постоянно действащи програми за обновяване. Предвижда се създаване и капитализация на Национален фонд за декарбонизация, който ще комбинира грантове, гаранции, кредити и ще мобилизира повече инвестиции в сградното обновяване. Първи приоритет на фонда ще бъде обновяването на еднофамилните жилищни сгради, каза Найденов, но уточни, че паралелно ще се обновяват и многофамилните жилищни сгради.

Предвижда се също изграждане на мрежа от центрове за комплексно обслужване на гражданите, които ще им предоставят цялата необходима юрридическа, техническа организационна експертиза във всички етапи на обновяването, и по-добра координация между ключовите институции – МРРБ, Министерство на енергетиката, Министерство на околната среда и водите, Министерство на финансите и общините.

„Енергийното обновяване на сградите означава по-ниски сметки за енергия на домакинствата, по-комфортни и здравословни жилища, по-добре изглеждащи градове и модернизирана улична инфраструктура“, отбеляза Найденов. Очаква се дейностите по саниране на жилищните и нежилищните сгради да допринесат за развитието на строителния сектор и на местните икономики, като целта е средствата да стигат до малки фирми във всички населени места, подчерта регионалният министър. „Обновяването на сградите не е само климатична, а и икономическа, социална и енергийна политика, която ще повиши качеството на живот на хората и ще модернизира градовете“, добави той.

През 2026 г. предстоят практически дискусии за изпълнението на националния план със строителния бранш, общините, финансовите институции, съобщи заместник-регионалният министър Дора Янкова. „Сградите са най-големият потребител на енергия в страната и тяхното обновяване е не само техническа задача, а и голяма политика за по-ниски доходи на домакинствата, качество на живот и енергийна независимост“, отбеляза тя.

Изпращането на плана в Брюксел е заявка на българската държава, че това ще бъде постоянна политика до 2050 г. и най-голямата програма за саниране на сградния фонд, посочи Янкова и добави, че ще се използват европейски ресурси, средства от националния бюджет, микс от финансови инструменти, като Националният фонд за декарбонизация ще бъде основен двигател в областта на финансирането. „Ако изпълним заложените в плана цели, до 2050 г. трябва да бъдат обновени 60% от сградния фонд“, каза Янкова.

До края на април трябва да се проведе конкурс за избор на управител на декарбонизационния фонд и се очаква той да заработи до края на тази година.

Досегашният опит показва, че средствата от бюджета и програмите на ЕС са крайно недостатъчни за обновяването на сградите, затова трябва да бъде привлечен и частният капитал, заяви Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР).

Той очерта някои нови моменти в плана като въвеждането на паспорти за енергийно обновяване, които ще позволят на хората да направят първи крачки за обновяване, тъй като те предвиждат поетапно обновяване, а не цялостно и наведнъж. Акцент върху автоматизацията, мониторинга и обработката на данни за сградните системи за поддържане на вътрешната среда, така че потребителите да имат достатъчно информация за сградите и да участват активно в процесите в нея. Сериозно е засегната и темата за оползотворяване на слънчевата енергия още на ниво проектиране. Сградата трябва да е проектирана така, че да улеснява използавнето на тези технологии, каза Алексиев. Въвежда се и доброволна за момента схема за оценка на интелигентната подготвеност на сградите.

Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“, отбеляза, че до 2030 г. трябва да се обновят 16-те процента най-неефективни нежилищни сгради, а до 2033 г. – 26% от тях. Той също подчерта, че тази амбициозна цел не може да се постигне само с публични инвестиции, а трябва да се привлекат и частни средства. Заради ограничения обхват на програмите за саниране до момента са обновени само 4% от многофамилните жилищни сгради, а при еднофамилните процесът дори не е започнал. „Плащаме най-много за енергия в ЕС, сградите ни са най-неефективни, градовете ни са най-неподдържаните в Европа“, обобщи Цанев.

Според него държавата следва да изгради система от стимули и санкции за изпълнение на задълженията за обновяване на сградите, а това означава и сериозно засилване на системата за сертифициране на сградите, за да се знае доколко ефективни са те.

До 2050 г. трябва да бъдат обновени над 82 хил. многофамилни и близо 1 млн. еднофамилни сгради, съобщи Цвета Наньова от Българската фисилити мениджмънт асоциация. „Нужна е постоянно работеща система за подкрепа на домакинствата“, изтъкна тя и добави, че така ще се създаде необходимата предвидимост, дългосрочност и по-лесен достъп на домакинствата. „Това ще увеличи търсенето на проекти за обновяване, ще даде възможност за стимулиране на пазара и увереност на бизнеса да разширява капацитета си, а на банките да създават специализирани финансови продукти за енергийна ефективност“, очаква тя.

Наньова очерта три нива на изграждане на центровете за комплексно обслужване на гражданите. Едното от тях са областните информационни центрове, които и сега съществуват и имат компетенциите да информират собствениците на сгради за възможностите за финансиране. Второто ниво е общинското, а в бъдеще би трябвало да се създаде и третото ниво, най-същественото, което да подпомага домакинствата във всички етапи на обновяването – от кандидатстването за финансиране, през подкрепата за изпълнение на дейностите и гарантирането на резултатите. Предвижда се по един такъв център за подкрепа да има на всеки 80 хил. жители.