Как новият законопроект за капитала на Мелони може да препъне корпоративна Италия

Забравете S&P 500 и неистовото вълнение от последните седмици, през които американският индекс флиртува с рекордни нива. Индексът FTSE MIB на 40-те най-големи италиански акции е този, записал бум. През последните три години италианският бенчмарк засенчи индекса S&P 500, измерено в местна валута. И докато S&P така и не достигна нов връх и спадна през януари, италианският пазар продължава възходящата си инерция, пише FT.

Ръстът също така вероятно е и по-здравословен в сравнение с този на американския индекс, допълва медията. Докато технологичните акции от Великолепната седморка са основен двигател на увеличенията в САЩ, възходът на акциите в Италия обхваща повече компании. Например акциите на компанията от сектора за отбраната Leonardo поскъпнаха над два пъти за една година, автомобилният производител Ferrari отчете ръст в пазарната си оценка от над 50%, а UniCredit – от 77%.

Сега правителството на Джорджа Мелони обещава да отиде по-далеч, за да направи достъпа до фондовия пазар по-лесен и да възнагради акционерите, които инвестират в дългосрочен план. Управляващите в Италия подготвят законопроект за капитала, или DDL Capitali. Очаква се той да бъде одобрен от парламента през следващите няколко седмици.

Мерките трябва да стимулират италианската икономика и да спрат бягството на местни компании към конкурентни локации в Европейския съюз (ЕС), най-вече Нидерландия. Текстовете слагат рамка и на програмата за приватизация на правителството, която планира да набере 20 млрд. евро през следващите три години.

Сред някои компании и акционери се разпространява тревога, че законодателството, вместо да либерализира и стимулира инвестициите в корпоративна Италия, може да направи обратното. Последните изменения, според анализатори, имат протекционистична наклонност и обслужват интересите на съюзниците на Мелони, което има потенциала да обезсърчи чуждестранните инвестиции.

Сред най-забележителните законови изменения е правило, което би дало изключителен стимул да се държат акции 10 или повече години. На такива дългосрочни инвеститори се предвижда да се дават 10 пъти повече права на глас, отколкото на краткосрочните.

Макар че разпоредбата теоретично би се прилагала за всеки инвеститор, тя на практика облагодетелства определени типове италиански акционери – обикновено семейства, които се стремят да запазят контрола върху компаниите, както и местни фондации, които са дългосрочни, макар и често политизирани, акционери на италианските банки.

Ползата, която идва от допълнителната сила на глас, е влиянието при назначаването на членове на борда на компаниите. Това обаче би „кастрирало“ инвеститорите активисти, каквито са хедж фондовете. Отделно сложните нови механизми за назначаване на директори биха превърнали и без това странния режим на корпоративно управление, при който бордовете на големите компании и техните най-гласовити акционери често представят конкурентни списъци с предложени директори, в потенциално неизпълним, според експерти.

В доклад от регулатора на ценни книжа Consob се казва, че реформите могат да „представляват уникална [настройка] в международен план, защото подкопават целите за опростяване, стабилност и разбираемост на секторните разпоредби“.

Най-очевидният бенефициент от законопроекта е милиардерът Франческо Гаетано Калтаджироне, осемдесетгодишни строителен и медиен барон, значителен акционер в две от най-мощните групи за финансови услуги в Италия, Generali и Mediobanca. Опитите на него и съюзниците му да наложат нови управителни съвети и в двете компании бяха осуетявани досега.

Калтаджироне е ключов съюзник и на правителството на Мелони: той притежава влиятелни вестници в региони, където подкрепата за премиера е силна.

Ако законът се приеме, както е предложено, това ще представлява втора ретроградна стъпка за италианските пазари за няколко месеца. Миналия август банковите акции се сринаха след хаотичното обявяване на данък върху извънредните печалби на кредиторите заради ръста на лихвите. След спорове в коалиционното правителство на Мелони ставката беше намалена и след това беше въведена алтернатива, при която една банка може да увеличи резервите си, вместо да плаща налог.

Италианското министерство на финансите приветства резултата, който почти не доведе до набиране на данъчни приходи, като тласък на капиталовата сила на банките в момент, когато по-високите лихвени проценти заплашват да предизвикат скок в необслужваните заеми. Дори това да е вярно, всяка полза беше подкопана от щетите върху репутацията, нанесени от внезапното обявяване на данъка.

Специфичните данъци и внезапните промени в политиката накараха много мениджъри на активи в САЩ да са предпазливи към пазари като Италия, Испания и Обединеното кралство. Досега италианският фондов пазар просперира въпреки всичко. Правителството на Мелони обаче едва ли може да си позволи да бъде оптимистично: съотношението цена/печалба на S&P 500 е около 25 пъти, а на FTSE MIB все още е едноцифрено.