Колко опасни са предложенията за конституционна реформа на Джорджа Мелони?

Премиерът на Италия Джорджа Мелони направи предложения за конституционна реформа, които зловещо напомнят на друга конституционна промяна, направена преди век от Бенито Мусолини.

Приет през ноември 1923 г., прословутият Закон Ачербо на Мусолини установява, че партията, спечелила най-голям дял от гласовете - дори и да са под 30%, ще получи две трети от местата в парламента. След като партията му печели следващите избори, това проправя пътя към диктатурата, пишат за Politico Михаел Майер-Резенде и Нино Церетели от базиранат в Берлин организация Democracy Reporting International.

Предложение на Мелони сега отразява този закон - италианският лидер иска автоматично да даде на партията с най-висок дял спечелени гласове на избори 55% от местата в парламента. С други думи, същата партия ще бъде възнаградена с пълен парламентарен контрол.

Ако Полша например имаше такава избирателна система на последния вот, партията „Право и справедливост“ все още щеше да контролира полския парламент, въпреки получи само 35 процента от националните гласове срещу 52 процента за опозиционните сили.

Сметките на Джорджа Мелони не са трудни за разбиране. Нейната партия „Братя на Италия“ има комфортна преднина в социологическите проучвания, но далеч не е с преобладаващо мнозинство.

По същество това предложение би третирало цяла Италия като единен избирателен район, като партията може да претендира за сигурен контрол над парламента, ако спечели дори относително мнозинство. Така победителят взима всичко, с огромна непропорционалност.

Предложението също така изисква всяка партия да номинира кандидат за министър-председател преди изборите, а кандидатът на спечелилата партия автоматично ще стане министър-председател, като се смята за пряко избран от народа. Т.е. премиерът ще управлява върховно.

Предложението на Мелони съчетава идеите за президентска и парламентарна система на управление по начин, който позволява масивна концентрация на власт. В президентската система президентът е силен, защото се избира пряко и представлява силен противовес на законодателната власт.

В парламентарната система изпълнителната и законодателната власт са по-малко разделени. Главата на изпълнителната власт (премиерът или канцлерът) представлява мнозинството в законодателната власт и осигурява и някакъв баланс между двата клона на властта.

По този начин планът на Мелони ще съчетае легитимността и силата на преките президентски избори („Хората гласуваха за мен!“) със слабото разделение на правомощията на парламентарната система. Тя ще управлява изпълнителната власт като пряко избран министър-председател, както и парламента чрез 55-процентно представителство.

Тревожно е, че Мелони и партията ѝ се опитаха да направят това скришом. Прессъобщението на правителството, обявяващо плана, го определя като „минималистичен“ подход – нещо, което тези промени въобще не са.

Когато става въпрос за конституционни промени, качеството няма връзка с количеството. Въпреки че реформата променя само два члена от конституцията, тя напълно променя властовите отношения в италианската република.

И така, как Мелони оправдава този план? Нейният основен аргумент е, че Италия се нуждае от по-стабилни правителства.

Не че това не е повод за основателна загриженост. През последните три десетилетия италианските правителства издържаха средно само две години.

Идеята за бонус места за партията, която получава най-много гласове на избори, е част от конституционните дискусии в Италия от дълго време. Не само Мусолини експлоатира идеята. Такива бонуси например в момента има за местните и регионалните избори.

Дори ако този интерес към стабилността на правителството е легитимен, планът на Мелони изхвърля бебето заедно с водата. Анализатори от Италия направиха много добри предложения за това как да се коригира системата, за да станат правителствата по-стабилни. Циментирането на изкуствено създадено мнозинство, оглавявано от пряко избран министър-председател, не е едно от тях. Правната общност на Италия също е много критична към плана.

Също така не трябва да е изненада, че няма сравним пример за такава система. Много малко страни имат бонуси за мнозинство - тези, които имат, имат много по-малки бонуси - и никоя страна няма пряко избран министър-председател.

Междувременно за Европейския съюз предложението не може да бъде по-малко добре дошло. Досега дясноцентристите в Европа се примиряваха с Мелони, но блокът плаща висока цена за пренебрегването на събитията в Унгария в началото на 2010 г. Тогава управляващата партия Фидес промени конституцията на страната, без дори да попита унгарците - не беше проведен референдум. След това партията промени и други закони, за да циментира властта си, вкл. изборни договорености, за да се осигури на Фидес мнозинство от две трети в парламента.

ЕС не трябва да повтаря самодоволството си. Безпрецедентната концентрация на власт в изпълнителната власт нарушава принципа на демокрацията, залегнал в Договора за ЕС (чл. 2, чл. 10), и е отличителен белег на авторитарните системи. Приемането на подобна система в която и да е страна членка на блока би създало нов прецедент и ще се превърне в още по-голяма подигравка с идеята за общност от демокрации.

Европа разполага с институции, които да се занимават с конституционни въпроси - а именно Венецианската комисия на Съвета на Европа - и трябва да преразгледа тази предложена конституционна промяна. Италианското правителство също би могло официално да поиска такова преразглеждане. Ако тази промяна мине без преглед, друг нежелан конфликт в рамките на ЕС може би е неизбежен.