Лагард: Икономическите перспективи са помрачени от изключителна несигурност

Икономическите перспективи в еврозоната са помрачени от изключителна несигурност. Това заяви пред журналисти председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, цитирана от Bloomberg, визирайки търговския хаос, причинен от митата на президента на САЩ Доналд Тръмп, както и неяснотата от последиците от него.

По-рано днес паричният орган намали лихвените си проценти с четвърт пункт за седми път.

„Износителите от еврозоната са изправени пред нови пречки пред търговията, макар че техният обхват остава неясен. Нарушенията в международната търговия, напрежението на финансовите пазари и геополитическата несигурност натежават върху бизнес инвестициите“, каза тя.

Междувременно потребителите също може да станат по-предпазливи по отношение на разходите, предупреди Лагард.

Все пак „икономиката на еврозоната изгражда известна устойчивост срещу глобалните сътресения“, каза тя, като отбеляза, че регионът вероятно е отбелязал растеж през първото тримесечие на 2025 г.

Според нея последиците ще се различават "в зависимост от това в коя част на света се намирате.“ 

„Не мога да ви кажа дали сме на върха на несигурността. Има преговори, които продължават. Това, което знам със сигурност, е, че трябва да сме готови за непредвидимото", посочи гуверньорът.

Инфлацията

„Засилващите се смущения в световната търговия увеличават несигурността в перспективите за инфлацията в еврозоната“, каза Кристин Лагард. Според нея силното евро може да забави инфлацията, но по-високите цени на вноса могат да я ускорят.

По думите ѝ повечето показатели за базисната инфлация сочат устойчиво завръщане на инфлацията към средносрочната цел на регулатора от 2%. Вътрешната инфлация е намаляла от края на 2024 г. насам, отбеляза централният банкер.

Екстремните метеорологични явления също биха могли да повишат цените на хранителните продукти по-силно от очакваното, предупреди още председателят на Европейската централна банка.

Лихвените проценти

Лагард потвърди, че решението за намаляване на лихвения процент, както и размерът му, са били единодушни.

„Обсъждаха се варианти, но никой не се е изказал в полза на намаляване с 50 базисни пункта например“, добави тя.

В четвъртък Управителният съвет взе решение да понижи трите основни лихвени процента с по 25 базисни точки. Така разходите по заемите по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение ще бъдат намалени съответно на 2,25%, 2,40% и 2,65%, считано от 23 април.

„Процесът на дезинфлация е в ход. Инфлацията продължи да се развива според очакванията ни, като през март както общата, така и базисната инфлация се понижиха. През последните месеци ценовият натиск в сектора на услугите също значително се понижи. Повечето измерители на базисната инфлация предполагат, че тя трайно ще се установи около средносрочната цел на Управителния съвет от 2%“, се посочва в изявлението на паричния орган след заседанието.

„Икономиката на еврозоната изгражда известна устойчивост срещу глобални шокове, но перспективите за растеж се влошават поради нарастващото търговско напрежение. Повишената несигурност вероятно ще намали доверието сред домакинствата и фирмите, а неблагоприятната и колеблива реакция на пазарите на търговското напрежение вероятно ще окаже затягащо въздействие върху условията за финансиране. Тези фактори могат допълнително да натежат върху икономическите перспективи за еврозоната“, предупреждават оттам.

„Управителният съвет е твърдо решен да осигури устойчиво стабилизиране на инфлацията на средносрочната цел от 2%. Особено в настоящите условия на изключителна несигурност, той ще следва подход, зависещ от данните и от всяко заседание поотделно, за определяне на подходящата парична политика“, уверяват централните банкери.

След шестте облекчения на паричната политика на ЕЦБ за известен период от време не беше ясно каква стъпка ще бъде предприета на 17 април. Мнозина очакваха базираната във Франкфурт финансова институция временно да замрази пониженията на разходите по заемите, но агресивната търговска политика на Тръмп промени картината. Очакванията сега са, че мерките му по-скоро ще забавят икономическата експанзия, отколкото да стимулират инфлацията, което прави пазарите волатилни и подсказва за още намаления на лихвите.

Сега инвеститорите очакват поне още две движения в посока надолу до края на годината, тъй като по-силното евро помага за овладяване на ценовия натиск, а опасността евтините китайски стоки да бъдат пренасочени към Европа заради митата се увеличава.

На този фон един от въпросите, които вълнуват централните банкери, е дали тяхната парична политика продължава да ограничава икономическата активност.

Те промениха формулировката в изявлението си след заседанието миналия месец, заявявайки, че лихвените проценти са станали „значително по-малко рестриктивни“. Това остави отворена вратата за по-нататъшни облекчения, като в същото време се признава, че голяма част от трудностите вече са преодолени.

Още едно намаление би поставило разходите по заемите по-стабилно в рамките на т.нар. неутрален лихвен процент, който нито възпрепятства, нито стимулира растежа. За тази цел, според повечето анализатори, разходите по заемите трябва да са на ниво около 2%.

Кристин Лагард обаче заяви, че неутралният лихвен процент е концепция, която работи за свят без сътресения, като предположи, че това не съответства на настоящата среда.

„Трябва да сме внимателни към всички събития и по-специално към развитието на тези нови шокове“, категорична е тя.