Кристин Лагард: Членството на Бъглария в еврозоната ще ѝ осигури стабилност

Присъединяването към еврозоната ще осигури на България стабилност като част от валутната зона, която гарантира ценова устойчивост. Това е основната задача на Европейската централна банка (ЕЦБ) – да поддържа стабилност на цените в средносрочен план, което ще бъде от полза и за България, заяви днес по време на пресконференцията, последвала двудневното заседание на ЕЦБ за определяне на лихвите председателят ѝ Кристин Лагард в отговор на въпрос на БТА.

Същевременно тя изрази увереност, че приемането на еврото ще донесе значителни ползи за България, като същевременно посочи важността на правилното управление на прехода към новата валута.

По време на пресконференцията Лагард изрази удовлетворението си, че България ще стане част от общата европейска валутна зона и приветства присъединяването на Димитър Радев, управителя на Българската народна банка, към Управителния съвет на ЕЦБ като наблюдател до фактическото членство на страната от 1 януари. 

Лагард подчерта, че с този ход България ще получи право на глас по важни решения за монетарната политика и икономическата стабилност на еврозоната.

Тя припомни, че когато други страни са преминавали към еврото, "в началото имаше притеснения относно ефекта от промяната". "Въпреки това еврото е довело до значителни ползи, улеснявайки търговията и бизнесите, като е премахнало нуждата от валутни обменни курсове и е увеличило мобилността на хората. Сега България ще бъде част от пазар с 350 млн. потребители, което ще открие нови възможности за инвестиции и растеж", добави тя.

Председателят на ЕЦБ отбеляза, че в процеса на преминаване към еврото е възможно да се срещнат случаи, в които търговците ще се опитат да увеличат цените поради променената валута. Тя подчерта, че България вече е предприела мерки за осигуряване на управляем преходен период, като от август е въведено двойното обозначаване на цените – както в лева, така и в евро. Така потребителите могат да проверят дали превалутирането е коректно. Лагард призова българските власти да гарантират стриктното спазване на правилата за правилно преминаване.

"България ще има право на глас, както всяка друга страна в еврозоната, и ще може да участва активно в обсъжданията за монетарната политика на Европейската централна банка“, каза Лагард. Тя изрази увереност, че България ще допринесе значително за съвместното вземане на решения и поддържането на стабилността на финансовата система.

Перспективи пред еврозоната

Рисковете за икономическия растеж в еврозоната вече са по-балансирани, а търговското споразумение на Европейския съюз (ЕС) с американския президент Доналд Тръмп намалява несигурността. Едно ново влошаване на търговските отношения обаче би могло да забави още повече износа и да понижи инвестициите и потреблението, заяви Лагард.

„По-високите мита, по-силното евро и засилена глобална конкуренция ще ограничават растежа до края на годината. Все пак тези неблагоприятни фактори би трябвало да отслабнат през следващата година. Общият ефект от промените в глобалната политическа среда ще стане ясен едва с времето“, посочи тя.

По думите ѝ влошаването на настроенията на финансовите пазари би могло да доведе до по-строги условия за финансиране, по-голямо нежелание за поемане на риск и по-слаб растеж. От друга страна, по-високите от очакваното разходи за отбрана и инфраструктура, заедно с реформите за повишаване на производителността, биха допринесли за растежа.

„Подобряването на бизнес доверието би могло да стимулира частните инвестиции. Настроенията биха могли да се подобрят и дейността да се активизира, ако геополитическото напрежение намалее или ако оставащите търговски спорове бъдат разрешени по-бързо от очакваното“, каза още финансистът.

Инфлация и лихвени проценти

По-рано днес Европейската централна банка запази основните лихвени проценти без промяна за второ поредно заседание, убедена, че икономиката на еврозоната може да удържи на натиска от митата на американския президент Доналд Тръмп и поредната политическа криза във Франция.

Така в четвъртък лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение бяха оставени на ниво от съответно 2%, 2,15% и 2,40%. Решението е в унисон с очакванията на икономистите и инвеститорите. Анализаторите не предвиждат повече понижения през този цикъл.

„Днес Управителният съвет взе единодушно решение да остави и трите лихвени процента без промяна. Дефлационният процес приключи“, заяви на пресконференцията Кристин Лагард.

„Продължаваме да сме в добра позиция, но не следваме предварително определена траектория и ще правим преценка на ситуацията на всяка отделна среща“, добави тя.

„Годишната инфлация остава близо до целта ни, като се ускори до 2,1% през август спрямо 2% през юли. Индикаторите за базисната инфлация остават в съответствие със средносрочната ни цел от 2%“, посочи финансистът.

Прогнозата за следващите месеци

Новите прогнози на експертите на ЕЦБ представят картина на инфлацията, подобна на тази през юни. Те предвиждат средна инфлация от 2,1% през 2025 г., 1,7% през 2026 г. и 1,9% през 2027 г.

За показателя за инфлацията, който не включва волатилните цени на храните, се очаква средна стойност от 2,4% през 2025 г., 1,9% през 2026 г. и 1,8% през 2027 г.

Очаква се, че икономиката на еврозоната да нарасне с 1,2% през 2025 г., което е възходяща ревизия спрямо очакваните през юни 0,9%. Прогнозата за растежа през 2026 г. сега е малко по-ниска – 1%, докато тази за 2027 г. остава непроменена – 1,3%.

„Управителният съвет счита за наложително спешно укрепване на еврозоната и икономиката ѝ в сегашната геополитическа среда. Фискалните и структурните политики трябва да направят икономиката по-продуктивна, конкурентоспособна и устойчива. Година след доклада на Марио Драги за бъдещата конкурентоспособност на Европа остава ключово неговите препоръки да бъдат последвани от конкретни действия и ускорено изпълнение. Правителствата трябва да приоритизират структурни реформи и стратегически инвестиции, които насърчават растежа, като същевременно гарантират устойчиви публични финанси. Критично важно е и бързо да се създаде законовата рамка за евентуалното въвеждане на цифрово евро“, каза още председателят на ЕЦБ.

„Перспективите за инфлацията остават по-несигурни от обичайното заради все още нестабилната среда в глобалната търговска политика. По-силното евро би могло да свали инфлацията повече от предвиденото. Освен това инфлацията може да е по-бавна, ако по-високите мита намалят търсенето на износа от еврозоната и подтикнат държави с излишен капацитет да увеличат допълнително износа си към региона. Търговското напрежение би могло да увеличи волатилността и избягването на риска на финансовите пазари, което би натежало върху вътрешното търсене и съответно би забавила инфлацията. Обратно, инфлацията може да се окаже по-бърза, ако фрагментирането на глобалните вериги на доставки увеличи цените на вноса и добави ограничения в капацитета на вътрешната икономика. Повишени разходи за отбрана и инфраструктура също могат да ускорят инфлацията в средносрочен план. Екстремни климатични събития и по-широката климатична криза могат да доведат до по-високи цени на храните от очакваното“, обясни тя.

Кризата във Франция

Публичните финанси във втората по големина икономика в еврозоната остават голям източник на несигурност. Неспособността на Франция да се споразумее за бюджетни съкращения доведе до отстраняването на Франсоа Байру от поста министър-председател тази седмица. Неговият наследник Себастиен Лекорню – петият, заемал този пост за две години – трябва да намери подкрепа в силно фрагментиран парламент, за да ограничи най-големия дефицит в ЕС.

Нестабилността доведе до по-високи разходи по заемите на Франция в сравнение с Италия, която има по-нисък кредитен рейтинг.

„Не коментирам конкретна държава, но достатъчно е да кажа, че ние винаги следим развитието на пазара и държавните облигации в еврозоната са в добро състояние и функционират гладко с добра ликвидност. Това е, което виждаме“, каза Лагард в отговор на журналистически въпроси по темата.