Завръщането на Уорш подновява напрежението около количествените облекчавания на Фед

През по-голямата част от времето, докато президентът на САЩ Доналд Тръмп обмисляше избора си за следващ председател на Федералния резерв, дебатът на пазарите се въртеше около това дали неговият кандидат ще понижи лихвите толкова агресивно, колкото той предпочита. Сега, с избора на бившия член на Управителния съвет на Фед Кевин Уорш - икономист, известен както с острата си критика към централната банка, така и с променливите си възгледи за паричната политика - дебатът внезапно се измести от краткосрочните лихви към балансовия отчет на Фед от 6,6 трлн. долара и самата му роля на пазарите, пише Александра Харис за Bloomberg.

Уорш многократно и с гласовита критика обвиняваше бившите си колеги през годините за това, че позволиха активите на банката да се разширят чрез т.нар. количествено облекчаване (QE), което предизвика спекулации на пазарите, че той може бързо да предприеме мерки за тяхното намаляване.

Тези разговори бяха посочвани като частично обяснение за резкия спад на цените на златото и среброто в края на януари, въз основа на предположението, че подходът му ще подкопае търговията с обезценяване, при която инвеститорите търсеха алтернативни средства за запазване на стойността срещу отслабващия долар.

„Предвид ястребовия* характер на Кевин Уорш, президентът на САЩ поема риск и може да не получи стръмните понижения, които желае,“ коментира Жил Мое, главен икономист на AXA Group. „Но по-фундаментално, смятаме, че именно възгледите на Уорш относно балансовия отчет на Фед и дълбоките му съмнения относно QE могат да изпратят най-силния сигнал“, добавя експертът.

Уорш, чиито възгледи за прекомерното вмешателство на Фед съвпадат с тези на министъра на финансите на САЩ Скот Бесънт, би искал категорично да обърне тази тенденция и да настоява за други реформи. Но това би бил сложен процес с директни последствия не само за дългосрочните лихви, но и за ключови пазари, които са жизненоважни за ежедневните операции на най-големите финансови институции в света.

В зависимост от това как се развият нещата на пазарите, намаляването на активите на Фед - ако бъде одобрено - може да остави ръководената от Уорш централна банка в противоречие с целта на администрацията за по-ниски дългосрочни разходи по заемите. Това може да окаже натиск върху Министерството на финансите или други американски институции да се намесят повече в управлението на пазара, което е още по-предизвикателно на фона на нарастващите нужди от заемане и националния дълг, който вече надхвърля 30 трлн. долара.

През януари Тръмп вече нареди на контролираните от правителството Fannie Mae и Freddie Mac да купят ипотечни облигации за 200 млрд. долара, за да ограничат разходите за потенциалните купувачи на жилища.

„Ако приемете думите на Уорш, че не харесва разширяването на балансовия отчет като начин за понижаване на доходността, това означава, че натискът пада върху Министерството на финансите,“ казва Грег Питърс, съветник по инвестициите в PGIM Fixed Income и член на Консултативния комитет по заемане на Министерството на финансите, съставен от дилъри, инвеститори и други участници на пазара.

В същото време Уорш може да се аргументира с това, че чрез затягане на финансовите условия по-малкият баланс би дал възможност на Фед да намали основния си лихвен процент по-дълбоко.

„На теория можете да манипулирате краткосрочната лихва, за да компенсирате това, което правите с балансовия отчет, ако искате да го намалите, защото има принцип, че Фед трябва да има минимално присъствие в икономиката,“ посочва членът на Управителния съвет на Фед Стивън Миран, назначен от Тръмп, пред Bloomberg. „Тогава, ако това доведе до повишаване на дългосрочните лихви, можете да компенсирате затягането на финансовите условия чрез намаляване на краткосрочната лихва.“

Кевин Уорш първоначално подкрепяше програмата за покупка на облигации по време на мандата си във Фед от 2006 до 2011 г., но с времето се превърна във все по-явен критик на практиката и в крайна сметка подаде оставка заради продължаващите покупки от страна на централната банка.

Започвайки с извънредни мерки след Световната финансова криза и продължавайки през пандемията от Covid-19, централната банка натрупа огромно портфолио от американски държавни облигации и други дългови инструменти с цел да подкрепи икономиката, като поддържа пазарите стабилни и ограничава разходите по заемите.

В речи и интервюта Уорш е посочвал, че агресивното купуване на облигации е отишло твърде далеч и изкуствено е потискало лихвените проценти за продължителни периоди. Това от своя страна е стимулирало поемането на рискове на Wall Street и е насърчило законодателите в САЩ да увеличават дълга, водейки до това, което той нарича „парично доминиране“, при което финансовите пазари стават твърде зависими от подкрепата на централната банка.

В интервю за Fox Business през юли той заяви: „Моята проста версия е: използвайте печатницата малко по-малко. Нека балансовият отчет намалее. Нека министър Бесънт се грижи за фискалните сметки, и по този начин може да се постигнат значително по-ниски лихви.“

В интервю за CNBC същия месец той се позова на историческото споразумение от 1951 г. между Министерството на финансите и Фед, което установява независимостта на централната банка, като каза, че то трябва да бъде преформулирано.

„Имаме нужда от ново споразумение между Министерството на финансите и Фед, както беше през 1951 г., след друг период, в който натрупахме дълг и бяхме заседнали с централна банка, която действаше в противоречие с Министерството на финансите,“ каза Уорш. Под такова ново споразумение „председателят на Фед и министърът на финансите могат ясно да обяснят на пазарите: „Това е нашата цел за размера на балансовия отчет на Фед“.

„Всичко, което намалява финансовия отпечатък на Федералния резерв, би било добро,“ смята Питър Буквър, главен инвестиционен директор в OnePoint BFG Wealth Partners. „Балансовият отчет остава огромен по размер“, добавя той.

Свиването на отпечатъка на Фед няма да е лесно. Ако бъде официално одобрен за следващ председател, Кевин Уорш ще наследи балансов отчет с доста по-голям размер от този, когато е бил последно в централната банка.

Пазарите на пари са особено чувствителни към дори най-малките промени в количеството ликвидност в системата. Един показателен случай беше през 2019 г., когато Фед трябваше да се намеси, за да облекчи финансовото напрежение, което изпрати краткосрочните лихви стремглаво нагоре.

По-късно, в края на 2025 г., увеличаването на държавния дълг, комбинирано с текущото намаляване на част от активите на Фед - процес, известен като количествено затягане (QT) - предизвика по-малко, но все пак значително напрежение, като изтегли пари от паричните пазари.

Малко след това Фед внезапно прекрати QT и започна отново да добавя резерви във финансовата система чрез покупка на краткосрочни облигации, дължащи се в рамките на една година. През декември Фед започна да купува около 40 милиарда долара облигации всеки месец с цел облекчаване на натиска върху краткосрочните лихви.

„Както илюстрира напрежението в края на миналата есен, търсенето на банкови резерви и, съответно, размерът на балансовия отчет на Фед, се определя от регулаторните и вътрешни нужди от ликвидност на банките,“ пише Джозеф Абате, ръководител на стратегията за американски лихви в SMBC Nikko Securities America, в бележка до клиенти.

След финансовата криза финансистите приеха рамка за „достатъчни“ резерви, предназначена да осигури достатъчно пари в банковата система, така че кредиторите да могат да изпълняват изискванията за ликвидност и да уреждат плащания, без да се налага да заемат от Фед. Връщането към среда с оскъдни резерви може да доведе до презадоволяване на сметките на банките, а оттам - до увеличено заемане и колебания в размера на балансовия отчет на Фед.

„Малко поле на действие“

Стратезите на Barclays Самюел Ърл и Деми Ху твърдят, че има „малко поле на действие“ в рамките на дефиницията на Фед за достатъчни резерви. За потенциален председател на Фед като Уорш, който цели по-малък баланс, финансистите могат да спрат месечните покупки на държавни облигации и да позволят разходите по финансиране да се повишат, вероятно извън целевия диапазон на Фед за федералната фондова лихва.

Другата възможност е да се промени съставът на портфейла на Фед, така че притежанията му да се насочат към краткосрочни ценни книжа, които по-добре съвпадат с неговите пасиви, вместо към дългосрочен дълг, според Barclays. Средната тежест на балансовия отчет е в момента над девет години, докато средната зрялост на пасивите е около шест години.

Остава да се види колко свобода ще има Кевин Уорш да реализира мащабни промени в политиката, като се има предвид, че председателят е само един глас във Федералната комисия по операциите на отворения пазар (FOMC). Той ще трябва да изгради консенсус, и докато някои членове споделят неговите притеснения, много все още подкрепят поддържането на режим с достатъчни резерви, пишат анализатори от JPMorgan Chase & Co.

За Вейл Хартман от BMO Capital Markets приемането на рамката за достатъчни резерви от Фед прави трудно да се предвиди скорошна промяна, но добавянето на още един „ястреб за балансовия отчет“ във FOMC трябва да помогне за ограничаване на бъдещи покупки на активи или политики за реинвестиране. „Освен това значително по-малкият баланс вероятно би изисквал основна промяна в съществуващата регулаторна рамка на Фед за банките,“ пише Хартман.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.