Таванът на дълга в САЩ: колко горещо ще бъде лятото?

Какъв ще бъде проблемът? Ами че едно или повече дължими лихвени и номинални плащания няма да бъдат направени и по този начин ще се появи рискът от неизпълнение. В сравнение с това кризата с високорисковите ипотечни кредити наистина ще е като детски рожден ден, защото дериватите, търгувани върху американските държавни ценни книжа, са неуправляеми, а щатският долар като доминираща резервна валута би нарушил сериозно престижа си. Предполагаме обаче, че при настъпването на "датата х" ще бъдат направени опити за приоритизиране на лихвените и номиналните плащания. Това обаче вероятно ще бъде „неизследвана територия" както от техническа, така и от правна гледна точка. Ръководителят на Фед Пауъл вече посочи на последната си пресконференция, че би било извън възможностите на централната банка да противодейства на това.

Часовникът тиктака. Големите данъчни крайни срокове в САЩ през април донесоха по-малко приходи от очакваното. Макар че още през януари можеше да се предположи, че „датата х" няма да бъде достигната преди началото на август, сега максимумът изглежда по-скоро в диапазона от юли и дори съществува известен риск средствата да бъдат изчерпани още в началото на юни. Първоначално Белият дом разчиташе, че републиканците няма да успеят да постигнат единен фронт в собствените си редици.

Сега те успяха да го направят. Тяхното предложение е за увеличение, което обаче ще продължи най-много до края на изборната година, както и за някои съкращения на разходите, отхвърлени от администрацията на Байдън. Правителството също даде предложения, като първите разговори бяха насрочени за 9 май. Ако не се стигне до бързо споразумение, това вероятно ще предизвика първата гореща вълна за капиталовите пазари преди метеорологичния пик от лятото. 

Повишената волатилност е гарантирана. От друга страна, обаче, е налице и рационалността на политическите актьори въпреки безпрецедентната поляризация в САЩ. Мнозина анализатори оценяват както икономическата, така и капиталовата чувствителност на политическите участници в САЩ по-високо, отколкото тук, в Европа. Ето защо очакват и разумът да надделее в крайна сметка, тъй като последиците за икономиката и капиталовите пазари могат да станат неконтролируеми. Колкото по-дълго обаче се проточват преговорите и процедурите, толкова по-висок е рискът от инцидент и толкова по-голяма е нервността на капиталовите пазари.

Това, което дебатът за повишаването на тавана на дълга ще покаже, е, че вторият стълб на „обичаните" от пазара политически инструменти за овладяване на финансовите кризи през това хилядолетие също се разклащат. Пазарите бяха свикнали с модела на реакция на експанзионистична политика на централните банки - "central bank put", и експанзионистична фискална политика, която сега мнозина наричат "fiscal call". Инфлацията разколебава „central bank put“, както можем да видим от факта, че въпреки банковата криза в САЩ няма намаляване на лихвените проценти.

Публичните финанси също са подложени на рядко срещан досега стрес. През първата година на инфлацията със сигурност все още имаше „неочаквани печалби" (Windfall Profits), особено при косвените данъци, но сега държавните бюджети ще се сблъскат и с по-високи разходи, особено по отношение на лихвите или на разходите за заплати, както и с отрицателните ефекти на стагнацията върху приходите. Възможностите за намеса на държавата в настоящата среда също са ограничени. По този начин капиталовите пазари ще се съсредоточат върху двата основни фактора, необходими за положителни резултати: намаляваща инфлация и нарастващи печалби.

Всяка публикувана статистика за инфлацията и всеки тримесечен отчет на дадена компания вероятно ще привличат нервно внимание - и дори ако проблемът с дълга бъде решен, за момента на капиталовите пазари ще остане горещо. 

По материали на Der Spiegel и WirtschaftsWoche