Икономист: 3% бюджетен дефицит не е финансов успех, а тотален провал

Разходната част на бюджета започва да придобива застрашителни размери, защото голяма част от социалните разходи са регламентирани в закони и не можем да ги променим, ако видим, че приходната част не се изпълнява. Визията на финансовото министерство води до изключителна нестабилност на публичните финанси. Това мнение изрази пред Bulgaria ON AIR икономистът Михаил Кръстев.

Бюджет 2024 предвижда дефицит от 3%, заложена инфлация от 4,8% и 3,2% реален ръст на БВП с прогнозен брутен вътрешен продукт от 205 млрд. лева.

По думите на Кръстев 3% дефицит е тотален провал, особено когато се намираме в сивия списък за пране на пари. „НАП е жертва на свръхамбицията на политиците да удовлетворят електоратите в този безкраен низ от избори и да запазят бюджетна рамка. Лъжа е твърдението, че няма промени в данъчните закони", заяви още Кръстев. 

Той отчете, че Европа е в икономическа криза. По думите му Германия се „клатушка на границата на рецесията, а ние предвиждаме за поредна година дефицит от 3%, или 6 млрд. лв. на годишна база". „И това да се представя като успех на финансовата политика, а е тотален провал", коментира Кръстев.

Икономистът е на мнение, че предложението за диференцираната ДДС ставка за ресторантьори, така както е формулирано, е лишено от икономическа логика и смисъл.

„Диференцираната ДДС ставка е удар по хазната - малко над половин млрд. лв. на годишна база. Това няма да се навакса от наличието на пос терминали в заведенията и неиздаване на касови бележки“, каза икономистът по повод приетия вчера от правителството пакет от данъчни закони. 

Според него повишаването на максималния осигурителен доход, което също се обсъжда за следващия бюджет, е ефективно повишаване на данъчната тежест върху домакинствата, не толкова върху бизнеса.

„Това е ефективно повишаване на данъчната тежест върху работещите хора, които най-активно участват в икономиката, същото важи за повишаването на минималната работна заплата по този безумен механизъм, който беше приет от парламента", подчерта Кръстев.

Бившият социален министър Христина Христова посочи, че има обективни причини за трудностите с пълненето на държавната хазна. 

„Някои браншове не можаха напълно да се възстановят след пандемията и това влияе върху величината на данъците. Установи се, че девет социални плащания са повишени по закон, пенсиите бяха три пъти повишавани. Има напрежение при социалните разходи - 19 млрд. лв. са разходите за пенсии за 2023 г. Получава се противоречие между поколенията - нито младите, нито възрастните са виновни", коментира тя.

Бившият социален министър не харесва начина, по който коледните надбавки се свързват с пенсиите на хората, „защото те нямат нищо общо с осигурителния принос на човека". Христова отбеляза, че вече е традиция ежегодното отпускане на коледния бонус към пенсиите и уточни, че това е едно сериозно перо - над 100 млн. лв. „Проблем е как правителството ще приеме да гледа на този разход", каза Христова.