Изкуственият интелект няма да реши задълбочаващата се финансова криза на Великобритания

„Как фалирахте? По два начина. Отначало постепенно…после изведнъж“. Този цитат от романа на Ърнест Хемингуей от 1926 г. „И изгрява слънце“ описва как често настъпва икономическа разруха.

Лошите решения относно разходите, нарастващият дълг и други погрешни преценки се натрупват с течение на времето, като тяхното въздействие се отрича и дори се осмива. След това настъпва шокиращ колапс – последван от сериозна болка и страдание, пише Telegraph.

В петък (20 март) британската статистическа служба публикува февруарската си фискална актуализация. Правителството емитира дълг от 14,3 млрд. паунда миналия месец – най-високият февруарски дефицит досега извън пандемичния период.

Заемите са с 2,2 млрд. паунда повече спрямо предходния февруари, въпреки че данъчните приходи през предходните дванадесет месеца достигат 931 млрд. паунда, което е с около 76 млрд. паунда (или 9%) повече, отколкото през дванадесетте месеца до края на февруари 2025 г.

Така че лейбъристите са получили много повече пари през последната година – отразявайки забавящите растежа увеличения на националното осигуряване на работодателите и продължаващото замразяване на праговете на данъка върху доходите. Но държавните разходи са толкова необуздани, че заемите въпреки това се увеличиха.

Съвсем наскоро, през ноември, Службата за бюджетна отговорност прогнозира заеми през февруари в размер на 7,4 млрд. паунда. Така че фискалният дефицит от миналия месец е с 6,9 млрд. паунда – или 93% – по-голям от оценката на официалния регулаторен орган само преди четири месеца.

Въпреки това, изключително самодоволната политическа и медийна класа на Великобритания продължава да се заблуждава, че заученият дискурс за това дали „фискалният капацитет“ ще бъде 10 или 15 млрд. паунда след пет години се равнява на ефективно средство за фискален контрол.

Тези безкрайни дискусии за „свободно пространство през 2029 г.“ са контрапродуктивни псевдотези – политически вдъхновени догадки, облечени в научен фокус.

Великобритания има нужжда от подходяща, стабилна рамка от фискални правила, която да е валидна година след година, дори тримесечие след тримесечие – а не от реторични игри, които оправдават отлагането на трудни решения все по-напред в бъдещето.

От тези 14,3 млрд. паунда, които правителството е взело назаем през февруари, изумителните 13 млрд. паунда са били похарчени за плащане на лихви по натрупан преди това дълг. Националните сметки на Обединеното кралство са схема на Понци.

Ето защо доходността по 10-годишните държавни облигации сега е много по-висока от тази на облигациите на други страни от Г-7 – като Великобритания плаща над 5% годишно, за да взема заеми с матуритет след десетилетие. Това е най-високата цена от 2008 г. насам – но тогава британски национален дълг беше около 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Сега, приближавайки се до 100% от БВП, разходите за обслужване на дълга на Обединеното кралство са много по-високи, отколкото тогава. И все пак, Лейбъристката партия смята, че отговорът на всеки проблем е още повече заеми и разходи.

Тази криза в Близкия изток разкри, а не причини икономическата и фискална нестабилност на Великобритания .

След като току-що задържа лихвените проценти на ниво от 3,75%, Английската централна банка (АЦБ) заяви, че с покачването на цените на петрола и газа съответно с около 60% и 98% от началото на американските въздушни удари срещу Иран в края на февруари, инфлацията във Великобритания, която през януари беше 3%, може да достигне 3,5% по-късно тази година.

Това вероятно е сериозно подценяване. Глобалните институционални инвеститори, които отпускат сериозни пари на правителствата, изглежда са съгласни, поради което Великобритания сега е таксувана да заема много повече, отколкото Испания, Гърция и Мароко.

Обединеното кралство е инфлационно отклонение не само поради фискална неконстантност, но и защото, като вносител на енергия с почти никакви газови складове, ние сме сериозно изложени на спираловидното покачване на световните цени на енергията – не на последно място заради газа.

Високият дял на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в производството на електроенергия на Великобритания – което означава, че газовите електроцентрали остават в режим на готовност, за да запълнят „празнините от прекъсвания“ – се комбинира с безумния модел на „ценообразуване на пределните разходи“, за да доведе до най-високите разходи за енергия в западния свят.

Ускорената инфлация и свързаната с нея фискална слабост произтичат и от факта, че голяма част от държавния дълг е индексиран. Така че ценовият натиск се превръща в по-високи разходи за обслужване на дълга, както пряко, така и косвено, което допълнително повишава доходността по държавните облигации и разходите за заеми.

И тъй като британският премиер Киър Стармър е притиснат от левите депутати да направи път на още по-етатистки лидер, инвеститорите се опасяват, че инфлацията във Великобритания е все по-податлива на вторични ефекти – като например служителите в публичния сектор, които настояват за все по-високи заплати – наред с още повече заеми и разходи, които предстоят.

Финансовият министър Рейчъл Рийвс твърди, че всичко в икономическата градина на Обединеното кралство е розово. Да разгледаме само един аспект от последния пристъп на когнитивен дисонанс на Рийвс – че Великобритания ще „постигне най-бързото внедряване на изкуствен интелект в Г-7“.

Да, изкуственият интелект предоставя големи възможности за някои, наред с унищожаването на работни места за други, но като цяло е потенциален източник на създаване на богатство и растеж.

И да, Обединеното кралство е дом на някои сериозни технологични компании, които са привлекли значителни международни инвестиции.

Но осъзнава ли Рийвс, че изкуственият интелект разчита на центрове за данни, чието търсене на електроенергия се очаква да се утрои до 26 тераватчаса през следващите пет години, като базираният във Великобритания изкуствен интелект е на път да консумира общо 72 тераватчаса до 2030 г., което се равнява на една четвърт от днешното общо потребление на електроенергия в страната?

При липсата на програма за инвестиции без пари и масово премахване на законите за планиране, британската електроенергийна мрежа няма шанс да се справи. И тук дори не се включва безумната схема на Едуадрд Милибанд за „декарбонизация на мрежата до 2030 г.“.

Перифразирайки Хемингуей, икономическото и фискално затруднение на Обединеното кралство произтича от години на бавно и лошо вземане на решения.

Консерваторите оставиха на лейбъристите ужасно наследство – дълг от над 90% от БВП, високи до небесата данъци и икономически смъртоносна програма за въглеродна неутралност.

По време на така наречените „години на строги икономии“, от 2010 до 2019 г., държавните разходи се удвоиха като дял от БВП, а държавата похарчи 850 млрд. паунда под умишлено обезсърчителния евфемизъм „количествено облекчаване“.

И все пак Лейбъристката партия влоши много лошата ситуация. С лихви по заемите, достигащи най-високите си нива от близо две десетилетия, и силно изложено на най-тежкия глобален шок в енергийните доставки в историята, това правителство изглежда решено да срине шестата по големина икономика в света.