Криптосекторът ще оцелее след унищожението на FTX

Докато драмата около криптоборсата FTX и нейният шеф Сам Банкман-Фрийд продължава да се разгръща, повечето хора са фокусирани върху въпросите какво точно се случи и защо стана така. Бих искал да задам обаче и по-големия въпрос за това накъде се е запътила криптовселената и нейните клирингови къщи, като се има предвид радикалната промяна в пейзажа, пише колумнистът на Bloomberg Тайлър Коен.

Единият въпрос е свързан с това дали криптоборсите са орисани да еволюират в естествен монопол. Според една оценка, ако Binance и FTX се бяха обединили, компанията щеше да държи четири пети от пазара. Ако пък FTX изчезне (оригиналният текст е публикуван, преди да бъде съобщено за исканата защита от фалит на FTX - бел. ред.), няма да е ясно как ще се измерва новият размер на пазара, въпреки че ще е ясно, че Binance ще е доминиращият актьор. В същото време проблемите на FTX не изглежда като да са разтърсили усещането за стабилността на Binance.

Отдавнашно схващане сред икономистите е, че клиринговите къщи прерастват естествено в монополи, било то публични, или частни. За да бъде ефективна една клирингова къща, трябва да налага стандарти на своите членове, включително такива за платежоспособност. Ако членовете ѝ не отговарят на тези изисквания, ще бъдат изгонени и ще загубят достъп до съответните услуги, а оттам и стойност пред клиентите си.

Но всичко това невинаги работи в интерес на потребителите. Клирингова къща може да изгони свой член и по други причини освен такива, свързани с платежоспособността. Този вид организации са добри за прилагането на стандарти, независимо дали те са добри за потребителите.

Резултатът е, че има тенденция членовете на клирингова къща или а) да не успеят да отговорят на стандартите и да се махнат, или б) да се присъединят или поне да се договорят с някоя доминантна коалиция.

В „истинския“ свят има редица примери за множество клирингови къщи и множество слоеве на клиринг, включително в САЩ. Това е така, защото Федералният резерв и други власти действат като кредитор от последна инстанция за платежната система, като по този начин позволяват да се развива известна хетерогенност, без да създава непреодолими кризи.

Може да кажете, че самият Фед е създал картелна система при платежните процеси, или пък може да приемате горния аргумент като верен най-вече при платежна система „laissez-faire“ (от фр. - икономическа среда, в която сделките между икономическите субекти са свободни от държавни регулации, бел. ред.). А настоящите криптоинституции са доста близо до това „laissez-faire“ определение.

Също така може да кажете, че доминираща клирингова къща може да е нещо добро за криптосектора. Историята на банковото дело включва доминиращи или полудоминиращи клирингови къщи, които стабилизират пазарите и помагат за въвеждането на иновации. Монополът на база вътрешни споразумения може и да взема твърде голям дял от пазарните излишъци за себе си, но има полза от това да поддържа пазара в изправност и на печалба. И това едва ли е най-лошата схема, на която криптосекторът може да се натъкне.

Също така е вярно, че една доминираща клирингова къща е по-лесно да бъде регулирана – и наистина съвременните централни банки често се оказват последствие от тези ранни клирингови структури. Рано или късно налице се оказва тенденцията ново законодателство да се намеси и да превърне доминиращата частна клирингова къща в част от по-официализирана централна банка. Не е случайно, че банките в състава на Федералния резерв се наричат все още „акционери“.

Едно усложнение е това, че Binance не е американска компания: създадена в Китай, тя сега е базирана в Дубай. Регулаторите може и да се надяват американска или поне западна версия на Binance да се появи, може би да се създаде нов пазарен дуопол. Като цяло точно на това се надяваха регулаторите с FTX от самото начало. Сега все по-голям натиск ще се оказва върху Coinbase (американска компания), която може и да увеличи бизнеса си, но ще се окаже под засилена регулаторна тежест и ще се очаква да играе по-конкретна роля в системата като цяло.

Когато гадаете за бъдещето на криптовалутите, имайте предвид, че бъдещето на криптоборсите и на криптоактивите са две съвсем различни неща. За мнозина криптофенове борсите са предателство и компромис с по-стари методи за финансова дейност и сетълмент. Борсите могат да бъдат регулирани, контролирани и асимилирани, дори да бъдат обърнати срещу индивидуалния паричен суверенитет. Вместо това чистата криптовизия набляга на твърдението, че „всеки човек е собствена банка“ чрез разполагането със собствен портфейл и отвъд лесния контрол на централните банки.

Така че ако водещите борси пострадат или бъдат асимилирани от естаблишмънта, някои от традиционните почитатели на криптовалутите може да се радват, а не да страдат. Затова е и грешка да виждаме възможното унищожение на криптовалутите във възможното унищожение на FTX. Вместо това чистата визия за криптовалутите ще получи по-голям шанс да процъфти – или, ако става въпрос, да се провали.