Спринтът към новите технологии не може да прикрие проблемите в китайската икономика

Китай видимо съкращава разликата със САЩ по отношение на новите технологии, но този спринт не може да прикрие проблемите в икономиката, пише в анализ The Wall Street Journal. Китай видимо се конкурира успешно със САЩ дори и в най-иновативни сектори, но електромобилите се движат край изоставени сгради, роботи, управлявани от изкуствен интелект, произвеждат стоки, които безработните висшисти не могат да си позволят, а националният дълг расте.

Китай също така пусна по вода своя най-модерен самолетоносач и планира да изпрати първите си астронавти на Луната до края на десетилетието.

Цената на тази надпревара е висока - Пекин насърчава разработването на иновациите, а също така и подкрепя губещи компании, но за сметка на разходите за образование в селските региони, намаляване на социални и други програми като цяло, които са ключови за устойчив икономически растеж.

Имотите са поевтинели със 17% от 2020 година насам, а разполагаемите доходи за китайците намаляват и в градовете те вече са под 700 долара на човек от населението. Очакванията за криза карат много китайци да пестят и това още повече води до уязвимост на икономиката. Според оценките на Международния валутен фонд (МВФ) именно вътрешното търсене, а не износът, ще подкрепи икономическия растеж.

Управляващият директор Кристалина Георгиева препоръча правителството да намали субсидиите за държавните компании.

В Китай вече има поне 150 компании, които разработват и произвеждат хуманоидни роботи, както и повече от 120 производители на електромобили, което говори за предстоящо пренасищане на пазара. Според оценка на икономисти от всички производители на електромобили само 15-на имат шанс да бъдат финансово устойчиви към 2030 година.

Според политическите елити обаче всичко това си заслужава и страната трябва да бъде "самодостатъчна" на всяка цена на фона на неясната политика на американския президент Доналд Тръмп. В Пекин виждат възможностите за изход от кризата в добре познатия износ, а е и добре познат стремежът към самостоятелност, постигната чрез държавни субсидии дори и в сектори, които не са от значение за местната икономика, но водят до конкуренция с големите сили.

Това всъщност е в основата на политиката на Мао Дзедун през 50-те и 60-те години на миналия век, отбелязва още WSJ. Изданието припомня, че тогава Китай насочва всички усилия в производството на стомана, пренебрегвайки селското стопанство и обричайки на гладна смърт милиони китайци в селските региони.