Разследващата журналистика и цифровата фронтова линия в Украйна

Преди няколко дни получих съобщение от приятел журналист. „На път съм... току-що кацнах в Дъблин“, пише той, обяснявайки, че лети от Австрия за Северна Америка. Почувствах вълна на облекчение, пише редакторката за САЩ на Financial Times Джилиън Тет.

При нормални обстоятелства последното трансатлантическо пътешествие на българина Христо Грозев нямаше да е забележително. Тъй като Грозев работи за разследващия сайт Bellingcat, той често кръстосва света за разследвания.

Но това не са нормални времена. През изминалата година Грозев и колегите му многократно разкриваха мрачни събития в Украйна и Русия, използвайки техника за дигитално следене, наречена разузнавателен анализ с отворен код (Osint). Това накара режима на Владимир Путин да постави Грозев, 53-годишен компютърен специалист с остро чувство за хумор, в списъка с „най-търсените“ от Москва.

През февруари Грозев научи, че руски убийци с помощта на местни сътрудници са по петите му във Виена, където е базиран. „Австрийските власти са на мнение, че не съм в безопасност там“, казва той на Джилиън Тет.

„Личните ми данни са били достъпени от вече бивш офицер от австрийската служба за сигурност по нареждане на руското разузнаване“, споделя още той. И така, докато приятелите му затаяват дъх, Грозев избяга в безопасната Северна Америка.

Както се говори, това е само един бод в непрекъснато разширяващия се гоблен от ужас, страх и саможертва, създаден от инвазията на Русия в Украйна. Но това е мощно напомняне за изключителната смелост, която някои журналисти проявяват в стремежа си да разкрият истината за бруталната война на Русия, както в Украйна (където много репортери бяха убити), в самата Русия, така и в нейната по-широка орбита (където опозиционни журналисти бяха хвърлени в затвора, заглушени или са в изгнание).

Фактът, че руска мрежа от шпиони и убийци действа в Австрия, също трябва да бъде отрезвяващо напомняне - ако изобщо имаме нужда от такова - за обсега на Путин. Европейските правителства се опитват да противодействат на това: Австрия наскоро експулсира някои руски дипломати, а според сведенията шпиони са били задържани на други места в Европа. Но това все още е твърде малко и твърде късно.

Историята на Грозев показва и нещо по-оптимистично: една пренебрегвана характеристика на украинската война е, че тя издигна каузата на дигиталната криминална журналистика по изключителен начин. Причината Грозев да е в черния списък на Кремъл е, че Osint създава някога невъобразими нива на прозрачност. Не е изненадващо, че сподвижниците на Путин мразят това.

Тази техника, която се разви драматично през последното десетилетие, по същество използва данни, извлечени от отворени източници в интернет. Изследователските методи обикновено се публикуват, за да могат да бъдат проверени отвън.

Елиът Хигинс, британски разследващ журналист, създаде групата Bellingcat през 2014 г. и за първи път придоби популярност във връзка със сирийската война. Платформата на Хигинс и други сега използват широко това извличане с отворен код във връзка със събитията в Русия и Украйна.

Миналия октомври Bellingcat разкри самоличностите на членовете на руския екип за програмиране на ракети, който убива украинци от сигурните си офиси в Москва. В съответствие с идеалите на Osint Грозев обясни, че е идентифицирал звеното чрез кръстосана проверка на бази данни с доставки на храна, мобилни телефони, досиета на руската армия и геолокирани снимки.

Още по-поразително е, че през 2020 г. Грозев идентифицира хората, които се опитаха да убият Алексей Навални, затворения сега руски опозиционер. Тази детективска работа може да бъде проследена в документалния филм „Навални“ от 2022 г., който включва потресаваща сцена, в която Алексей се изправя директно срещу един от вероятните си убийци по мобилния му телефон.

Тези усилия вдъхновиха редица други журналисти и граждански активисти да се опитат да предприемат подобни действия. Най-вече местните екипи на Osint в Украйна се ровят в данни, събрани от мобилни телефони, дронове и много други източници. Резултатът е война, която е може би най-прозрачната в историята.

Трагично е, че проверките не спряха злоупотребата с власт на Путин. И Грозев, подобно на много руски опозиционни активисти и украинци, се притесняват, че отдавна има „нежелание на Запада да прояви кураж“ в противопоставянето на Москва. „След началото на войната това бавно се променя, но твърде късно“, смята той.

Самият Грозев не се отказва от тази кибербитка или от вярата си, че дигиталното разследване може да „направи разликата“. 

В отговор на въпрос дали не съжалява, че се е замесил в това, той твърдо клати глава: „Не можем да си позволим да се страхуваме от Путин, в противен случай той ще спечели.“