Украйна може да оцелее и с "най-малко лошото" мирно споразумение

Американският президент Доналд Тръмп не сложи край на войната в Украйна за 24 часа, както обеща, но екипът му направи първа стъпка към мира, като се срещна с представители на Русия в Саудитска Арабия в отсъствието на украински и европейски представители.

Заявено беше, че този разговор между САЩ и Русия в крайна сметка ще обхване не само Украйна, но и контрола върху оръжията, санкциите върху руските въглеводороди, статута на Москва в Г-7, кибератаките и други спорни въпроси, пише бившият морски адмирал на САЩ Джеймс Ставридис Bloomberg.

Все пак Украйна очевидно бе основният проблем и изглежда, че идеята на Доналд Тръмп за бързо прекратяване на войната означава да се направи много малко за страната, която всъщност беше нападната. Официални лица на САЩ изглежда са склонни да приемат много от позициите на руския президент Владимир Путин, например Киев да се откаже от членство в Организацията на Северноатлантическия договор и Москва да контролира 20% от украинската територия, която завзе и окупира.

Тръмп дори обвинява Украйна за войната.

Ако обаче приемем, че Вашингтон и Москва преговарят сериозно, трябва да помислим в духа на това, което някогашният министър на отбраната Доналд Ръмсфелд веднъж казва за залива Гуантанамо: Кой е „най-лошият“ резултат, с който могат да живеят Украйна и поддръжниците ѝ?

Да започнем със самите преговарящи. Американската делегация в Рияд включваше държавния секретар Марко Рубио, съветника по националната сигурност Майк Уолц и пратеника за Близкия изток Стив Виткоф, всички от които до голяма степен нямат опит в международната дипломация. Руснаците бяха водени от техния дългогодишен министър на външните работи Сергей Лавров, който беше поставен под американски санкции дни след началото на инвазията през 2022 г.

Лавров е много твърд и много хлъзгав преговарящ, по думите на самия Ръмсфелд след особено трудни преговори с него в Мюнхен преди години. Тогава разговорите са били фокусирани върху няколко сфери на разногласия - например американската противоракетна отбрана в Европа, насочена срещу Иран, но приемана от Москва като заплаха. Но е имало и възможни теми за сътрудничество - борбата с наркотиците, тероризма, контрола върху оръжията и дори Афганистан.

В онези разговори в един момент Лавров, на твърдение на Ръмсфелд, че Русия няма от какво да се страхува, казва, че „вашият бюджет е повече от 10 пъти по-голям от нашия, а сега искате да неутрализирате нашата единствена реална защита – ядрените ракетни способности“.

Ситуацията е много различна в момента. Русия отделя около 7% от БВП за разходи за отбрана при 3,3% за САЩ. Много от държавите членки в НАТО не успяват да постигнат минимума от 2% от БВП разходи за отбрана. Москва разполага с огромни и все по-опитни въоръжени сили.

Графика

Украинският президент Володимир Зеленски е изправен пред на пръв поглед невъзможно предизвикателство. Украйна обаче не може да бъде държана напълно извън преговорите. Зеленски държи разменна монета под формата на сравнително малко парче руска земя. Освен това той все още има силна европейска подкрепа.

За Зеленски и неговите поддръжници ще има три ключови елемента във всеки „най-малко лош“ план. Първо, да няма повече териториални отстъпки. Въпреки че загубата както на Крим, така и на четирите области в Донбас, е достатъчно лоша, той трябва да тегли чертата за по-нататъшни отстъпки - например да се откаже от Харков, вторият по големина град в страната, който се намира близко до руско-украинската граница.

Второто абсолютно условие е някаква надеждна гаранция за сигурност, която да не позволи на Путин да се превъоръжи и да поднови инвазията след няколко години. Екипът на Тръмп изключи варианта американски мироопазващи сили да бъдат изпратени на място, преди дори да започнат преговорите, а Путин изглежда не би предприел пряка намеса срещу НАТО.

Европейски войски обаче могат да бъдат разположени в Украйна, за да действат като защитна стена. Франция, Великобритания, прибалтийските държави и вероятно Полша имат потенциална готовност за това. Друга, по-малко вероятна гаранция за сигурност може да бъде, че Украйна незабавно ще бъде приета в НАТО при ново руско нахлуване.

Накрая, украинците се нуждаят от продължаваща военна помощ от САЩ и Европа. Общият бюджет за отбрана на страните от НАТО е близо 1,5 трлн. долара и има достатъчно капацитет за предоставяне на Украйна на повече бойни самолети, ракети земя-земя, високотехнологично безпилотно оборудване и кибернетична и разузнавателна техника и поддръжка.

Ужасно е да се иска от жертвата в тази война да се откаже от толкова голяма територия, но по-добрият вариант би бил да се постигне най-малко лошата сделка. Над милион руски мъже са мъртви, ранени или са избягали от страната, за да избегнат набора. Путин държи част от територия, която от години е бойно поле, с тонове неексплодирали боеприпаси, разрушена инфраструктура и население, което ще изисква възстановяване. Освен това той вкара Швеция и Финландия в трансатлантическия съюз, което превърна Балтийско море във вътрешнотериториално за НАТО.

Трудно е да се оцени такава сделка като победа за Путин, особено като се добави дългосрочното въздействие върху руската икономика от загубата на толкова много потенциални работници и фокусът на БВП върху войната.

Най-големият въпрос обаче може би не е дали Путин ще приеме такава сделка, а дали Доналд Тръмп и неговите съветници ще работят за постигането ѝ.