Лондон иска парите за отбрана на ЕС, Брюксел не може да реши дали е съгласен

Германия настоява Европейският съюз да сключи сделка в последния момент, с която да даде на Великобритания достъп до мащабния фонд за отбрана на блока, преди да е изтекъл срокът в края на този месец, съобщава Bloomberg.

Берлин и Брюксел са в спор за това колко пари Лондон трябва да плати, за да има право да участва във фонда в размер на 150 млрд. евро – една от най-големите инициативи на ЕС за подпомагане на разширяването на европейските отбранителни сили.

Според източници на Bloomberg Европейската комисия е намалила исканата вноска от 6,75 млрд. евро на 2 млрд. евро. Но сумата все още е много над британското предложение от няколкостотин милиона долара, според британски държавен представител.

Германия, от своя страна, насърчава преговарящите да намерят компромис, според запознати със ситуацията. Но с наближаването на крайния срок за заявление 30 ноември времето изтича.

Преговорите се превърнаха в голяма пречка в отношенията след Brexit, разпалвайки дебата за това дали европейските фондове трябва основно да подкрепят държавите членки и техните компании, или да включват в обхвата си и съюзници. Спорът е особено изострен по отношение на сигурността, като се има предвид належащата нужда на Европа да подсили колективно отбранителната си индустрия.

Британският премиер Киър Стармър повдигна въпроса по време на вечеря с германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон в Берлин във вторник, посочва един от източниците.

Фондът за 150 млрд. евро – известен като SAFE – позволява на страните членки на ЕС да заемат пари за инвестиции в отбранително оборудване, произведено основно в рамките на единния пазар или Украйна.

Това в момента изключва Великобритания, въпреки че страната може да влиза в обединения с други държави за съвместни покупки.

Но отдавна се водят дискусии за това трябва ли Великобритания да получи по-голям достъп до средствата.

Първоначално от ЕК заеха по-твърда позиция, отколкото повечето страни членки, според европейски представител. В допълнение към поисканата първоначална вноска от 4 млрд. - 6,5 млрд. евро, от Брюксел поискаха и административна такса от 150 млн.- 250 млн. евро, съобщи по-рано Bloomberg.

Но от комисията са смекчили тона с наближаването на крайния срок за заявлението. Financial Times съобщи по-рано за офертата от 2 млрд. евро.

Самите държави членки са разделени по отношение на това колко трябва да плати Лондон. Франция предпочита Великобритания да бъде допусната до средствата, но най-добре при по-близка вноска до предложеното от ЕК, според източници, пожелали анонимност. Германия пък приема първоначалното предложение на Брюксел като неприложимо и предпочита двете страни да потърсят компромис някъде по средата, допълват те.

„Комисията остава в тесен контакт с Великобритания, но приносът трябва да бъде близък до ползите, които Великобритания печели от участието си“, коментира говорителят на ЕК Томас Рение в позиция.

В изказване от борда на правителствения самолет напът за Йоханесбург премиерът Киър Стармър бе лаконичен по отношение на журналистическите въпроси за преговорите: „Надявам се, че можем да намерим приемливо решение, но твърдото ми убеждение е, че тези неща се правят по-добре тихо по дипломатически път, отколкото с размяна на възгледи през медиите“.

Представители на Франция и Германия в Брюксел не са отговорили на запитвания за коментар от Bloomberg.

На този етап изглежда малко вероятно Великобритания да получи пълен достъп до средствата преди предстоящия краен срок. Но Лондон все още се надява на промяна у представителите на блока, коментира запознат с въпроса. Според източника може да има напредък този уикенд, когато Стармър и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен ще посетят срещата на Г-20 в Южна Африка.

Великобритания също така все пак би могла да се присъедини към програмата и в бъдеще, посочва източникът.

„Великобритания е ангажирана с широка и конструктивна връзка с ЕС“, заяви британски правителствен говорител. „Ще договорим само такива сделки, които осигуряват осезаеми ползи за Великобритания и по-широката европейска сигурност“, допълни още представителят.