Германия увеличава правомощията на разузнаването под заплахата за разделяне със САЩ

Германия укрепва външното си разузнаване с нови всеобхватни правомощия, подготвяйки се за евентуално отделяне от САЩ, съобщава Politico.

Решението се случва на фона на засилващото се притеснение у германските и други европейски лидери, че президентът Доналд Тръмп може да спре споделянето на разузнавателна информация от САЩ, на което Европа до голяма степен разчита – или да използва тази зависимост като лост за влияние.

Също както европейските страни трябва радикално да укрепят армиите си, за да получат по-голяма автономия, твърдят представители в Берлин, така и германският разузнавателен апарат трябва да стане много по-способен.

„Искаме да продължим да работим в тясно сътрудничество с американците“, каза пред Politico Марк Хенрихман, председател на специална комисия в германския Бундестаг, която наблюдава разузнавателните служби на страната. „Но ако един [американски] президент, който и да е той, реши в бъдеще да действа сам без европейците... тогава трябва да можем да стъпим здраво на собствените си крака“, допълва той.

Германските лидери смятат, че нуждата от подсилване на способностите е особено спешна в тяхната страна, тъй като службата за външно разузнаване (BND) е много по-ограничена от правна гледна точка, отколкото разузнавателните агенции на други страни. Тези ограничения са въведени след Втората световна война, за да се предотврати евентуално повторение на злоупотребите, извършени от нацисткия шпионски апарат.

Но тези ограничения имат страничния ефект да направят Германия особено зависима от САЩ за събиране на разузнавателна информация и това сега се разглежда като потенциална опасност.

„Разузнавателният бизнес е такъв, че винаги възниква въпросът: какво ми предлагате вие, какво ви предлагам аз?“, посочва Хенрихман. „И разбира се, ако Германия е само получател, рискът е просто твърде голям“, допълва той.

Германският канцлер Фридрих Мерц иска да подсили и освободи от ограниченията външното разузнаване на страната си, като му даде много по-широки правомощия, включително да извършва саботажи, да провежда офанзивни кибероперации и по-агресивен шпионаж.

Нацисткото наследство

Германската BND е основана през 1956 г. с въведени правни ограничения, които да предотвратят евентуално повторение на злоупотребите, извършени от нацисткото Гестапо и СС – въпреки че по това време много от нейните агенти са били бивши нацисти.

За да се разграничи BND от полицията и да се предотврати намеса във вътрешните работи, агенцията е поставена под надзора на канцлерството и е обвързана със строг парламентарен механизъм за контрол. Правомощията ѝ са ограничени до събиране и анализ на разузнавателна информация. Агентите не са имали законово право да се намесват, за да осуетят предполагаеми заплахи.

Тези ограничения са в сила и до днес. Германските шпиони, например, биха могли чрез наблюдение да разберат за планове за предстояща кибератака, но са практически безсилни да я спрат сами. Те могат да подслушват разговор със строг правен надзор, но не са в състояние да извършват саботажни действия, за да се противопоставят на открита заплаха.

Строгите закони за защита на данните в Германия – които също са до голяма степен реакция на наследството на източногерманската тайна полиция Щази – ограничават допълнително BND. Агенцията трябва например да редактира лична информация в документи, преди да ги предаде на други разузнавателни служби.

Подобни ограничения вече не са оправдани, особено предвид нарастващата заплаха от руски саботаж, казват германски представители.