Изтребителят, който разкри дълбоките различия в Европа по въпросите на отбраната

Проектът беше обявен като отговор на високотехнологичните американски стелт изтребители. Вместо това амбициозният паневропейски проект се превърна в пример за някои от проблемите в областта на отбраната в региона, пише Wall Street Journal.

Френско-германско-испанският проект Future Combat Air System (FCAS) имаше за цел да създаде самолет от ново поколение, който да настигне най-новите модели на САЩ, Китай и Русия. Сега това начинание се трансформира в спор между компаниите в сферата на отбраната Airbus и Dassault Aviation – и между Берлин и Париж – за това кой да ръководи развитието му, като всички страни в момента поставят под въпрос бъдещето му.

Разпадащото се сътрудничество е симптом на един от най-големите проблеми на Европа в областта на отбраната: макар че разходите на европейските държави за военни цели като цяло надвишават тези на Русия и изпреварват тези на Китай, общо ефектът се оказва по-слаб от сбора на отделните му части. Тъй като столиците често дават приоритет на договорите с национални компании, въоръжените сили на Европа страдат от дублиране и несъвместимост на системите, високи цени поради ниски икономии от мащаба и фрагментирана индустрия.

Едно от решенията е няколко страни да обединят усилията си за разработване на нови системи. Те са се обединили, за да произвеждат танкове, фрегати и ракети. Има и отделен британски, италиански и японски стелт изтребител, който може да бъде създаден в рамките на 10 години.

„Повече съвместно сътрудничество не е просто необходимо – това е въпрос на ефективно изразходване на парите от данъците и надеждност на европейската отбрана спрямо заплахите, пред които сме изправени“, коментира Жан-Пол Алари, главен изпълнителен директор на KNDS, създадена в резултат на сливането на френски и германски гиганти в областта на отбраната.

Проектът FCAS, който премина през различни етапи в рамките на повече от две десетилетия, беше замислен като изтребител от шесто поколение, който потенциално може да задмине американския F-35. Освен усъвършенствана стелт технология, която го прави много по-труден за откриване от врага, той би трябвало да включва изкуствен интелект и да оперира в свързан режим с рояк дронове.

През миналата година обаче проектът пое в погрешна посока, когато френският самолетостроител и ключов партньор Dassault Aviation заяви, че той трябва да поеме ръководството на разработката и производството на самолета. Изпълнителният директор Ерик Трапиер заяви, че проектът се нуждае от ясно лидерство, че Dassault трябва да може да избира своите подизпълнители и че компанията има най-добри резултати в разработката на бойни самолети.

Трансевропейската компания Airbus, чиято дейност в областта на отбраната се осъществява предимно в Германия, е отхвърлила предложението. Германските политици и синдикати са все по-нетърпеливи по отношение на френските изисквания. Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви миналата седмица, че „няма да е краят на света“, ако проектът не бъде реализиран.

„Германците искат да сътрудничат, но им омръзна от натиска на французите“, коментира Ник Кънингам, анализатор по въпросите на отбраната в Agency Partners.

Airbus е заявила за WSJ, че остава ангажирана с програмата FCAS. Dassault е отказала коментар.

Някои трансгранични проекти са успешни. Но твърде често те се превръщат в ожесточени спорове, тъй като компаниите и правителствата спорят за спецификациите или за това кой ще получи по-голямата част от договорите. Франция се оттегли от по-ранен съвместен проект за изтребители – Eurofighter, а общите усилия за разработване на деон с голям обсег и танк бяха забавени.

Военните разходи на държавите членки на Европейския съюз, Обединеното кралство и Норвегия може да достигнат около 890 млрд. до 1 трлн. долара през 2030 г. спрямо 832,3 млрд. долара, изразходвани от САЩ през миналата година, според проучване на мозъчния тръст Milken Institute и консултантската фирма Oliver Wyman.

Голяма част от тези разходи обаче се прилагат чисто на национално ниво. Според проучването през 2022 г. съвместните обществени поръчки са формирали по-малко от една пета от общите разходи за отбранително оборудване в ЕС.

Разходите за разработване на оръжейни проекти са огромни. За Европа това означава много излишни военни разходи и по-малко средства за научни изследвания в сравнение с други региони. През 2023 г. научните изследвания и разработки са формирали 16% от общите военни разходи в САЩ спрямо 4,5% в Европа година по-рано, показват проучването на Milken.

Съществува и липса на стандартизация в регион, чиито въоръжени сили може да се наложи да воюват заедно. Европейските държави са доставили на Украйна 11 различни типа гаубици, стрелящи с един калибър – 155-милиметрови снаряди.

Реактивните изтребители са сред най-скъпите оръжия за разработване и се смятат за пример за област, в която Европа трябва да обедини усилията си, но не го прави достатъчно. В момента в Европа се произвеждат три различни типа реактивни изтребители – всички с едно поколение по-стари от предлаганите от САЩ, Китай и Русия.

FCAS беше един от проектите, които биха могли да запълнят тази празнина.

(Продължава на следващата страница)