Г-7 ще гарантира сигурността на Ормузкия проток, но след края на войната с Иран

Страните от Г-7 се споразумяха да защитят преминаването през Ормузкия проток, важен маршрут за износ на петрол и газ, но едва след края на войната на САЩ и Израел с Иран, съобщава Euronews.

Съвместният ангажимент на външните министри беше обявен в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп засилва натиска върху европейските държави да помогнат за осигуряването на сигурността на морския път, който Техеран държи практически затворен от началото на военните действия преди около месец.

„В международната общност съществува много широк консенсус за запазване на общото благо на свободата на корабоплаване“, заяви Жан-Ноел Баро, министър на външните работи на Франция, в края на срещата на Г-7, на която той беше домакин. „Невъзможно е да се живее в свят, където международните води са затворени за корабоплаване, особено в контекста на конфликти, които не засягат държавите, които се нуждаят от това корабоплаване да продължи“, добавя той.

Международна мисия за ескортиране на кораби ще влезе в сила „след като спокойствието бъде възстановено“ и „в строго отбранителна позиция“ съгласно международното право, посочва Баро.

„Това непременно ще се случи по един или друг начин“, заяви още той, припомняйки морското право.

Тръмп многократно е критикувал европейските страни и НАТО за отказа им да разположат военни сили по протежение на Ормузкия проток, което би довело до високи рискове за всички участници.

„Толкова съм разочарован от НАТО, защото това беше изпитание за НАТО. Това беше изпитание. Можехте да ни помогнете“, каза Тръмп ден по-рано, добавяйки: „Ще запомним“.

Преди да се отправи към срещата във Франция, държавният секретар на САЩ Марко Рубио намекна, че в резултат на отказа на Европа да се присъедини към Вашингтон в опазването на протока, Белият дом може да се откаже от усилията за постигане на мир във войната на Русия с Украйна, забележка, разбрана като заплаха за отмъщение.

„Украйна не е войната на Америка и въпреки това ние сме допринесли за тази борба повече от която и да е друга държава в света. Така че това ще бъде нещо, което президентът ще трябва да вземе предвид в бъдеще“, подчерта Рубио.

Йохан Вадефул, германският външен министър, даде положителна оценка на дискусиите, казвайки, че настроението в залата е било „работно“.

„Германия със сигурност е готова да играе роля след края на военните действия, когато става въпрос за гарантиране на безопасността на корабоплаването в Ормузкия проток“, заяви Вадефул. „Целта ми тук е да гарантирам, че ще разширим общата основа, която споделяме в този спор“, добави той.

Повече от 30 държави по света, включително Германия, Великобритания, Франция, Италия, Канада и Япония, подписаха декларация, в която изразяват „готовността си да допринесат за подходящи усилия за осигуряване на безопасно преминаване“ през Ормузкия проток.

Текстът не уточнява как и кога тази готовност за действие ще се материализира на практика.

Министърът на външните работи на Обединеното кралство Ивет Купър заяви, че Лондон ще се съсредоточи върху „отбранителни действия“, за да гарантира „защитата на международното корабоплаване“ в по-широк смисъл.

„Иран не може просто да държи световната икономика като заложник“, посочи Купър, допълвайки: „Трябва да защитим световната икономика от държави, които искат да я използват като оръжие срещу нас“.

Ормузкият проток е важен път, през който при нормални условия преминава една пета от световните доставки на петрол и газ. Географията му е сложна: плитките води и високият терен от двете страни благоприятстват тактиките на Иран за водене на война, включително ракети, дронове и противотанкови снаряди. Плавателните съдове, които се осмеляват да го прекосят, са изправени пред множество рискове, които нито собствениците, нито застрахователите са склонни да толерират.

Европейците са против опитите за осигуряване на сигурността на Ормузкия регион на фона на разгорещения конфликт, страхувайки се да не бъдат въвлечени в непредсказуема конфронтация. Американско-израелските удари срещу Иран са силно непопулярни сред европейските граждани, което допълнително възпира всяко правителство да ангажира военни средства за операция, чийто успех далеч не е сигурен.

Освен това, континентът все още е разтърсен от опита на Тръмп да отнеме Гренландия от Дания по-рано тази година, което тласна единността на НАТО до ръба на колапса.

Решението на Белия дом да облекчи санкциите върху руския петрол, превозван по море, в опит да успокои нестабилните пазари, допълнително задълбочи тревогата.

При пристигането си във Франция, върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Кая Калас подчерта руския фактор, който обединява войните в Иран и Украйна. Според наличните съобщения, Москва предоставя на своя съюзник Техеран дронове и разузнавателни услуги, които да му помогнат да атакува американски активи.

„Тези войни са тясно свързани“, заяви Калас. „Ако Америка иска войната в Близкия изток да спре, Иран да спре да ги атакува, те също трябва да окажат натиск върху Русия, така че да не може да им помогне в това“, добави тя.