Зеленски: Русия не е толкова силна, украински дронове могат да прелетят на парада*

През лятото руският президент Владимир Путин трябва да реши дали ще разшири войната, която води в Украйна, или ще избере дипломатическия път за края ѝ, коментира украинският президент Володимир Зеленски по време на своето приветствие на седмата среща на Европейската политическа общност, която се провежда в Ереван.

Зеленски призова за увеличаване на натиска срещу Москва, за да бъде "подтикнат Путин да избере пътя на дипломацията" и посочи, че от много години (от 2007 година) на парада за Деня на победата на 9 май няма да има военна техника. "Украински дронове могат да прелетят на парада. Това показва, че Русия вече не е толкова силна, колкото беше преди", допълни украинският президент.

Тази нощ дрон прелетя над Москва и попадна в сграда на километри от центъра на града. В Русия подготовката за Деня на победата се извършва под драконовски мерки за сигурност, включително се предвижда и пълното блокиране на интернет. През миналата седмица Владимир Путин заговори за примирие, но от Киев казват, че и досега никой не се е обръщал към тях с такова искане. 

В своето обръщение Зеленски заяви, че Европа трябва да присъства на преговорите за мир в Украйна, както и обърна внимание на нуждата от защита на Европа и предложи "съвместна работа и споделена сигурност". Темата става все по-актуална с отказа на САЩ да предостави обещани преди две години далекобойни ракети Tomahawk за Германия. Тяхната цел е основно сдържане, след като Русия разположи в Калининград ракетни установки и може да достигне до Берлин.

Украйна и войната в Иран са в центъра на срещата, провеждаща се под мотото "Изграждане на бъдещето - единство и стабилност в Европа". Тези конфликти са доказателство за нуждата от всеобхватна визия за нашата сигурност, отбеляза председателят на Европейския съвет Антониу Коща. "В този световен хаос нашата визия трябва да бъде водена от ясен, всеобхватен принцип: Европа трябва да бъде на предните линии при защитата на междунардния ред, основан на правилата, записани в Хартата на ООН", каза още Коща.

Той обърна вничание, че за първи път този формат се провежда в Кавказ, отношенията, които демонстрират Турция и Армения, както и присъствието на Марк Карни - първият премиер от държава извън Европа, поканен на срещата.

В своето обръщение Володимир Зеленски отчете още, че Армения и Азербайджан са успели да намерят мирния път в отношенията си. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев го потвърди. "Живеем в мир от девет месеца и се учем да живеем в мир", каза той във видеобръщение от Баку.

Алиев изказа и своето разочарование от някои европейски институции - Европейския парламент и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа заради наложени санкции, след като Азербайджан си върна Нагорни Карабах. "Териториалната цялост на Азербайджан има същата стойност като тази на всяка друга държава", заяви той и допълни, че от 1 май Баку прекратява сътрудничеството с  ЕП и прекратяване на членството в ПАСЕ.

На заседанието присъстват 27 европейски лидери (България е представена от президента Илияна Йотова), представители на европейските институции, 19 съседни на ЕС европейски държави и премиерът на Канада Марк Карни. От Европейския съвет обърнаха внимание, че за първи път канят неевропейски представител на тази среща.

За Украйна пък това е първото посещение на президента в Армения от 24 години. Страната е част от военния съюз на постсоциалистическите държави и де факто военен съюзник на Русия, но в столицата ѝ се събраха лидерите на държави, които подкрепят Украйна в усилията ѝ да се защити от военната агресия на Москва.

В изказването си президентът Илияна Йотова постави акцент върху проекти, свързани с енергийната и транспортната свързаност на Стария континент, в които България има активно участие, посочиха от пресслужбата на Президентството. "Глобалните конфликти ни научиха по трудния начин, че трябва да развием своята енергийна независимост и да диверсифицираме енергийните си източници", заяви Йотова.

Тя подчерта ролята на Верикалния газов коридор за диверсифициране на източниците на природен газ в региона, разширяването на газохранилището в Чирен (което е проект от общностно значение), както и че България работи за разширяване на инфраструктурата за възобновяема енергия по крайбрежието на Черно море и със соларни централи.

* Публикацията е допълнена с коментара на Илияна Йотова.