Полша засенчва САЩ по дял на разходите за отбрана от БВП

През 2025 г. всяка европейска страна членка в НАТО изпълни целта за разходи за отбрана в размер на 2% от своя брутен вътрешен продукт (БВП). Но по-внимателен поглед върху данните показва, че Старият континент е разделен на две, пише Euronews.

Малък брой страни успяват да надминат определената граница за разходи, докато повечето държави в региона постигат минималния праг.

В същото време около 40% от разходите за отбранително оборудване отиват за доставчици извън Европейския съюз (ЕС), показва доклад на Oxford Economics.

Европейските правителства харчат повече за отбрана, отколкото когато и да било в годините след края на Студената война. И все пак увеличението на военния капацитет е по-малко, отколкото показват основните данни за разходите.

Европейските страни членки на НАТО са увеличили разходите за отбрана с 14% през 2025 г. до около 739 млрд. евро, което е най-голямото увеличение от 50-те години на миналия век, изчислява институтът SIPRI.

Членовете на ЕС и НАТО колективно са похарчили 2,5% от БВП за отбрана, което е с 0,4 процентни пункта повече за една година. Но прибалтийските страни, Полша и Дания имат значителна преднина пред останалите, като всяка от тях е похарчила повече от 3% от БВП.

Всички постигат целта, но някои повече

Лидер по дял на разходите от БВП сред сраните в ЕС е Полша, която харчи 4,48% от БВП през 2025 г. Това е над два пъти повече спрямо предишното изискване на НАТО, както и повече от САЩ, чиито разходи достигат 3,22% от БВП.

Зад Полша се нареждат Литва с 4% от БВП, Латвия с 3,73% и Естония с 3,38 на сто.

Прави впечатление, че страните, които са в непосредствена близост до Русия, доминират в подреждането.

След тях се нареждат страните от Северна Европа. Дания достига разходи в размер на 3,22% от БВП, следвана от Финландия с 2,77% и Швеция с 2,51%, като последните две страни се присъединиха към алианса едва през последните три години.

Гърция, която заделя значителен размер от своя БВП за отбрана по причини, които се дължат повече на Турция, отколкото на Москва, харчи 2,85% от БВП.

Oxford Economics очаква Полша, прибалтийските страни и скандинавските страни да продължи оглавяват класацията.

По-голям брой държави членки на НАТО и ЕС достигат границата от 2% през 2025 г.

В дъното са Испания, Белгия, Португалия, Чехия и Люксембург, които харчат точно по 2% от БВП за отбрана. Малко над тях е Италия с 2,01%. Нагоре в подреждането са Словения с 2,02%, Хърватия с 2,03% и Словакия с 2,04%. Следват Франция с 2,05%, България и Унгария с по 2,06%, както и Румъния с 2,28 на сто.

За 2026 г. Oxford Economics очаква ЕС като цяло да добави към разходите за отбрана само 0,1 процентен пункт, достигайки 2,6% от БВП, което е почти застой след година, в която Германия, Италия и Испания добавиха по около половин пункт.

Недостижимата цел

На срещата на върха в Хага беше определена водеща цел от 5% от БВП до 2035 г., от които 3,5% трябва да отидат за основна отбрана.

Измерено спрямо тази линия от 3,5%, почти целият континент няма голям шанс да постигне целта.

Средният показател за НАТО през 2025 г. е бил 2,76% от БВП.

Ако изключим Полша, Литва и Латвия, които вече постигат основната цел, всяка голяма европейска икономика ще трябва да увеличи основните разходи с 1-1,5 процентни пункта от БВП, като Италия, Испания, Белгия, Португалия, Чехия и Люксембург ще се нуждаят от точно 1,5 процентни пункта.

Но за европейската индустрия решаващият въпрос не е колко се харчи, а къде отиват тези пари, тъй като голяма част от тях никога не достигат до европейските фабрики.

Oxford Economics изчислява, че около 40% от разходите на ЕС за отбранително оборудване се насочват към страни извън блока. Това означава, че приблизително две от всеки пет евро, похарчени за отбранително оборудване, отиват за доставчици извън ЕС.

Тези парични потоци са концентрирани в системите, които Европа все още не може да изгради в голям мащаб: оръжия с голям обсег, системи за противовъздушна отбрана с голям обсег, системи за ранно предупреждение и откриване, тактически транспорт, стелт изтребители от пето поколение и големи дронове.

Европа също така разчита на вноса на чипове и рискува да изостане в областта на изкуствения интелект на бойното поле, заключва Oxford Economics.