Централните банки отново мерят сили

Мащабните монетарни интервенции, предприети от основните централни банки, създават ефект на доминото, който кара редица правителства от Бразилия до Турция да предприемат мерки за овладяване на капиталовите потоци, заплашващи да оскъпят валутите им, пише Wall Street Journal

В сряда централната банка в Токио беше поредната, която отново облекчи монетарната си политика. През последните седмици това направиха и Федералният резерв (Фед) и Европейската централна банка (ЕЦБ), представяйки програми за неограничено изкупуване на облигации в подкрепа на растежа.

Мнозина анализатори очакват подобен ход и от Английската централна банка (АЦБ) в Лондон.

През лятото акциите и останалите рискови активи поскъпнаха чувствително отчасти поради очакванията за по-нататъшно вливане на ликвидност.

Като се има предвид очевидното забавяне на глобалната икономика опасенията за инфлация и инвестиционни балони, следствие от действията на централните банки, за момента остават на заден план.

Ако икономическата активност обаче отново се възстанови, тези опасения могат бързо да изплуват на повърхността, особено когато става въпрос за цените на суровините или високорисковите активи.

И като се има предвид, че Фед и останалите основни централни банки обещават дълги периоди на евтини пари, инвеститорите очакват ефекта от тези политики да продължи с години.

Ето защо е разбираемо, че инвеститорите предпочитат страни, където възвръщаемостта е по-висока на фона на нулевите лихвени проценти в Япония, САЩ и по-голямата част от Европа.

Това кара останалите централни банки да предприемат ответни мерки, за да направят валутите си по-малко привлекателни.

По-евтините валути улесняват износа. Ето защо централните банки девалвират валутите си, за да могат икономиките им да останат конкурентоспособни.

Както при предишни епизоди на агресивно вливане на ликвидност в развития свят, много инвеститори търсят убежище на развиващите се пазари, които предлагат по-висока доходност и като цяло са в по-добро състояние.

След последната инициатива на Фед бразилският реал поскъпна спрямо долара с 0,7%. Само за последната седмица пък мексиканското песо спечели 2,7%. За същия период полската злота нарасна с 4,3%, а корейският вон с 1,6%.

„Всичкият този кеш, който Фед напечата, ще потече към развиващите се пазари“, казва Комал Шри-Кумар, главен стратег на TCW. „Развиващите се страни ще са изкушени да понижат лихвените си проценти, за да не позволят на валутите си да поскъпнат прекомерно“.

В понеделник Бразилия предприе мерки, за да не позволи на създадените от Фед капиталовите потоци да наводнят пазарите й, като извърши така наречените „обратни доларови суапове“, чрез които се опита да спре поскъпването на реала.

Отново в понеделник Перу също се опита да понижи курса на своята валута – сол, докато във вторник турската централна банка свали основните си лихвени проценти повече от очакваното.

За разлика от предишните интервенции на централните банки на развитите страни, когато се говореше за „валутна война“, според повечето пазарни анализатори този път реакцията ще е по-умерена.

Централни банкери от Южна Корея, Тайланд, Сингапур и Филипините се въздържаха от непосредствена намеса след решението на Фед, въпреки че всички те подчертаха, че имат готовност да извършат интервенции, ако капиталовите потоци се окажат прекомерни.

Инвеститори като Алесио де Лонгис, инвестиционен директор на Oppenheimer Funds, който управлява активи за 182 млрд. долара, купуват валути на страни като Полша, Норвегия, Мексико и Канада, чийто централни банки е по-малко вероятно да се намесят срещу поевтиняването на долара.

Китай от друга страна вероятно ще ограничи поскъпването на юана, въпреки апелите на САЩ да либерализира валутния си курс. „Страната обаче няма да рискува открита конфронтация с Вашингтон в навечерието на изборите“, коментира Саймън Евенет, икономист от Университета в Сейнт Гален, Швейцария.