Така че на какво се дължи все по-голямата ценова стабилност през последните 20 години?
Според Харун Мумтаз и Паоло Сурико, анализатори на Английската централна банка (АЦБ), индустриалният свят, ако не друго, е имал късмет поради липсата на външни дестабилизиращи фактори като повишаването на цената на петрола през 70-те години.
Икономистите обаче изтъкват, че по-адекватната политика на национално ниво също е допринесла за понижаването на инфлационната волатилност.
Все по-голямата независимост на централните банки от политическите процеси изглежда има осезателен ефект върху усилията за поддържане на ниска инфлация, разкриват статистически данни, компилирани от Джероен Кломп и Якоб де Хаан от Университета в Гронинген.
Когато централните банки в развиващите се страни са в капана на политиците, монетарната политика обикновено бива разхлабвана в годината преди избори.
Допълнителен фактор за поддържане на ниска инфлация вероятно са и инфлационните цели, заложени от централните банки в развитите страни – подход, за който редица международни институции, включително МВФ, отдавна призовават.
В същото време един умерен ръст на инфлацията не винаги е нещо лошо. Няма доказателства например, че подобна инфлация би имала негативен ефект върху икономическия растеж. Според Майкъл Бруно и Уилям Истърли от Световната банка не съществува връзка между растежа и инфлация, която не надхвърля 40% на година.
В много страни и особено в развития свят необоснованият страх от дори умерен ръст на инфлацията възпира централните банки от по-енергични действия за справяне с високата безработица.


300 бойци от 21 държави се включиха във финалния SENSHI лагер за годината
Костадинов зове за бойкот на Евровизия
Турнир по акробатичен рокендрол се провежда днес във Варна
Проливните дъждове предизвикаха нови наводнения край Царево
Благотворителен кулинарен фестивал за Никулден се провежда във Варна
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
SpaceX ще предложи акции на вътрешни лица при рекордна оценка
Империята на китайските пристанища, част 5
Как чуждестранните автомобилни гиганти могат да се закрепят на китайския пазар
Империята на китайските пристанища, част 4
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Бизнесмен организира погребение за късметлийската си кола
Здравко от "Ритон" е в болница, дуетът отлага участия и концерт
Любен Дилов-син: Готови сме за избори, но държавата има нужда от бюджет
ЦСКА се огледа в норвежец, оценен на 5 млн. евро
Опра Уинфри демонстрира талия на оса, след като отслабна драстично
Путин и неговите роли: Какво са знаели германските тайни служби?


преди 12 години Тук не виждам победена инфлация:http://***.segabg.com/article.php?id=634691#id_4468846 отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години за каква ценова стабилност става въпрос тука? нямало инфлация или била съвсем малка? пълни глупости и лъжи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Моето лично мнение е, че официалните данни за инфлацията няма никакъв начин да са верни. А от това следва, че няма как да са верни и данните за растежа, защото тези неща са свързани. Положението е по-лошо отколкото се опитват да ни го представят и гърците далеч не са единствените майстори в стъкмистиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Пичове, вие приемате, че данните за официалната инфлация са верни. Пропускате обаче, че масово в цитираните инфлационни индекси не се гледат цените на енергията или пък на храните, или пък са някакви "еднократни" ефекти и прочие простотии. Вижте цените на петрола и на храните, също и на суровините. Една от причините за арабската пролет бе тъкмо високият скок на цените на житото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години стафлацията през 70-те се свързва основно с ръста на цените на петрола отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Разбира се, те проблемите не са един и два. То за това е този форум всеки да каже това, което вижда и така заедно ще знаем повече. Мисленето е колективен спорт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Да, прав си. Това за което говориш е системен конфликт и може да бъде решен единствено със системни мерки, аз тука изложих мойто виждане за връзката "стимули-инфлация' и вероятните сценарии, нищо повече. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Има и още един момент. В период на криза, когато работните места и доходите намаляват, производителите са принудени да водят битка за всеки клиент. За да могат да намаляват цените те внедряват нови технологии и роботизация. Което не решава проблема , а го задълбочава, защото по този начин още повече хора остават без работа, а следователно и без доходи, а производството се увеличава. Като добавим към това и ефекта от Китай, където все още имаме висок ръст вследствие на износа картинката става още по-зле. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години ... до тогава вероятно ще наблюдаваме стагфлационен ефект: ръст в цените на стоки и услуги от първа необходимост, който ще се обуславя от растящите цени на енергия, петрол и някой суровини, а от друга страна ще имаме свито/предпазливо потребление. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Аз си мисля, че харчените от държавата пари, които получи през продадените ДЦК, не можа да компенсира свиването на потрблението в глобален мащаб. От друга страна общия размер на ноовонапечатаните пари/стимули, не надхвърля 2% от наличния капитал, който се върти във финансовата сфера (8 трил. отнесено към 400 трил.), така че и по тази линия няма някакви индикации за отприщване на инфлацията. По-скоро има някой признаци за СТАГФЛАЦИЯ , ръст в цените на енргията и енергиините суровини, (които се повишават заради статута им на убежище при слаба икономика и спад в цените на реалните активи) и всичко това при свиващо се потребление. Галопираща инфлация може да се очаква при засилване на потребителското кредитиране и/или в пъти по-мащабно разхлабване на монетарната политика. Кредитирането на потреблението ще има значителен ръст едва когато банкерите видат устойчиви нива на заетостта, което е също така ще изиграе психологическа роля в нагласите на потребителя за повече харчене. отговор Сигнализирай за неуместен коментар