Стиглиц: С това темпо Европа няма да се възстанови преди следващото десетилетиe

Голяма част от визията на еврото отразява неолибералната икономическа доктрина, която доминираше, когато общата валута се зароди. Смяташе се: че задържането на инфлацията ниска е необходимо и почти достатъчно за растеж и стабилност; че превръщането на централните банки в независими институции е единственият начин да се осигури доверие в монетарната система; че ниските дълг и дефицити ще осигурят икономическа конвергенция между страните членки; и че единният пазар, със свободно движение на хора и капитали, ще осигури ефективност и стабилност.

Всяка от тези доктрини се оказа грешна. Независимите американска и европейска централни банки се представиха много по-зле от очакваното в навечерието на кризата, отколкото по-малко независимите централни банки на някои водещи развиващи се икономики, защото техният фокус върху инфлацията отклони вниманието им от далеч по-важния проблем за финансовата стабилност.

По подобен начин Испания и Ирландия имаха фискални излишъци и ниско съотношение дълг/БВП преди кризата, която донесе дефицити и висок дълг, а фискалните ограничения, които Европа прие, няма нито да подпомогнат бързото икономическо възстановяване от последната криза, нито да предотвратят следваща.

Накрая, свободното движение на хора, както и свободното движение на капитал, изглеждаха оправдани. Така производствените фактори ще се насочат там, където възвръщаемостта им е най-голяма. Миграцията от засегнатите от кризата държави подкопаваше по-слабите икономики. Това може също така да доведе до неправилно разпределение на трудовите ресурси.

Вътрешната девалвация – понижаването на местните заплати и цени – не е заместител на гъвкавите валутни курсове. В действителност, расте безпокойството относно дефлацията, която увеличава бремето на дълговете, които и без това са твърде големи. Ако вътрешната девалвация бе добър заместител, златният стандарт нямаше да е проблем по време на Голямата депресия, а Аржентина можеше да запази фиксирания курс на песото спрямо долара по време на дълговата й криза преди десетилетие.