Днешните свръхниски лихви са всичко друго, но не и „естествени”

Когато Бретън-Уудската система се разпадна през 70-те години, светът видя постепенното възприемане на плаващи валутни курсове, след което се наложи инфлационното таргетиране, въведено от Нова Зеландия през 1990 г. За първи път от дълго време централните банки имаха свободата да намаляват ставките в рамките на придържането към мандатите си. Не ги възпираха никакви правила за насочване на валутните курсове или златни стандарти.

Докато предишният кръг от отрицателни реални лихвени проценти се използваше за погасяване на военни дългове, този път правителствата използват ниските лихви предимно като аргумент за стимулиране на заемането. Това не е толкова нелогично. Причината за по-големите дългове е погрешното, но често срещано твърдение, че централните банкери не определят ставките, а просто следват „естествения лихвен процент“. Те трябва да ги намаляват, когато този естествен процент спада.

Концепцията за естествения лихвен процент е формулирана от шведския икономист Кнут Виксел като "лихвата, който би била определена от търсенето и предлагането, ако не се използват пари и цялото кредитиране се извършва под формата на реални капиталови стоки".

Често се чува твърдението, че централните банки трябва да следват естествения лихвен процент в движението му надолу, за да избегнат налагането на лихви, които са твърде високи, за да подкрепят нормалния икономически растеж. Моделите, използвани за измерване на естествения лихвен процент обаче разчитат на макроикономически променливи, като разликата между реалния и потенциалния БВП, които от своя страна зависят от лихвите. Тази взаимозависимост между лихвите и БВП трудно обяснява потискането на лихвените проценти под естествените им нива в продължение на десетилетия.

Ако погледнете графика с движението на лихвите от 12-ти век насам, ще видите постоянен спад, като е много вероятно естественият процент да е намалял благодарение на фактори като икономическата интеграция и увеличаването на дълголетието.

Но няма нищо естествено в понижението на ставките, което наблюдаваме в голяма част от развития свят от 80-те години. В САЩ например се наблюдава намаление на лихвите с всяка криза след краха на фондовия пазар през октомври 1987 г.

Между кризите лихвите бяха повишавани с малко, преди отново да бъдат намалени до нови минимуми. Изглежда, че този модел следва политическия императив за избягване на пазарни спадове и рецесии. Това е всичко друго, но не и естествено.