Защо Себастиан Курц ще липсва на политическата сцена?

Жалко е обаче, че Курц се оказва опетнен. В края на краищата той направи много, за да спечели похвалите на колегите си консерватори - главно чрез смелост и капацитет за поемане на риск, които движат напредъка както в политиката, така и навсякъде другаде.

От една страна, Курц не се отклони от антиимигрантската реторика, която е типична за крайнодесните партии. В края на миналата година той дори обвини имигранти, които „прекараха лятото в страните на произход“, в разпространение на Covid-19. Тази противоречива позиция до голяма степен му помогна да спечели изборите, като привлече гласоподавателите, които искаха да забавят имиграцията, но не с цената на подкрепата на крайната десница.

В същото време при Курц Австрия добавя повече от 40 000 души годишно към своето имигрантско население - по-малко, отколкото през последното десетилетие на миграционната криза, но значително повече, отколкото в началото на века.

Кабинетът, който той остави на Шаленберг, включва девет министри мъже и осем жени, което е рядкост за правителство, ръководено от консерватори. Съюзът на консерваторите със Зелените не е естествен и е друг смел залог. Резултатите на Австрия по изменението на климата се подобряват при сегашния кабинет, макар че страната тръгва от ниско ниво.

Курц често е обвиняван, че се е обградил с по-слаби фигури, за да изпъкне. В това отношение той дори често е оприличаван на Доналд Тръмп. Неговата консолидация на властта в партията и правителствата, които управлява, даде възможност за смели експерименти. Могат ли умерените да работят с крайната десница, като същевременно не се отказват от важни либерални принципи? Могат ли да работят заедно с природозащитници за дълго време?

И двата експеримента на Курц се провалиха. Коалицията с Партията на свободата се разпадна, след като крайнодясният лидер на партията Хайнц-Кристиан Щрахе падна при операция, която разкри, че е готов да вземе пари от руски олигарх в замяна на политически услуги.

Зелените едва понасяха Курц и с радост използваха възможността да го свалят, когато тя се появи. Той обаче поне опита да изследва двете посоки, които изглеждаха немислими за консервативното движение като цяло.

Въпреки че последният му провал го рисува като безскрупулен нападател в гръб, усилията му за постигане на компромис са пословични. Всеки, който се интересува, може сам да се увери в трудностите, пред които е бил изправен, и какво е постигнал въпреки тях.

С други думи, Курц пое редки рискове, които генерират много полезен опит за тези, които се интересуват от възстановяването на умерената десница като модерна сила с бъдеще. Неуспехите му също са важни: Те показват, че в постковид светът, който се накланя все повече наляво, консерваторите имат ограничена свобода на маневриране. Те може вече да не са в състояние да залагат на капацитет за обединяващ компромис и вероятно се нуждаят от задълбочена ревизия на идеите и целите. Що се отнася до очевидните недостатъци на характера на Курц, те са по-малко важни в сравнение със смелия му ангажимент за привидно безнадеждни проекти.

През последните десетилетия консерваторите дадоха на света някои много запомнящи се герои - от Маргарет Тачър до Ангела Меркел, от Джордж У. Буш до Борис Джонсън, от Никола Саркози до Силвио Берлускони, от Мариано Рахой до Курц. Тяхното ръководство е идиосинкратично и белязано от много провали. Те обаче проявиха и известен усет и направиха маневри, които напомнят за огромната роля, която за добро и лошо са играли в историята.