Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Накъде след шума около GameStop?

Теорията за ефективните капиталови пазари бе създадена, когато Twitter и Robinhood не съществуваха и може би е време да бъде преосмислена

Накъде след шума около GameStop?

Снимка: Tiffany Hagler-Geard/Bloomberg

GameStop щеше да е поредната скучна история за търговия на фондовите борси и игрите на къси и дълги позиции между високорискови, професионални инвеститори. Случи се обаче изненада, която беше окачествена отвъд Океана като „луда история“, „масова психоза“, „манипулация на пазара“ и „Понци схема“.

На сцената излезе малкият частен инвеститор, който се превърна в сила на финансовите пазари благодарение на онлайн платформите за търговия като Robinhood, където всеки може да купува и продава акции/финансови инструменти пряко, без да заплаща комисионни на финансови посредници. Обикновените хора скочиха в борсовата търговия, а социалните медии им помогнаха да се съберат и да повлияят на поведението на пазара. Теорията за ефективните финансови пазари (efficient market theory), водени от рационални инвеститори, които правят инвестиции на базата на опит, финансови калкулации и оценка на риска, беше разбита.

Добре дошли в ерата на „малкия“ инвеститор, чието поведение е ръководено от ирационални цели и мотиви.

Огромните колебания в цената на акциите на GameStop онагледиха още веднъж как технологичните иновации (платформи за онлайн търговия като Etrade, WeBull, Robinhood) могат да доведат до революция, която има потенциала да разбие хегемонията на финансовото посредничество, каквото го познаваме. 

Още по темата

Хората от общността WallStreetBets в Reddit изкупиха акции на затруднения търговец на видео игри GameStop, противопоставяйки се на хедж фондове от Уолстрийт, които се обзалагаха, че компанията ще се провали. Уолстрийт залагаше срещу GameStop толкова много и толкова дълго, че накрая „мечата позиция“ загуби. Стойността на акциите на GameStop се движеше в порядъка от 17,25 долара за акция на 4 януари до 325 долара за акция на 29 януари, а в следващите четири дни последва срив от 316,56 долара за акция на 1 февруари до 53,50 долара при затваряне на търговията на 4 февруари.

Мотивите на малките играчи бяха обявени публично - да накажат професионалните инвеститори за множеството финансови скандали през последните години - история подобна на тази на Давид срещу Голиат. Междувременно общността от малки инвеститори повлия по същия начин и на акциите на AMC Theaters, които удариха своето дъно, след като хората престанаха да ходят на кино поради пандемията, създавайки хаштага #SaveAMC в Twitter.

Отговорът на платформата Robinhood спрямо колебанията беше да ограничи търговията на GameStop, AMC и други бързо движещи се акции по време на хаоса, което само по себе си изкриви пазара, предизвиквайки и гнева на индивидуалните инвеститори. Под натиск от всички посоки на 5 февруари Robinhood възстанови търговията. Платформата официално твърдеше, че е искала да успокои пазара и че не е имала достатъчно средства, за да покрие клиринга на бързо търгуваните акции.

Действията на Robinhood обаче може би бяха повлияни от други подбуди. Изглежда проблемите с регулаторното съответствие в дружеството са дълбоки и „хронични“. Платформата беше обвинена, че, забранявайки търговията с GameStop, всъщност е направила услуга на хедж фонда „Цитадел“. Публично известна информация е, че Цитадел е основен източник на приходи за платформата, която получава заплащане за маршрутизиране на поръчки до маркет-мейкърите от хедж фонда – спорна практика, известна като „плащане за поток на поръчки“. Конфликт на интереси? Манипулация на пазара? Може би.

Robinhood определено ще има проблеми, не само поради имуществени санкции от страна на регулатора, но и изправяйки се пред частни съдебни искове от страна на ощетени инвеститори. Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) вече внимателно наблюдава платформата, основана от българина Владимир Тенев. В периода 2015-2018 регулаторът е санкционирал Robinhood за заблуждаващи изявления и пропуски, включително в страниците с често задавани въпроси на уебсайта, свързани с практиката „плащане за поток на поръчки“. Платформата се съгласява да плати 65 милиона долара сетълмент, без да признава или отрича  констатациите на SEC.

Междувременно лудостта около акциите отминава и разкрива една по-различна гледна точка - тази на ощетения малък инвеститор, който е повярвал на лудостта на социалните медии, но е загубил своите спестявания. (Тази седмица акциите вече се търгуват в порядъка от около 60 долара). Едни от непрофесионалните инвеститори спечелиха, а други загубиха. Кой може да бъде обвинен? Кой ще поеме отговорността? Неслучайно финансовото инвестиране и посредничество са строго регулирани професионални дейности, а заплащането на комисионни е свързано с разпределението на риска. Регулаторите в САЩ (Комисията по ценните книжа и борсите и Комисията по търговията със стокови фючърси (CFTC) вече се събират, за да преценят дали активността на малкия частен инвеститор има нужда от контрол и регулация. Nasdaq обеща да следи внимателно движенията на борсовите цени, за да се намеси при организирани в социалните медии кампании по отношение на дадени акции.

Какво носи бъдещето? Новите технологии са тук, за да останат, въпросът е кой контролира тяхната сила. Вероятно подобни „кратки изтисквания“ ще продължат, благодарение на властта, която социалните медии и платформите за онлайн търговия дават на обикновения човек.

Със сигурност мениджърите на професионални фондове ще трябва да отчетат подобни явления във своите стратегии и поведение. Някои хедж фондове ще опитват да се възползват от ситуацията. От значение е регулаторите да осигурят равни условия за всички участници (level-playing field) и да предотвратят съсредоточаването на властта на новите технологии в едни ръце – били те „ръцете“ на платформите за онлайн търговия (спорни практики и конфликт на интереси) или на определени индивидуални инвеститори (Мъск и Зукърбърг, например, са известни, че повишават цената на акции с постове в социалните медии, за което последният вече е бил санкциониран от SEC.) В крайна сметка е хубаво, че има нови компании, които се стремят да използват силата на технологиите, за да осигурят алтернативни начини хората да инвестират, но иновациите не бива да водят до опортюнистично поведение, което засяга „легитимността“ на финансовите пазари.  Що се отнася до теорията за ефективните капиталови пазари – тя е създадена, когато Twitter и Robinhood не съществуваха и може би е време да бъде преосмислена в светлината на надигащите се нови играчи.


*Д-р Елина Кърпачева е адвокат с научен и преподавателски опит. Тя е част от изследователския екип на Лабораторията за научно-приложни изследвания на Висшето училище по застраховане и финанси VUZF Lab. Д-р Кърпачева е основател и председател на Европейския комплайънс център (European Compliance Center) – международна мрежа от комплайънс експерти в Централна и Източна Европа и първата неправителствена организация в страната, която се занимава специализирано с проблематиката на нормативното съответствие (compliance).

Има опит и в публичния сектор като част от Европейската комисия в отдела, отговорен за доброто финансово управление на европейските структурни фондове; преминала е през обучение от OLAF за предотвратяване на измами. Участвала е в инициативи за утвърждаване принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие на Българската фондова борса и Националната комисия за корпоративно управлениe. 

Материалът е предоставен на Investor.bg. Заглавията са на редакцията. 

По статията работиха: автор Елина Кърпачева, редактор Бойчо Попов

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Анализи
Данъкът върху богатството е едно лесно и мощно фискално решение