Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Бюджет и финанси

Кирил Ананиев: Планът за въвеждане на еврото е в напреднала фаза*

Индикативната дата за членство във валутния съюз остава 1 януари 2024 г., каза финансовият министър в оставка

Кирил Ананиев: Планът за въвеждане на еврото е в напреднала фаза*

Снимка: БГНЕС

Националният план за въвеждане на еврото в България е в напреднала фаза. По документа се работи усилено, за да може да бъде спазен срокът за окончателното му изготвяне – 30 юни 2021 г. Това обяви от парламентарната трибуна финансовият министър в оставка Кирил Ананиев в отговор на въпрос от депутат от ГЕРБ-СДС.

Той подчерта, че индикативната дата за членство във валутния съюз остава 1 януари 2024 г., а процесът вече е навлязъл в заключителната си фаза.

Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната вече е сформиран и работи, каза Ананиев. Той обърна внимание, че в момента Планът е навярно най-важният документ по пътя ни към клуба на богатите, защото в него ще бъде описано колко време левът и еврото ще се използват паралелно, ще бъде фиксиран краен срок за обмяната на левове в евро, както и други съществени детайли.

Още по темата

Ананиев припомни, че основните задачи на българското правителство по пътя към постигането на тази цел (приемането на еврото) са свързани с изпълнението на последващите ангажименти по Пътната карта след присъединяването на българския лев към ERM II, считано от 10 юли 2020 г. Това включва поемане на ангажименти за структурни реформи от кандидатстващата страна, одобряването им от Еврогрупата и даване на положително становище за изпълнението им.

Присъединяването към механизма на обменни курсове включва и постигане на по-голяма степен на синхронизиране на бизнес цикъла в България с еврозоната, както и постигане на по-висока степен на конвергенция, подчерта Ананиев.

Той припомни още, че споразумението за участие във валутно-курсовия механизъм се основава на ангажимента на България да се присъедини към Банковия съюз и ERM II едновременно и на база изпълнението на изискванията, заложени в подаденото писмо за намерение в края на юни 2018 г.

Заедно с влизането в ERM II България влезе и в Единния надзорен механизъм, който също е под ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ), която взе решение за установяване на тясно сътрудничество с Българска народна банка (БНБ). То е в сила от октомври миналата година, като ЕЦБ пое директен надзор над значимите банки.

Депутатът от ДПС Йордан Цонев обърна внимание, че България и Хърватия са единствените страни, които без да са пълноправни членове на еврозоната, станаха част от Банковия съюз.

„Защо това е проблем? Защото най-вероятно няма да бъде продължено решението за мораториум върху кредитите и за страните от еврозоната това няма да е проблем, но за България ще бъде. Ако оставят БНБ да реши дали да продължи кредитната ваканция, ще е добре, но ако се реши от ЕЦБ и мораториумът не бъде удължен, нашите компании ще изпаднат в несъстоятелност заради коронакризата Очевидно е, че има проблем да си в банковия съюз и да не си в еврозоната и скоро ще се сблъскаме с него“, категоричен бе Цонев. 

Относно състоянието на държавния бюджет Ананиев обясни, че от началото на пандемията държавата е похарчила общо 5,1 млрд. лв. за Covid мерки. По време на изслушването му той подчерта, че от тази сума 1,8 млрд. лева от бюджета са отишли за подкрепа на домакинствата, 2,2 млрд. лева - за бизнеса, а 1,1 млрд. лева са за органите на държавно управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията и преодоляване на негативните последици от нея. По думите му от началото на годината са изразходвани допълнителни 314 млн. лева за осигуряването на добавката по 50 лева към пенсиите на всички пенсионери от януари до март тази година.

Фискалният резерв на България към днешната дата е в размер на 8,5 млрд. лв., отчете още Ананиев. По думите му държавният бюджет за първото тримесечие на 2021 г. е отчел дефицит в размер на 619,400 млн. лв., или 0,5% от брутния вътрешен продукт.

Според финансовия министър временният дефицит след коронакризата е "очакван“ и в края на април отчетеният дефицит вероятно ще се свие до близко до балансираното бюджетно салдо. По думите му дефицитът може да се движи между -100 млн. и +100 млн. лв., но това ще стане ясно към 30 април.

„Първото тримесечие на годината беше най-тежко заради третата вълна на епидемията. Ако няма усложнения в епидемичната обстановка, имаме основания да прогнозираме, че ще изпълним ангажиментите в бюджета. При усложняване на обстановката ще трябва да предприемем мерки за актуализация на бюджета, извършване на допълнителни разходи и поемане на допълнителен дълг", каза Ананиев.

От ДПС не останаха доволни. „Динамиката на движението на фискалния резерв трябва да продължим да я следим, особено ако ще ходим на предсрочни избори. Темата, която най-много ни притеснява, е най-голямата хвалба – дълга. Маастрихтският критерий е официален критерий за влизане в еврозоната, но е остаряла анахронична величина. Ако се спазваше, еврозоната щеше да осиротее – трябваше да изключат от там всички страни, които са с дълг над 60% от БВП, а те всички са над този праг. Притеснени сме, защото може и България да е на 25% в момента, но когато ГЕРБ дойде на власт, бяхме на 5% - равнището на дълга беше под 8 млрд. лв., а сега са 30 млрд. лв. За 10 години имаме увеличение от над 20 млрд. лв. Вие преценете накъде вървим с възможностите на българската икономика“, каза Йордан Цонев. 

След изричен въпрос от страна на Корнелия Нинова от БСП дали ще бъде внесена актуализация в рамките на сега действащия кабинет, Ананиев подчерта, че на този етап и при това състояние на бюджета подобни действия не се налагат. Според него е редно следващото правителство да внесе актуализация, ако това се налага.

Финансовият министър в оставка обяви, че приходите в бюджета, вкл. от данъчни постъпления, към края на март са общо 11,348 млрд. лв. и се увеличават на годишна база, а дефицитът се дължи на значителното повишаване на разходите (почти 12 млрд. лв. за тримесечието при 9,550 млрд. лв. за същия период на 2020 г.). Ананиев обясни, че ръстът на разходите се дължи както на мерките за справяне с пандемията, така и на увеличените доходи и социални помощи, заложени в бюджета за тази година. 

Внесените за концесията на летище "София" 660 млн. лв. вече са във фискалния резерв. Ананиев даде обяснение за размера на резерва, където в отделна сметка е и Сребърният фонд. В тази отделна сметка има 3,3 милиарда лева и те са непокътнати, категоричен бе той. Много пъти сме проверявани и досега не са откривани нито скелети, нито кюлчета, заяви Ананиев в отговор на депутат от „Изправи се! Мутри вън!“, след като бе обявен, че стопяването на фискалния резерв е заради харчовете на правителството преди изборите.

След няколко еднакви въпроса за резерва финансовият министър в оставка подчерта, че общатата сума във фискалния резерв варира на дневна база, тъй като в началото на всеки месец се правят големи плащания, а в края идват данъчните постъпления във фиска.

Изслушването в залата ще продължи след кратка почивка. 

*Обновена с позицията на Йордан Цонев за Банковия съюз.

По статията работиха: автор Ралица Пейчева, редактор Десислава Попова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (3)

3
 
2
 
3
Asdf1234 до: Solar Power
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Правилно. След приемането на еврото, ще можем и ние да си печатим кеша, че и да изнасяме за други държави. Печатането на пари в големи размери не е кеша, а кредитите на правителството и централната банка.
2
 
3
 
2
Solar Power до: Иван Митев
преди 1 месец
Няма профилна снимка
Поне добре към еврозоната ...че като печатат евро ще има и за нас. Сега сме с лев който е вързан за еврото , но не можем да печатаме. Толкова е простичко :)
6
 
0
 
1
преди 1 месец
Присъединяването на Република България към еврозоната е с пренебрегване на сегашния неправилен метод за въвеждане на евра. Грешката причинява неограничени щети. Ако не се допускаше злокобната процедура, държавите от еврозоната нямаше да имат сегашни дългове.Колкото по-пълно се изпълни приетия план за присъединяването на Република България към еврозоната толкова Република България е с по-големи щети.За устойчив просперитет на еврозоната е необходим подобрен метод за въвеждане на евра.

Още от Бюджет и финанси
Инвестиции в размер на 5,32 млн. лева получиха 13 стартъпа