Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Медии

Медийните прогнози на Ройтерс за 2019 г.

Онлайн платформите ще бъдат под все по-голям натиск да се променят, докато интернет регулацията ще нараства в глобален мащаб, сочи нов доклад

Медийните прогнози на Ройтерс за 2019 г.

Снимка: Pixabay

2019 г. вече е тук, а Ройтерс публикува своя доклад "Journalism, Media, and Technology Trends and Predictions 2019". Ето и ключовите прогнози от него за това какво можем да очакваме от медиите и технологиите през следващите 12 месеца. 

1. Платформи под натиск

Дезинзформацията се разпространява все повече в затворени мрежи, а платформите не успяват да възстановят репутацията си. Според доклада на Ройтерс около 120 млн. души използват WhatsApp в Бразилия, а политиката е довела до дълбока поляризация в приложението, което все повече се превръща в място за политически битки. Бразилските избори бяха нещо като тест за това дали е възможно да се проследява и разкрива подвеждащата информация в WhatsApp. Дезинформацията вече не е свързана само с напълно фалшивите новини, а с постоянното публикуване на ново и ново подвеждащо съдържание, което има за цел да раздели обществото.

Ето защо новините може да се нуждаят от промяна тази година. Проверката на фактите и разобличаването на проблемните твърдения могат да бъдат допълнени от по-доброто разбиране как и от кого се разпространяват лъжливите истории. Изборите в Индия и Индонезия ще бъдат ключов тест за новите защити на социалните мрежи срещу всичко това. Индонезийското правителство дори заплашва да блокира Facebook напълно, за да избегне такива проблеми.

От своя страна, социалните мрежи, търсачките и други агрегатори тази година ще се фокусират повече върху достоверността и ще бъдат по-внимателни, когато взимат решения какво да показват.

2. Медиите ще се опитат да се разграничат от Facebook

Проучване на Ройтерс показва, че медиите търсят начини да станат по-малко зависими от Facebook, но да се насочат към други платформи тази година. Google остава ключов приоритет за повечето, като 87% твърдят, че това ще бъде „много“ или „изключително важно“, но медиите също така отправят поглед към YouTube, Instagram и Twitter, в опит да достигнат до нови публики. По-интересното е, че 43% смятат Apple News за също толкова важна, колкото Facebook.

Над половината от медиите (55%) определят услугите на Facebook (Facebook, Instagram или WhatsApp) като „много“ или „изключително“ важни, в сравнение с 90% за търсачката на Google и YouTube взети заедно. Google е смятана за толкова важна, тъй като е голям доставчик на технологии, предоставящ достъп до аудитория. Разликите в оценките вероятно се дължат на по-слабия трафик, който медиите генерират през Facebook вече заради промените в алгоритъма на платформата. Но изглежда има промени в в настроенията към платформите на трети страни като цяло. Много медии останаха недоволни, след като създадоха специално съдържание за въпросните платформи, но се стигна до значително по-ниска монетизация от очакваното.

През 2019 г. Ройтерс очаква вниманието на медиите да се насочи от фийдовете към Stories (историите) и групите. Вторият формат е наличен от няколко години, но Facebook твърди, че ще изпревари нюзфийда като основен начин хората да споделят с приятелите си през следващата година. Историите се използва дневно от 150 млн. души във Facebook, от 190 млн. в Snapchat и от 300 млн. в Instagram. Много медии вече също се насочват към този инструмент.

Предположенията, че Facebook може да предложи абонамент за услугата си, която да не включва реклами, се чуват от години, но това наистина може да се случи през 2019 г.

Същевременно онлайн видеото се очертава като основна част от битката на онлайн платформите. Apple изгражда ново студио в Калифорния и създава предавания, които да пусне през пролетта или лятото. Ако тя свърже всичко това с Apple Music, тя ще може да се включи в абонаментната битка с Amazon Prime, Spotify и Netflix.

Amazon пък става все по-голям играч на пазара на дигитална реклама. Emarketer установи, че потребителите започват да търсят все повече продукти направо в Amazon, а не в Google. Amazon привлече 4% от разходите за онлайн реклама в САЩ, като делът се очаква да нарасне до 7% до 2020 г.

3. Засилването на регулацията

През последната година дискусиите се насочиха от това дали интернет да бъде регулиран към как точно да се случи това. Германия дори прие закон по този въпрос, който влезе в сила в началото на 2018 г., но беше силно критикуван за прекомерното блокиране на платформите, включително на съдържание, публикувано от политици. Заявки за по-сериозна регулация направиха страни като Великобритания, Франция, Германия, Италия, Австралия, Сингапур, Беларус, Кения и Шри Ланка. Проблемът е, че няма реален консенсус по различните проблеми, които трябва да бъдат адресирани, както и как да бъдат решени.

Очаква се отговорността на платформите при нарушения да бъде променена. Платформите, които разчитат на генерирано от потребителите съдържание и препоръки от алгоритми, отдавна отричат да са издатели. Но сега се сблъскват с все по-голямата необходимост да поемат отговорност за съдържанието, което се появява в тях, за да се справят с проблеми като сексуалния тормоз, насилието, тероризма и речта на омразата.

От своя страна, правителствата също осъзнаха, че платформите не са услуги от типа на телекомите, нито са медии. Така че тази година ще видим опит за дефинирането им като отделна категория. През януари 2018 г. Тереза Мей заяви в Давос, че „сегашното положение е неустойчиво“ и потвърди необходимостта от нова дефиниция на платформите с потенциален надзор в някои области. Правителствата трябва реално да разберат колко сложен е дигиталният пейзаж.

Изпълнителните директори на Apple и Facebook многократно посочиха необходимостта от някаква регулация на интернет. Зукърбърг дори обеща на Конгреса на САЩ да му помогне в изготвянето на проектозаконите. Всички тези стъпки в САЩ следват въвеждането на GDPR в Европа. И все пак платформите ще искат проактивно да участват в целия процес, защото решенията могат да повлияят на създаването на иновации или на печалбата.

Проблемите с авторското право остават на дневен ред. Промените в законите в ЕС са сложни и продължават от години, но някои части от тях са толкова спорни, че дори накараха Тим Бърнърс Лий, ООН, филмови студиа и четири милиона европейци да възразят. Ако някое от предложенията, които чухме в ЕС, отделно в Германия, Испания и други държави, влезе в сила, това със сигурност ще повлияе значително на цялата медийна индустрия през 2019 г.

По статията работи: Елена Кирилова

Последни новини

Още по темата

 
Спонсорирано съдържание

Коментари (0)


Още от Медии
Дигиталните медии ще движат глобалните рекламни инвестиции и през 2019 г.