Регистрация

e-mail:

Потребителско име:

Парола:

Потвърди парола:

Код:

 съгласен съм с условията за ползване
 Ежедневен нюзлетър
 Седмичен нюзлетър

Анализи

Какви проблеми създават делегираните бюджети за училищата?

Системата има нужда от оптимизиране, пише Адриан Николов от Института за пазарна икономика

Какви проблеми създават делегираните бюджети за училищата?

Снимка: Pixabay

Делегираните бюджети позволяват доста голяма гъвкавост при разпределението на средствата в общините, но тази система страда и от различни пороци. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) с автор Адриан Николов и редактор д-р Десислава Николова.

В анализа се отчита, че е гъвкавостта е резултат от относително по-голямо финансиране на ученик на малките селски училища, които могат да получат до около два пъти повече средства за всеки ученик от големите. По този начин малките училища в неголеми населени места са компенсирани за по-голямата тежест на постоянните си разходи и липсата на икономията от мащаба, на която се радват големите училища.

В същото време, обаче, системата на делегирани бюджети страда от редица пороци, които би следвало да се адресират при бъдещото ѝ оптимизиране. На първо място, в нея е заложен ясен финансов стимул за задържане на ученици на всяка цена или записването и отчитането на деца, които реално не посещават училище. Причината за това е плащането на ученик, което в противен случай училището ще изгуби. 

Още по темата

На второ място, системата носи рискове от свръхфинансиране и недофинансиране там, където особеностите на отделните училища ги отличават от обичайния за страната профил. За сметка на това липсват механизми, които да награждават добри образователни постижения и демонстрирани от учениците знания и способности. Това е валидно както за цялостния бюджет на училището, така и за заплащането на педагозите.

Налице са и значителни разлики в заплащането в сектор „Образование“ между отделните групи по единни разходни стандарти, които от своя страна са следствие от по-ниската привлекателност на тези населени места и училища за по-високо квалифицираните учители. Неспособността на малките общини и училища да привличат добри преподаватели най-вероятно е една от основните причини зад по-ниското качество на образование в тях.

Малките общини и малките училища постигат чувствително по-ниски резултати както на държавните зрелостни изпити, така и на външните оценявания след седми клас. Оказва се, че по-голямата субсидия на дете към тези училища по никакъв начин не гарантира сходно качество на образование с  това в по-големите училища. Статистическите тестове посочват, че най-важните фактори за добри резултати са семейната среда и достъпът до културни и образователни ресурси вкъщи.

Въпреки че заплатите на учителите и финансирането на училищата има известен ефект, той е значително по-малък. С други думи, училищата в малките населени места не успяват да преодолеят по-лошия старт на децата в тях заради дефицитите на социалната и семейна среда, а по-скоро го затвърждават.

Изследването потвърждава необходимостта от обвързване на финансирането на училищата и заплащането на преподавателите с постиганите резултати. По-конкретно, възможна посока на промяна е създаването на повече финансови стимули за учителите чрез обвързване на една значителна част от заплащането им (до 40-50% от крайното заплащане) с външни, обективни оценки на резултатите на учениците, които се обучават от тях. За такива обективни оценки може да се използват външното оценяване или резултати от национални и международни състезания.

Паралелно с това процесът на окрупняване на училищата и закриване на училища в малки населени места (извън т.нар. защитени училища в труднодостъпни райони) трябва да продължи. Предвид ясната положителна връзка между големината на паралелките и резултатите на външното оценяване, по-добрият вариант би бил децата да пътуват до по-големи, средищни училища, които им гарантират и по-добро образование. В противен случай ще се поддържат училища „на системи” в малки населени места, а децата в тях ще бъдат обречени на по-нисък старт от гледна точка на образованието си.

Не на последно място, при по-нататъшна образователна реформа биха могли да се създадат повече възможности за училищата да си набавят допълнителни приходи на проектен принцип. Това може да се постигне чрез специални програми, по които училищата биха могли да кандидатстват към МОН. Тези програми ще дават възможност на училища с амбициозно ръководство да подобряват материалната база и въвеждат модерни методи и технологии на образование.

По статията работиха: автор Екип на Investor.bg , редактор Надежда Бочева

Последни новини

Коментари (7)

1
 
3
 
7
Dies Irae до: khao
преди 2 месеца
А как да го разглеждаме?
Очевидно при сегашния модел резултатите са плачевни. Просто не може да даваш пари без да изискваш нищо. Затова в момента университетите и местата в тях са повече от студентите (когато нещо стане масово качеството му пада). Икономиката не работи само с висшисти, трябват и хора със средно специално. Няма как всички да са началници. Затова трябва да се изреже всичко неспособно и да остане само кадърното което ще произвежда качествен продукт. А относно това, че го разглеждаме като пазарна услуга (щом плащаш значи е услуга) да така и трябва да е, но продукта който получаваш не отговаря на инвестицията ти. Масово университетите в България станаха с плачевна репутация (С.А. Д. Ценов, УНСС и много др.) излизаш с диплома която никой не брой поради простата причина, че има пренасищане с висшисти както и факта, че в университета и да искаш е почти невъзможно да научиш нещо тъй като масата от преподавателите не са работили това което ти преподават и нямат никакви знания.
1
 
2
 
6
khao до: Dies Irae
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
трябва да са пряко обвързани с постигнатите резултати. След като създават индивиди с дипломи, но с нулеви знания значи не си вършат работата и затова не трябва да получават заплащане.
----
тоест като се случи (а то се случи вече) затваряме всички държавни училища и да приключваме ... няма образование, няма проблеми . еми не съм изобщо съгласен с теб, проблема е доста комплексен и не се решава само с рязане на месо :)
докато гледате образованието и здравеопазването като пазарна услуга, никога няма да прокопсаме... тези две неща се числят към националаната сигурност според мен и не трябва да бъдат обект на свободен пазар !
1
 
6
 
5
Dies Irae до: khao
преди 2 месеца
Аз именно за контрол на разхода говоря.
След като сега са просто на парче месо да се дава пари резултата го виждаме всички.
Затова парите който взимат всички в сектор образование и който се харчат там (както и в цялата държавна администрация) трябва да са пряко обвързани с постигнатите резултати. След като създават индивиди с дипломи, но с нулеви знания значи не си вършат работата и затова не трябва да получават заплащане. Просто е - всяко действие се заплаща според резултатите (като не си вършиш работата пазара те изхвърля, фалираш, гонят те от работа и тн.) така, че когато няма пазар който да регулира тези неща единствения друг начин остава чрез проследяване реализацията на продукта им (децата и младежите) и парите който получават да са директно обвързани с тези резултати!
0
 
7
 
4
преди 2 месеца
Няма профилна снимка
контрола при разходите е проблема (както и при дугите места дето има държавна пара), а не делегирания бюджет.
Виа ако знаете какви наредби прие предишния министър с които стимулира НЕ писането на ниски оценки главата ще ви заболи :):) та пак гледате в страни от проблема, особенно неукия расист Импа ... делегирания бюджет не влиза в джоба на хората от твоя етнос дето ги мразиш толквоа, а в училището. Kато не ходят малките цигaнета ще има повече от материалната база за другите.
1
 
9
 
3
Dies Irae до: Dies Irae
преди 2 месеца
Както и има хора който са учили и имат знания, но дипломата им е без никаква пазарна стойност което само по себе си я обезсмисля. На всички им стана ясно, че без или с диплома е все едно. Аз лично предпочитам да работя с хора със средно отколкото с хора висшисти който си мислят, че знаят всичко защото някой мухлясал комунист им е казал така в университета и като се опиташ да му обясниш каквото и да е той казва, че знаел повече от теб.

Още от Анализи
Доходите в столицата се увеличават над четири пъти за 15 години