Пазарът на имоти във Франция показва признаци на балон

Пазарът на жилищни имоти във Франция устоя на финансовата криза в еврозоната, но някои икономисти и пазарни специалисти предупреждават, че на него не бива да се гледа непременно като на убежище с гарантирана възвръщаемост, което е далеч от сътресенията на финансовите пазари, пише Wall Street Journal.

Жилищният пазар в страната се откроява от общата тенденция през последните няколко години. Когато пазарите на имоти в САЩ и Испания се сринаха след фалита на Lehman Brothers Holdings Inc. през 2008 г., цените на жилищата във Франция паднаха съвсем леко, и то не за дълго. Те бързо започнаха да се възстановяват в края на 2009 г., движени от повишението в Париж.

Цените на съществуващите жилища започнаха да падат през третото тримесечие на 2008 г., сочат данни на националната статистическия агенция Insee. Използвайки четвъртото тримесечие на 2000 г. като база, индексът на Insee удари дъното от 188,7 пункта през второто тримесечие на 2009 г. и се повиши до нива над тези отпреди срива на Lehman през четвъртото тримесечие на 2010 г. Предварителните данни за второто тримесечие на тази година са за равнище от 215,4 пункта.

Ефектът на търсене на убежище от общата криза започна да си проличава на пазара на имоти още през 2010 г., когато инвеститорите се отдръпнаха от смятаните за рискови инвестиции на финансовите пазари и решиха да влагат капитала си в имоти, въпреки че това беше скъпо, твърди икономистът от Credit Acrigole Оливие Елюер.

В същото време Центърът за стратегически анализи, прикрепен към кабинета на френския премиер, предупреди през май, че очакванията за ръст на цените изглежда създават балон.

Силните позиции на пазара могат да се обяснят отчасти с липсата на ново строителство заради недостига на парцели в гъстонаселените райони и регулаторни пречки, посочиха от Международния валутен фонд в неотдавнашен доклад за френската икономика. МВФ също отбеляза някои демографски и социални фактори като нарастващата тенденция възрастни хора да живеят сами, както и общия тренд към намаляване на съжителството.

Ниските лихви мултиплицираха ефекта на правителствените мерки върху търсенето, а консервативните кредитни политики на банките подпомогнаха да се запази платежоспособността на домакинствата.

"За разлика от Испания, например, френските банки отпускат заеми в зависимост от способността на домакинствата да изплащат, а не на базата на евентуалната стойност на актива в бъдеще", обяснява Александър Марликуртоа, икономист във финансово-консултантската компания Xerfi. Кредитът не надвишава една трета от дохода на домакинството, а повечето заеми за имоти са с фиксирана лихва и максимален период от 25 години.

Сега обаче, когато глобалните финансови пазари са изправени пред още по-голяма нестабилност, икономистите и пазарните специалисти призовават към предпазливост. А обещанието на президента Никола Саркози да превърне Франция в страна на собствениците на жилища избледнява, след като правителството прави всичко възможно да запази своя ААА кредитен рейтинг, предприемайки редица мерки за финансова дисциплина.