Китай е подложен на все по-голям натиск да възстанови жилищния си пазар

Пекин е подложен на все по-голям натиск да се намеси по-решително, за да възстанови доверието в изпитващия затруднения имотен пазар, пише Wall Street Journal.

В пореден признак за натиска върху пазара запознати с процеса на вземане на решения в Пекин източници съобщават, че властите разследват дали милиардерът Хуей Ка Йен, основател на силно задлъжнялата строителна компания China Evergrande Group, се е опитал да прехвърли активи в чужбина, докато компанията не успява да завърши недовършени проекти.

Компанията съобщи за разследване срещу основателя ѝ миналата седмица, но не обясни за какво е то. Тя не е отговорила на отправени въпроси през уикенда.

Evergrande, чиито планове да преструктурира дългове за милиарди долари се провалиха, е една от многото строителни компании, които не успяват да се възстановят три години след спукването на жилищния балон в Китай. С увеличаването на лошите новини за сектора икономисти и инвеститори все повече призовават за по-координирани мерки за възстановяване на доверието и подкрепа за строителните компании да изчистят дълговете си.

Според мнозина в крайна сметка ще е нужна значителна намеса на държавата, точно както САЩ бяха принудени да се намесят по време на породената от имотите финансова криза през 2008 г.

„Правителството трябва да предприеме по-решителни крачки за изчистване на изпитващия затруднения имотен сектор, като позволи загубите да бъдат разпределени сред строителни компании, банки и други участници на пазара“, коментира Джордж Магнъс, бивш главен икономист на UBS и сътрудник в Китайския център към Оксфордския университет.

Задълбочаващите се проблеми на имотния пазар, който през последните години съставляваше една четвърт от икономиката на Китай, заплашват да неутрализират подобренията през последно време в промишленото производство и други сектори, застрашавайки надеждите за възстановяване на икономиката.

Много икономисти предупреждават, че в по-дългосрочен план продължително забавяне на имотния пазар може да допринесе за дълъг период на стагнация на китайската икономика. Тя може да се пренесе в световната икономика под формата на по-слабо търсене на суровини и потискане на разходите на китайците за стоки от модния сектор от САЩ и Европа.

Инвестициите в имоти в годината до август намаляха с 8,8% спрямо същия период на миналата година. Продажбите на жилища от гледна точка на стойност при стоте водещи строителни компании в Китай спаднаха с 29% през септември спрямо година по-рано. Сред затруднените строителни компании е и Country Garden, която преди време беше считана за най-стабилната в Китай.

До момента правителството на китайския президент Си Дзинпин е съсредоточено върху скромни стъпки, които да не позволят рухване на пазара, като в същото време то се въздържа да разреши много от най-тежките проблеми в сектора.

Откъслечни усилия за изчистване на дълговете на строителните компании и за довършване на блокирани проекти имат само ограничен успех. Други мерки като най-ниски възможни цени, наложени в много градове, за да останат цените на жилищата стабилни, прикриват дълбочината на проблема.

Проблемите пред недвижимите имоти в Китай ескалираха до сегашните си нива отчасти заради взети по-рано решения, когато ръководителите многократно разчитаха на жилищния пазар, за да подкрепят растежа.

Преди десетилетия повечето китайци живееха в жилища, предоставени от Комунистическата партия. Властите започнаха да либерализират пазара през 90-те години на миналия век, отприщвайки един от най-големите ръстове на инвестициите в историята.

Когато Си дойде на власт в края на 2012 г., имотният балон вече се беше надул в много китайски градове. Президентът и съветниците му на моменти се опитваха да ограничат спекулативните дейности.

Но всеки път, когато растежът изглеждаше застрашен, ръководителите на страната предприемаха стъпки да запазят активността на имотния пазар. В кръговете на вземащите решения в Пекин имотите станаха известни като контрацикличен инструмент за управление на икономиката.

През 2015 г., след като пренасищането с жилища тласна цените надолу, Пекин въведе нови политики за стимулиране на спекулативното купуване и задейства програма за преустройство на бедните квартали, които разшириха търсенето на частни жилища.

Когато започна пандемията от COVID-19 през 2020 г., властите първоначално не предприеха действия, докато пазарът растеше силно, раздувайки още повече балона.

До средата на 2020 г. Си започна да се тревожи, че бумът отнема кредитиране от сектори на икономиката, които той счита за изключително важни за бъдещето на Китай, особено високите технологии. С възстановяването на икономиката от първоначалните COVID блокади ръководителите решиха, че най-сетне е настъпил моментът да укротят пазара.

Пазар в застой

Водени от инструкциите на висшия ръководител, финансовите регулатори в Китай въведоха т. нар. политика на трите червени линии, налагащи строг контрол върху дълга и целите за паричните потоци на строителните компании, почти задушавайки притока на ликвидни средства към много от тях.

Макар че някои анализатори изразиха задоволство от идеята за намаляване на балона, мнозина се опасяваха, че мерките са твърде сурови и ще задълбочат финансовите и икономически рискове, увеличавайки вероятността от спиране на плащанията.